Решение № 260004 от 17.01.2025, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……………………………… гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на осми юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 1415 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „В.и.“ ООД твърди, че между него и дружеството „ЗММ М.П.“ ООД, ЕИК ******/заличен търговец, след приключило производство по несъстоятелност/ са били установени дългогодишни, трайни търговски взаимоотношения по възлагане на изработването на машини и съоръжения, които в последствие ищецът реализирал на международния пазар. На 05.10.2015 г. ищецът възложил на „ЗММ М.П.“ ООД изработката и доставката на 4 броя радиални бормашини модел RS32-800 /РС32-800/, със срок за готовност за експедиция 18.12.2015 г. и единична цена от 26 700 лева. Посочва, че 50% от цената е била платима при поръчката на машините, а останалите 50% преди експедицията им. Твърди, че е заплатил авансово сумата от 64 080 лева, с преводно нареждане от 06.10.2015 г. по проформа фактура № *********/06.10.2015 г. и издадената във връзка с нея фактура

№ **********/09.10.2015 г. Независимо от направеното авансово плащане, поръчаните машини не са произведени и доставени, поради което неизпълнение ищецът отправил нотариална покана до „ЗММ М.П.“ ООД, че прекратява договора. Твърди, че с решение № 389 от 29.09.2016 г., по т. д. № 312/2016 г. по описа на ОС - Пловдив, XIX с-в, е открито производство по несъстоятелност на „ЗММ М.П.“ ООД, поради неплатежоспособност, с началната дата на неплатежоспособността - 14.10.2015 година, като е наложена обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството.

Решението на ОС-Пловдив е обжалвано пред Апелативен съд - Пловдив, като с решение № 14 от 19.01.2017 година, по т. д. № 772/2016 г. по описа на АС-Пловдив, III-ти граждански състав, същото е изцяло потвърдено и е влязло в сила на 27.01.2017 година. Твърди, че ответниците са изпълнявали функциите на управители на „ЗММ М.П.“ ООД последователно от учредяването му през 2011 година до обявяването му в несъстоятелност и определянето на синдик от съда. Твърди, че в качеството им на управители ответниците не са изпълнили задълженията си, вменени им от законодателя, да поискат откриване на производство по несъстоятелност в срок до 30 дни от датата на неплатежоспособността/свръхзадлъжнялостта.

Твърди, че този срок за В.А.Г. е изтекъл на 14.11.2015 година, а останалите представляващи Т.Б.Т. и Х.Т.Х., са били в неизпълнение на законоустановеното им задължение още с момента на избирането им. Поддържа, че нито един от тримата управители на дружеството, не е инициирал и не е подал молба за откриване на производство по несъстоятелност, а задължението за подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност съществува и след 30-тия ден, докато не бъде изпълнено, поради което това задължение тежи върху всеки вписан след изтичането на този срок управител, включително за ответниците Х. и Т.. Оспорва съществуването на непреодолима сила по смисъла на чл. 306 ТЗ, която да е препятствала изпълнение на задълженията на „ЗММ М.П.“ ООД по процесния договор. Счита, че предвид времевото възникване на затрудненията с наемодателя на несъстоятелното дружество, то е следвало да не бъде сключван процесният договор за изработка на машини. Поддържа, че ако е било своевременно открито производство по несъстоятелност с посочване на действителна дата, дружеството, управлявано от ответниците, е щяло да бъде в открито производство по несъстоятелност и да функционира при назначен синдик. В този смисъл в хода на продължаване дейността на дружеството, същото е щяло да изпълни поръчката или синдикът да прекрати договора. Твърди, че поради несвоевременното откриване на производството по несъстоятелност имущественото положение на длъжника се е влошило до степен, че да не разполага със средства за покриване на първоначалните разноски.

Предвид изложеното счита, че от бездействието и неизпълнението на задълженията на управителите на „ЗММ М.П.“ ООД да заявят обстоятелствата по чл. 626 от Търговския закон, са произтекли вреди за „В.и.“ ООД в размер на 64 080 лева. Вземане на ищеца в такъв размер е било прието в производството по несъстоятелност, като именно неудовлетворяването на приетото вземане представлява вредоносния резултат от неизпълнението на задълженията по чл. 626 ТЗ. Поддържа, че ответниците, в качеството им на управители са солидарно отговорни до размера на тези вреди. Счита, че същите му дължат и законна лихва върху главницата от 64 080 лева за периода от датата, на която е възникнал прекратителният ефект на договора - 10.06.2016 г. до 24.07.2020 г., в размер на 26 807.17 лева, както и законна лихва върху главницата от предявяване на иска до погасяването й. Сочи, че предмет на настоящото дело е частичен иск за половината от претендираното обезщетение, а именно- 32 040 лева и иск за пълния размер на мораторната лихва върху тази сума за периода 25.07.2017 година до 24.07.2020 година в размер на 9 754.40 лева. Предвид изложеното иска от съда да бъдат осъдени солидарно ответниците да му заплатят сумата от 32 040 лева, представляваща част от претърпените имуществени вреди в пълен размер от 64 080.00 лева, в резултат на забавата на ответниците да поискат откриването на производство по несъстоятелност на дружеството „ЗММ М.П.“ ООД, с ЕИК ******, в срок от 30 дни, от изпадането му в свръхзадлъжнялост или неплатежоспособност; сумата от 9 754.40 лева, представляваща законната лихва върху главницата от 32 040 лева, за периода от 25.07.2017 г. до 24.07.2020 г., както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Претендира направените в производството разноски, включително разноските за адвокатско възнаграждение за обезпечителното производство. В молба-уточнение от 11.02.2021 г. е посочена банкова сметка ***, съгласно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК.

Ответниците В.А.Г., Т.Б.Т. и Х.Т.Х. оспорват предявените искове, като недопустими и неоснователни.

Поддържат, че исковете срещу ответниците Х.Х. и Т.Т. са недопустими, тъй като тези ответници не са имали качеството на управители на „ЗММ М.П.“ ООД, нито към момента на заплащане на авансовата вноска по договора, нито към началната дата на неплатежоспособността. В този смисъл Х. и Т. не са можели да подадат искане до съда по чл. 626 ТЗ. Оспорват наличието на вреда за ищцовото дружество.

Сочат, че процесният договор за доставка на машини е сключен преди началната дата на несъстоятелността на „ЗММ М.П.“ ООД, поради което евентуално твърдяната вреда е настъпила преди неплатежоспособността на дружеството. Оспорват наличието на връзка между неподадената в срок молба и евентуално настъпилата вреда, като посочват, че не се установява кога точно е настъпило вредоносното събитие и каква точно е вредата от него. Оспорват наличието на виновно бездействие от страна на ответниците, както и наличието на причинна връзка между бездействието и настъпилата вреда. Поддържат, че претърпяната от ищцовото дружество вреда е в резултат на липсата на имущество на длъжника, което да послужи за удовлетворяване на кредитора, т.е. невъзможността за удовлетворяване на ищцовото дружество поради липса на имущество не е в резултат на неподадена до 14.11.2015 година молба по чл. 626 ТЗ. Твърдят, че дори молбата за откриване на производство по несъстоятелност да е била подадена в срок, то това обстоятелство не би се отразило на процесния договор за изработка на машини, тъй като същият е сключен преди началната дата на неплатежоспособността и авансово плащане по договора е направено преди тази дата, съответно преди дружеството да изпадне в състояние на неплатежоспособност. Сочат, че несъстоятелното дружество не е било собственик на намиращите се в завода за металорежещи машини, машини и съоръжения, а същите са били собственост на неговия наемодател „О.“ АД, със сегашно наименование „П.Т.П.“ ООД. Твърдят, че вследствие влошено икономическо състояние на дружеството „О.“ АД и големите му публични задължения е било проведено принудително изпълнение, като отдадените му под наем сгради, машини и съоръжения са били предмет на публична продан.

Вследствие на публичната продан, собствеността върху сградите, машините и съоръженията е излязла от патримониума на наемодателя „О.“ АД. Това е причината, поради която „ЗММ М.П.“ ООД не е изпълнило възложената от ищеца изработка на радиални бормашини. Поддържат, че ответниците добросъвестно са изпълнявали задълженията си на управители.

Поддържат, че не е налице поведение на ответниците, с което целенасочено да се увреждат кредиторите на несъстоятелното дружество. Оспорват и размера на претендираната от ищеца вреда, като твърдят, че дружеството „ЗММ М.П.“ ООД извършило частично възстановяване на получените от ищеца суми в размер на 10 680 лева върнато ДДС. Искат от съда да отхвърли исковете, като им присъди направените в производството разноски. Правят възражение по чл. 78, ал.

5 от ГПК по отношение на претендираното от ищеца възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

От извършените вписвания и обявявания по електронната партида на дружеството „ЗММ М.П.“ ООД под ЕИК ******, в Търговския регистър към Агенция по вписванията се установяват следните обстоятелства:

Дружеството е регистрирано в регистъра на 18.02.2011 г., когато са вписани като негови управители лицата О.В.Б.В.А.Г. и Е.Е.Ч., с право да представляват дружеството заедно и поотделно. На 19.02.2015 г. О.В.Б.и Е.Е.Ч. са заличени като управители и ответникът Г. остава единствен вписан управител с право да представлява дружеството. На 19.02.2016 г. В.Г. е заличен като управител и на негово място като управител е вписан ответникът Т.Б.Т.. На 17.05.2016 г. Т. е заличен като управител и на негово място като управител на дружеството е вписан ответникът Х.Т.Х..

С решение № 389/29.09.2016 г. на ОС-Пловдив, по т.д. № 312/2016 г., във връзка с подадена от кредитор молба по чл. 625 от ТПЗ, е открито производство по несъстоятелност на „ЗММ М.П.“ ООД, поради състояние на неплатежоспособност, с начална дата на неплатежоспособността 14.10.2015 г. Това решение е постановено по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, съответно с откриването на производството по несъстоятелност длъжникът е обявен в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието му и производството по несъстоятелност е спряно. Срещу това решение, в частта, с която е спряно производството с последиците по чл. 632, ал. 1 от ТЗ, е подадена въззивна жалба от първоначалния кредитор, към която се е присъединил и ищецът в настоящето производство, в качеството му на присъединен в производството по несъстоятелност кредитор, във връзка с която е образувано т. д. № 772/2016 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, по което е постановено решение№ 14/19.01.2017 г., с което решението на ОС-Пловдив в обжалваната част е потвърдено.

С решение №

441/29.08.2017 г. Съдът по несъстоятелността възобновява производството по несъстоятелност, на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ и назначава временен синдик.

Този синдик изготвя списък на приетите вземания на кредиторите, предявени в производството по несъстоятелност в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, който списък е обявен в ТРРЮЛНЦ на 27.10.2017 г. В този списък по т. 3 са включени и необезпечени вземания на ищеца в настоящето производство, между които и тези за главница от 64080 лева по проформа фактура *********/05.10.2015 г. и данъчна фактура **********/09.10.2015 г. и поръчка Р8034/05.10.2015 г. и за лихва за забава от 8543.25 лева, начислена върху главницата от 64080 лева за периода от 07.06.2016 г. до 28.09.2017 г. Срещу така обявения списък на приети вземания не са постъпили възражения, поради което същият е одобрен с определение на Съда по несъстоятелността № 1856/13.11.2017 г.

С решение №

155/19.03.2019 г., вписано в ТРРЮЛНЦ на 22.03.2019 г. производството по несъстоятелност е спряно, на основание чл. 632, ал. 5 от ТЗ, като с решение № 229/02.06.2020 г. производството по несъстоятелност е прекратено и е постановено заличаване на длъжника от ТРРЮЛНЦ, в хипотезата на чл. 632, ал. 4 от ТЗ.