Решение № 177 от 12.05.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Плевен, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря А. Г. П. като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20214400500508 по описа за 2021 година

С решение № 350/13.05.2021 г. по гр.д.№ 20214430101300 по описа за 2021 година на ПлРС ОД на МВР гр.Плевен да заплати на СТ. ХР. СТ. следните суми: -сумата от 1 083. 96 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.03.2019 г. до 01.08.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба - 22.02.2021 г., до окончателното изплащане на сумата; - сумата от 121.94 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатената главница за периода от 01.04.2019 г. до 22.02.2021 г., и -сумата от 200 лв., представляваща деловодни разноски.Осъдена е ОД на МВР гр.Плевен да заплати по сметка на ПлРС държавна такса върху уважените искове в размер на 100 лв., както и разноските за вещо лице в размер на 150 лв.

Депозирана е въззивна жалба от ОД на МВР-Плевен, чрез пълномощник, срещу решение № 350/13.05.2021 г. по гр.д.№ 1300/2021 г. по описа на ПлРС, което се обжалва изцяло.Излагат се доводи, че същото е неправилно и 1 незаконосъобразно.Прави се искане да се отмени решение № 350/13.05.2021 г. по гр.д.№ 1300/2021 г. по описа на ПлРС и да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло или частично предявените от СТ. ХР. СТ. искове за главница и лихва, както и да се присъдят разноски.

За въззиваемия СТ. ХР. СТ. процесуалният представител изразява становище да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

На основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът приема за установено следното.

Въззивникът се позовава във въззивната жалба на разпоредбите на чл.140 КТ относно нощния труд, на чл.143 от КТ относно извънредния труд, на чл.187, ал.1 и ал.3 от ЗМВР.Съгласно чл.187, ал.3, изр.последно от ЗМВР, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.Последното е съобразено с чл.8 от директива №2003/88/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 4 ноември 2003г., където е предвидено, че държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че нормалната продължителност на работното време на 2 работниците, които полагат нощен труд, не надвишават средно осем часа за всеки 24-часов период.Следователно само трудът, който се полага от работещите на смени и то между 22.00 ч. и 6.00 ч. е нощен.Съгласно чл.187, ал.5 от ЗМВР работата извън редовното работно време, което съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР е „извънреден“ труд, за служителите, работещи на смени се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на тримесечен период и до 280 часа годишно и се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Сочи се също така във въззивната жалба, че НСОРЗ не следва да се прилага за служители на МВР, както твърди въззиваемият, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга наредба, в която липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент.Налице са специални нормативни уредби по отношение на отчитането и заплащането на нощния труд в ММВР, а именно: Наредба № 8121з-908 от 2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности (ДВ бр.67 от 2018 г. - отм.) и Наредба № 8121з-1059 от 26 септември 2019 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение (обн.ДВ бр.78/04.10.2019 г., в сила от 04.10.2019 г.) .

Неоснователен е доводът на въззивника за неприложимост на НСОРЗ и по –конкретно на чл.9, ал.2 от същата, предвиждащ, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Не е спорно между страните, че за процесния период от 01.03.2019 г. до 01.08.2020 г. възиваемият С.С. е държавен служител в МВР, който е полагал труд на 12 часови смени, в това число нощни часове.

Съгласно чл.179, ал.1 и ал.2 от ЗМВР, на държавните служители се 3 изплащат допълнителни възнаграждения и за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., като условията и редът за изплащането на допълнителните възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед.

За процесния период от време (01.03.2019 г.-01.08.2020 г. ) са действали посочените от въззивника наредби - първата в периода от 14.08.2018 г. до 04.10.2019 г., тъй като е отменена - ДВ бр.78/4.10.2019 г., а втората е в сила от 04.10.2019 г. и понастоящем, но те регламентират допълнителното възнаграждение за положен труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., но такъв вид допълнително възнаграждение не се претендира от въззиваемия в настоящето производство.

За процесния период от време въззиваемият сочи, че е действала Наредба № 8121з-776 от 29.06.2017 г. (обн.ДВ бр.60/02.08.2016 г.), като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, каквато разпоредба е съществувала в чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.

(отм.).Тя е отменена -ДВ бр.3/10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.; решение № 16766 на ВАС на РБ - бр.4/14.01.2020 г. Основателен е доводът му, че чл.9, ал.2 НСОРЗ намира приложение по отношение на държавните служители в МВР.

На следващо място във въззивната жалба се сочи, че въззиваемият не доказва и не обосновава претенцията си за заплащане на извънреден труд.За да се твърди, че той действително е работил извън установеното за него работно време по график, за всеки положен от него час труд своевременно му е заплащан ежемесечно, видно от платежните бележки.От приложените бележки е видно, че на въззиваемия е изплатено изцяло и своевременно положения от него нощен и извънреден труд, като от месец февруари 2020 г. начислението за нощен труд е в размер на 1 лв. на час.Дори и да се приеме, че за периода 01.2019 г. - 07.2020 г. преизчисляването на положения нощен труд с коефициент 1.143 е допустимо, то съгласно заключението на ВЛ се касае за 128.13 часа, но това възнаграждение следва да бъде изчислявано без начисляване към дневната ставка на 50% за извънреден труд (тъй като такъв няма доказателства да е положен).

Основателно в тази насока се сочи от въззиваемия, че предвид празнотата в наредбите от 2015 г. и 2016 г. относно нормата на чл.31, ал.2 от тази от 2014 4 г . (отм.), следва да се приложи субсидирано чл.9, ал.2 от НСОРЗ, според която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1.143.

Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч.

Горепосочената разпоредба, за разлика от разпоредбите на чл.136 КТ и чл.140 от КТ, не регламентира нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица, което по КТ е до 35 часа, тъй като въззиваемият, за разлика от други държавни служители в МВР, полага труд и през нощта, тъй като работи на 12 часови смени, съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР.

Според императивната материалноправна разпоредба на чл.188, ал.2 от ЗМВР, държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 ч. и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ.Една от тези форми на закрила следва да се приеме и намалената нормална продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица до 35 часа, респ. до 7 часа през нощта.

Следователно е приложима субсидиарно разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.Положените часове нощен труд от въззвиваемия през процесния период следва да се преобразуват с коефициент 1.143.

Относно спорния въпрос - извънреден ли е претендирания труд, то основателно се сочи от въззиваемия, че при сумарно изчисляване на работното време извънредният труд се определя на база тримесечната часова норма по чл.187, ал.3 от ЗМВР, след преобразуване на нощните към дневни часове по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.Часовете положен труд над тримесечната норма биха съставлявали положен извънреден труд.

Основателно въззиваемият се позовава и на чл.18, ал.3 от НСОРЗ, според която при сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след превръщането 5 на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на работното време.

От заключението на ВЛ И., неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че разликата в часовете, неплатени от въззивника, възлиза на 128.128 часа.Неизплатената сума за извънреден труд 01.03.2019 г. - 01.08.2020 г. е 1 083.96 лв., а лихвата за забава от първо число, следващо трим. до ИМ е 121.94 лв.Именно тези суми са присъдени от първоинстанциония съд, след направеното от въззиваемия изменение на размера на предявените две искови претенции по реда на чл.214 ГПК.

Ето защо неоснователно е искането на въззивника възнаграждението за 128.13 часа да бъде определено без начисляване към дневната ставка на 50% за извънреден труд, тъй като такъв няма доказателства да е положен.

Въззивникът се позовава и на решение на СЕС от 24.02.2022 г. по дело № С-262/2020 г., което е образувано по преюдициално запитване на РС-Луковит по дело със същия предмет като настоящето.В него е посочено, че националните законодателства имат право по отношение на тази категория служители, към които спада и въззиваемият, да установяват завишено работно време от 8 часа през нощта.Тези служители в публичния сектор, а именно полицаи и пожарникари, са компенсирани по друг начин за положения от тях с един час повече нощен труд, а именно чрез различни компенсаторни механизми, каквито са разликата в допълнителното възнаграждение за прослужено време съгласно чл.178, ал.1, т.1 ЗМВР, основен и допълнителен платен годишен отпуск по чл.189, ал.1 ЗМВР, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.234, ал.8 от ЗМВР, обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение по чл.234, ал.1 ЗМВР, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд-по неговата продължителност (до 280 часа за година ) по чл.187, ал.5, 6 и 7 ЗМВР, безплатна храна или левовата й равностойност, ободряващи напитки при полагане на нощен труд от 22.00 ч. до 6.00 ч.; работно или униформено облекло, друго вещево имущество или снаряжение; пенсиониране на държавните служители по ЗМВР при условията на І-ва категория труд съгласно чл.69 КСО, за разлика от работниците и служителите по трудови 6 правоотношения по КТ и от държавните служители по ЗДСл.