Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5750 от 29.12.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 10068/2024
Вид
Решение № 5750
Подписан
29.12.2025
В сила
28.01.2026
Състав
Живко Стоянов Желев

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10а, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.3, т.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 5750 гр. Пловдив, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20245330110068 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени: главен иск с осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.22 ЗПК и чл.11, ал.1 т.10 ЗПК и евентуален с осн. чл.124 ГПК вр. чл.10а, ал.2 ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК.

Ищецът Г. Х. В. твърди, че е сключил на ** г. договор за заем с ответника „Вива кредит“ АД, по който била предоставена главница в размер на 850 лв. при фиксиран годишен лихвен процент от 40,32 % и годишен процент на разходите 50,06 %. Срокът на заема бил определен на 36 седмици. Излагат се твърдения, че договорът е потребителски, като е сключен при нарушаване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не била разписана ясно методиката, по която се определял годишният процент на разходите, тъй като в договора били включени такси и разходи за действия по събиране на задължението, както и неустойка за непредоставяне на обезпечение по чл. 4, ал. 1 от договора. Тези суми не били включени в посочения годишен процент на разходите. Освен това имало допълнителни услуги, а именно такса за експресно разглеждане в размер на 392,76 лв., която била в противоречие на изискването на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и чрез невключването й в годишния процент на разходите се стигало до заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че на 23.02.2024 г. ищецът е заплатил сумата 850 лв., представляваща главницата. Твърди се, че договорът, поради нарушението на изискванията на ЗПК, е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което и 1 заемополучателят дължи само главницата съобразно чл. 23 от ЗПК. При тези обстоятелства се формулират две искания - главно да бъде призната нищожността на договора за потребителски кредит, а в условията на евентуалност, при отхвърляне на първия от исковете, се претендира да бъде постановено решение, с което да се прогласи нищожност на клаузите на чл. 1, ал. 3, чл. 4, ал. 2 и чл. 8, ал. 5 и ал. 6 от договора за паричен заем.

Ответникът „Вива кредит“ АД не отрича сключването на договора. Взема становище за това, че същият е валиден и действителен. Излага подробно доводи за това, че не е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и че годишният процент на разходите е правилно определен. По отношение допълнителните услуги поддържа, че същите са доброволно сключени и таксата за допълнителна услуга не следва да се включва в годишния процент на разходите.

Съдът намери за установено следното:

По делото не се спори и се установява от представените документи, че на **. между ищеца и ответното дружество е сключен договор за паричен заем Standart 14 plus № ***, по силата на който била представена сумата 850лв., за срок от 36 седмици, която следвало да бъде върната на 18 четиринадесетдневни вноски. Била определена фиксирана възнаградителна лихва 40,32 % годишно и ГПР от 50,06 % /лист 6/. Според чл.1, ал. 3 от договора, кредитополучателят следвало да заплати и такса за ползвана допълнителна услуга „експресно разглеждане на документи“ в размер на 392,76 лв.

Съгласно чл.4, ал.1 от договора в тридневен срок от усвояване на сумата по договора следвало заемополучателят да представи обезпечение по два алтернативни начина – чрез банкова гаранция или чрез физ. лице поръчител. Поръчителят следвало да е физическо лице което представи бележка от работодател, издадена не по-рано от три дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 години; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател шест месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните пет години да няма кредитна история в ЦКР на БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател /лист 7/ . При неизпълнение в срок на задължението за предоставяне на обезпечение, съгласно чл.4, ал.2 от договора, заемополучателят дължал неустойка в размер на 261,90 лв. В чл.8, ал.4 и 5 на договора било предвидено, че при забава на задължение по вноска с повече от 50 или 110 дни, заемополучателят се задължавал да предостави на заемодателя съгласие за директен дебит, както и в банковата му сметка по това съгласие да има разполагаеми парични средства за удовлетворяване на кредитора. При неизпълнение на това договорно задължение замополучателят дължал неустойка в размер на 30 лв. по ал.4 и 50 лв. по ал.5 на същия 2 член / лист 8/ .

Съгласно представената справка по договора за паричен заем, по замодателят е начислил разходи за събиране на вземането - такси за забава за 4 ден от 5 лв., за 11 ден – от 5 лв., за 45 ден – 10 лв., неустойка за директен дебит в размер на 30 лв., такса инкасатор от 30 лв. и неустойка за удостоверение на задължения от 50 лв. Общо начислените разходи за събиране на задължението са 140 лв. / л. 13/.

Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че ако към ГПР бъдат прибавени разходите за такса за експресно разглеждане и неустойка за непредоставяне на обезпечение размерът му ще възлезе на 486,28 %. Изчислен по този начин ГПР би надвишили размера на законната лихва около 36 пъти. Вещото лице сочи, че на 23.02.2024г. ищецът е заплатил на ответника 850 лв., като същата е била разпределена от кредитора за погасяване на 331,11 лв. главница, 87,93 лв. договорна лихва, 116,40 лв. неустойка, 174,56 лв. такса за експресно разглеждане и 140 лв. наказателни такси / лист 52/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Страните по делото не спорят относно факта на сключване на договора и предоставяне на заемната сума.

Договорът е сключен от ищеца в качеството на физическо лице действащо извън своята професионална или търговска дейност поради което е потребителски по смисъла на чл.9 от ЗПК.

Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

Тези такси не могат, по арг. от чл.10а, ал.2 ЗПК, да бъдат свързани с усвояване и управление на кредита. Освен това видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит арг. чл.10а, ал.4 ЗПК. Така както е уговорена клаузата за заплащане на такса по съществото си е свързана с отпускането на кредита.

Дефинирана е по начин, че потребителят да я избере, тъй като създава у него убеждение, че ако не я предпочете няма да получи бързо разглеждане на искането си за отпускане на заем. В случая клаузата противоречи на изискванията на закона, като цели да създаде условия при които потребителят на кредита да се съгласи на допълнително плащане, което не е включено в годишния процент на разходите, като по този начин се заобикаля ограничението на чл. 19, ал.4 ЗПК.

Основателен е и доводът за нарушение на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК. Съгласно тази 3 норма договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване. Видно е от погасителния план, че кредитодателят предварително е начислил дължимата от ищцата неустойка - тя е посочена в плана. Заплащането на тази неустойка е свързано с вменено на кредитополучателя поведение - предоставяне на обезпечение чрез поръчителство, като е определен изключително кратък срок за това, след изтичане на който е предвидено заплащане на неустойката. Краткият срок за изпълнение на задължението за обезпечаване и многобройните изисквания на които следва да отговаря поръчителя силно затрудняват възможността за изпълнение на това задължение. Тези обстоятелства водят до извод, че въпросната неустойка не съставлява разход по чл.19, ал.3, т.1 ЗПК. Съобразно този норма при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Тази разпоредба има предвид неизпълнение на основно задължение на потребителя по договора, а именно да върне предоставения му кредит и заплати възнаградителната лихва, а не неизпълнение на други задължения. Приемане на обратното означава, да се допусне възможност за заобикаляне на императивни законови разпоредби чрез предвиждане в договорите на разходи за неизпълнение на задължения различни от това за връщане на кредита, които разходи да не се включват в ГПР. От друга страна, непредоставянето на обезпечение не е свързано с претърпяване на вреди от кредитора, защото негово, съгласно чл. 16 от ЗПК, е задължението преди сключване на договора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит. Тоест за него съществува възможност да откаже предоставяне на паричната сума, ако прецени, че кредитополучателят е неплатежоспособен. Предвид изложеното съдът намира, че така определената неустойка няма присъщите за нея обезпечителна, обезщетителна или санкционна функция, а цели да осигури на заемодателя допълнително възнаграждение извън възнаградителната лихва. Уговорена по този начин, клаузата за неустойка не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, което я прави неравноправна съгласно чл. 143, ал.1 ЗЗП.

Установи се по настоящото дело, че при включване на предвидените такса за експресно разглеждане и неустойка в ГПР неговия размер би надвишил 36 пъти размера на законната лихва, което означава, че е налице нарушение на изискването по чл. 19, ал.4 ЗПК. Освен това невключването на разходите за такса и неустойка в ГПК означава, че посочения ГПР не отговаря на действителния, което е нарушение на изискването на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК. Това означава, че е налице нищожност на целия договор съобразно чл.22 ЗПК.

Ето защо съдът намира, че предявеният главен иск е основателен поради което следва да бъде прогласена нищожността на договора за кредит.

4

Поради уважаването на главния иск не следа да се разглежда евентуално предявения.

По разноските:

На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 722 лв., от които 72 лв. държавна такса /л.19/, 150 лв. депозит за експертиза /л.36/ и 500 лв. заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение /л.54/.

Неоснователни са направените в писмения отговор на ответника свързани с определяне на размера на адвокатско възнарграждение при предоставяне на безплатна правна помощ, тъй като по настоящото дело такава не е предоставяна. Ищецът е заплатил на адвокатското дружество, уговореното в договора за прана помощ възнаграждение. Това възнаграждение съдът намира, че не е прекомерно, предвид цената на защитения интерес, фактическата и правна сложност на делото и обема на предоставената защита.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОБЯВАВА ЗА НИЩОЖЕН, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.22 ЗПК и чл.11, ал.1 т.10 ЗПК, по иска предявен от Г. Х. В. ЕГН ********** с адрес гр. **, ул. ** №** против „Вива кредит” АД, ЕИК 207343548 със седалище и адрес на управление гр. **, район „**“, бул. ** № **, ет. **, офис **, като противоречащ на закона, договор за паричен заем Standart 14 plus № **/**.

ОСЪЖДА „Вива кредит” АД, ЕИК 207343548 да заплати на Г. Х. В. ЕГН ********** сумата 722 лв./седемстотин двадесет и два лева/ представляваща деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5