Решение № 14637 от 21.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14637 гр. София, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20241110100687 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Производството по делото е образувано по искова молба на А. А. Б., ЕГН **********, адрес: гр. С, чрез адвокат А. В. от САК, със съдебен адрес – град София, бул.

„Витоша” №10, ет.1, ап.2 против Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, с която са заявени обективно съединени осъдителени искове за имуществени вреди с правна квалификация чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ вр. чл.45, ал.1 ЗЗД и за неимуществени вреди – с правна квалификация - чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че през 2019 година е бил привлечен в качеството на обвиняем по пр.пр.№910/19г. по описа на СРП за извършване на престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК.

Описва се, че в следствие на внесеният по тази преписка обвинителен акт от Софийска районна прокуратура е било образувано и НОХД № 20377/ 2019 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 5-ти състав. По делото е постановена присъда от 16.03.2023 г., с която А.

Б. е признат за виновен в извършено от него престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК за това, че на 25.05.2017 г. в гр. С, пред надлежен орган на власт - Софийска районна прокуратура, посредством депозирана молба, заведена с вх. № 18506/25.05.2017 г. по описа на СРП, препратена по компетентност на Софийска градска прокуратура и заведена с вх. № 15837/2017 г. е набедил ........ в престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 от НК, а именно, че в периода 2007 г. - 2011 г. ........ в качеството си на физическо лице не е подал декларации по ЗДДФЛ и по този начин е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, като знае, че е невинен, като е било образувано досъдебно производство по пр. пр. № 15837/2017 г. по описа на СГП, впоследствие прекратено с постановление на СГП от 03.04.2018 г., поради липса на състав на извършено престъпление. Твърди се, че с първоинстанционната присъда ищецът е бил осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от 4 (четири) години. Сочи се, че тази присъда е обжалвана и въз основа на жалбата пред Софийски градски съд е образувано ВНОХД № 20231100602857 по описа за 1

2023 г. По това дело с влязла в законна сила на 11.07.2023г. присъда № 115/23.06.2023 г. била отменена изцяло първоинстанционната присъда и ищецът бил оправдан напълно по повдигнатото обвинение. Описва се, че в рамките на период от 4 години ищецът, който бил трудно подвижен в следствие на стеноза на дискове L3,L4,L5-S1 и пареза на двете ходила, търпял допълнителни болки и страдания поради необходимостта от участие в различни процесуално-следствени действия в рамките на образуваното досъдебно производство, както и при явяването пред съда на всяко едно от насрочените съдебни заседания. За да присъства на действия с негово участие, същият се налагало да използва чужда помощ във връзка с транспортиране и да се придвижва с бастуни или патерици съобразно проявлението на заболяването си в конкретния ден, както и да приема болкоуспокояващи в големи количества, за да може да стои изправен. Твърди се от ищеца, че в следствие на преживения физически и психически дискомфорт състоянието му е прогресирало и здравето му се е влошавало. Отделно от това, участието в наказателно производство и привличането му като обвиняем в престъпление, което не е извършил, му причинили изключително силен стрес, страх и унижение, от първото действие с негово участие в досъдебното производство, а дори и до настоящия момент. Твърди се, че ищецът е живял в постоянен стрес и уплах, че може да последват нови репресии от страна на органите на властта срещу него, загубил доверие в органите на реда. Поддържа, че в резултат на горното, ищецът години наред бил под напрежение, страдал от безсъние и чувствал страх и недоверие към хората, ограничил изключително много социалните си контакти. Това довело до изключително негативни последици върху отношенията му и с близките му хора. Ищецът сочи, че е претърпял имуществени вреди в размер от 1200 лв. - заплатен от него адвокатски хонорар на защитника му по НОХД № 20377/2019 г. по описа на Софийски районен съд.

С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на А. А. Б., ЕГН **********, адрес: гр. С, следните суми:- сумата от 5 000,00 лв. (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от обвинението му за извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила Присъда № 115/23.06.2023 г. по ВНОХД № 20231100602857 по описа за 2023 г. на Софийски градски съд, ведно със законната лихва от датата на привличането му като обвиняем - 07.11.2019 г., до датата на окончателното плащане; - сумата от 1 200,00 лв. (хиляда и двеста лева), - представляваща обезщетение за имуществени вреди (заплатен адвокатски хонорар за правна защита по НОХД № 20377/2019 г. по описа на Софийски районен съд), ведно със законната лихва от датата извършване на плащането (09.03.2020 г.) до датата на окончателното плащане.

Претендира разноски.

В отговора на исковата молба се твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства за това, че действително е търпял твърдените неимуществени вреди, както и че те са пряк и непосредствен резултат именно и само от процесното обвинение. Сочи като недоказани твърденията му, че е преживял стрес и страх от несправедливо осъждане, липсвали доказателства за това как се е чувствал преди обвинението, за да може да се прецени настьпила ли е промяна след привличането му в качеството на обвиняем. Сочи се, че за вредите от това производство било образувано гр. дело № 63854/2021г. по описа на СРС, 48 – ми състав /преписка № ГСН 365/2021г. по описа на СРП/, по което с Решение № 4392 от 10.05.2022г. ПРБ била осъдена да заплати на Б. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000 лева, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1208 лева.

Твърди се, че наличието и на друго наказателно производство, водено срещу него в процесния период, може да е довело до стрес, страх, безсъние, дискомфорт, унижение, загуба на доверие към хората, влошаване на отношенията с близките, както и че за отрицателната обществена нагласа срещу него допринесли и други фактори, а не само процесното обвинение и в този смисъл било невъзможно да бъдат разграничени вредите, 2 причинени му евентуално от наказателното производство, приключило с оправдателна присъда на СГС, от тези по другото, водено срещу него наказателно производство. Моли за отхвърляне на исковете.

С протоколно определение № 9025 / 07.04.2025г. съдът е допуснал увеличение на иска за неимуществени вреди на осн. чл.214 ГПК, като същият се счита предявен за 15000 лева, ведно със законна лихва за забава от датата на привличане на ищеца като обвиняем – 07.11.2019г. до датата на окончателното плащане.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представените от ищеца писмени доказателства, на 07.11.2019г. същият е бил привлечен в качеството на обвиняем по пр.пр.№910/19г. по описа на СРП за извършване на престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК – „Чл. 286. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.“

По тази преписка е внесен обвинителен акт от Софийска районна прокуратура и е било образувано НОХД № 20377/ 2019 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 5-ти състав, по което е постановена присъда от 16.03.2023 г., с която ищецът А. Б. е признат за виновен в извършено от него престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК за това, че на 25.05.2017 г. в гр. С, пред надлежен орган на власт – Софийска районна прокуратура, посредством депозирана молба, заведена с вх. № 18506/25.05.2017 г. по описа на СРП, препратена по компетентност на Софийска градска прокуратура и заведена с вх. № 15837/2017 г. е набедил ........ в престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 от НК, а именно, че в периода 2007 г. – 2011 г.

........, в качеството си на физическо лице, не е подал декларации по ЗДДФЛ и по този начин е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, като знае, че е невинен, като е било образаувано досъдебно производство по пр. пр. № 15837/2017 г. по описа на СГП, впоследствие прекратено с постановление на СГП от 03.04.2018 г., поради липса на състав на извършено престъпление.

Ищецът е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от 4 (четири) години.

Присъдата е обжалвана и въз основа на жалбата е образувано ВНОХД № 2857 по описа за 2023 г., по което е постановена Присъда № 115/23.06.2023 г., с която ищецът е оправдан напълно по повдигнатото обвинение. Оправдателната присъда е влязла в сила на 11.07.2023г.

По делото е приета и медицинска документация, от която се установява, че ищецът е с 91% ТЕЛК и диагноза: многоетажна дискова болест в лумбален отдел с протрузии на всички нива и изразена фораминална стеноза, двустранна тибиална пареза, двустранна лумбо-сакрална радикулопатия и артериална хипертония.

От заключението на приетата по делото СППЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че При повдигане на обвинението на 01.11.2019 г. ищецът е преживял силен емоционален стрес, проявил се с обилни вегетавини реакции - ускорен пулс, стягане в гърдите, безсъние, паника, безпокойство, раздразнителност, разконцентрираност, притъмняване пред очите, притеснения занапред.

Впоследствие, в отговор на травматичните обстоятелства, е развил адаптационни притеснения за бъдещето, страх от репресии, отдръпване от контакти, загуба на интерес към бизнеса. Допълнителни неудобства е понесъл по време на съдебната фаза /образувано на 31.12.2019 г. наказателно дело в СРС/ поради недоброто си физическо състояние, 3 напрежението и унижението по време на явяванията си в съда. На 16. 03. 2023г. била произнесена осъдителна присъда от две години лишаване от свобода с четири години изпитателен срок, което довело до ново изостряне и задълбочаване на негативното емоционално му състояние. Ищецът е съобщил на вещото лице за настъпила промяна в начина му на живот в негативна насока с преустановяване на контактите, отдръване на близките и приятелите му от него, пропадане на бизнеса и финансите му, загуба на амбиция и желание да промени нещата си.

Според вещото лице интензивността на негативното емоционално състояние на ищеца е била съответна на динамиката на ситуацията на воденото срещу него наказателно производство, като най-висока е била при произнасянето на осъдителната присъда и последвалия период, до окончателното му оправдаване.

От тестовото изледване: Минесотски многофазен личностен въпросник /MMPI/кратък вариант се установявя преексплориране на психологически неблагополучия, но въпреки тази тенденция такива се установяват от Личностен въпросник на Айзенк /EPQ/, а именно - отдръпване от социални контакти, ограничаване на общата житейска активност, обособяване в собствения емоционален свят; измерено е високо невротично ниво, изразяващо се в емоционална лабилност, потиснатост, безпокойство, напрежение, тревожност и депресивитет и от Люшер тест - засилена психологическа потребност от спокойствие и защита от неблагоприятни външни въздействия, относително пасивна житейска позиция, избирателност в контактите, обмисляне на варианти преди вземане на решения.