Решение № 38 от 18.04.2024, Районен съд - Котел
- Съд
- Районен съд - Котел
- Дело
- Гражданско дело 44/2023
- Вид
- Решение № 38
- Подписан
- 18.04.2024
- В сила
- 28.05.2024
- Състав
- Мария Вангелова Грунова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 33, ал. 1 · Закон за българските лични документи
- чл. 33, ал. 3 · Закон за българските лични документи
- чл.45 · Закон за българските лични документи
- чл.76, т.9 · Закон за българските лични документи
- чл.123 · Семеен кодекс
- чл. 127 · Семеен кодекс
- чл.127, ал.4 · Семеен кодекс
- чл.127а · Семеен кодекс
- чл.127а, ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 127а ал. 4 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.6 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 38 гр. Котел, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария В. Грунова при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Гражданско дело № 20232210100044 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искове с правна с правна квалификация чл.127а, ал.2 от СК вр. чл.45 и чл.76, т.9 от ЗБДС за пътуване на дете в чужбина и за заместване съгласието на бащата за издаване на паспорт за задгранично пътуване на дете.
Ищцата твърди, че с Решение № 20/27.04.2021 г. по гр. д. № 294/2020 г. на РС Котел, потвърдено с Решение № 176/15.10.2021 г. по в. гр. д. № 345/2021 г. на ОС Сливен, и е предоставено упражняването на родителските права спрямо детето А. Б. Д., родено на 02.08.2018 г., чийто баща е ответникът. На него съдът учредил режим на лични контакти с детето. Твърди още, че съдът е заместил съгласието на бащата, като е разрешено детето да пътува с нея до Република Германия, един път годишно, без съгласието на бащата, за 20 дни през лятото. Ищцата сочи, че към онзи момент, детето имало валиден международен паспорт, с който се легитимира и пътува, като поради това съдът не бил разрешил издаването на паспорт без съгласието на ответника. Паспортът на детето се намирал у ответника. През лятото тя организирала пътуване с детето до Република Германия, но бащата не предоставил паспорта с твърдението, че не е у него. Ищцата правила неколкократно молби да го получи от бащата, но той намирал оправдание да не го даде. Поради това тя подала сигнал в РП, но при проверка се установило, че паспортът не е при него. Затова тя информирала 1 компетентните власти, които и съставили АУАН за изгубен паспорт.
Изложеното според ищцата налага издаване на нов паспорт на детето за да пътува извън границите на страната. Счита, че съгласие и съдействие от бащата за издаване на нов паспорт било невъзможно, тъй като той се противопоставял на всичко.
Съгласие от бащата за пътуване на детето в чуждестранни страни също нямала да получи. Предходното разрешение ищцата счита за ограничително за днешния свободен свят и стеснявал мирогледа на детето. Детето било на 5 години и ако това решение на съда се изпълнявало още 5 години, детето щяло да стане на 10. То било достатъчно голямо, адекватно е и възприема околния свят за да бъде ограничавано по този начин. Ищцата проявява желание да води детето по зимни екскурзии в друга държа, както и на лятна почивка в друга държава. Нейните родители, които живеели в Германия също можели да вземат детето с цел екскурзии в други държави. Ищцата сочи, че детето скоро ще е първи клас и било възможно да отиде на детски лагер в Остров Тасос. Можело да се наложи да напусне границите на РБ за да участва и в европейски проекти по обмяна на опит, както и програма Еразъм и т. н.
Ищцата иска от съда да замести съгласието на бащата за издаване на международен паспорт на малолетното дете, както и да бъде разрешено детето да пътува с нея или упълномощено от нея лице до всички страни в ЕС, Великобритания, Република Турция, Република Сърбия и Република Северна Македония за срок от 5 години.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от Б. Х. Д. чрез адв.
Р.. Ответникът счита искането за издаване на международен паспорт за недопустимо поради липса на правен интерес, тъй като към момента детето имало издаден такъв със срок до 2024 г. Съставянето на АУАН не правил паспорта- по-малко паспорт. Твърденията на ищцата, че е изгубен били голословни. Искането за разрешение детето да напуска пределите на страната ответникът счита за допустимо, но неоснователно. Това било така, защото не били налице конкретни факти, които да обосноват интереса на детето да пътува във всяка една от страните. Нямало ясна визия и обоснован интерес.
Съдът веднъж вече дал заместващо съгласие с посоченото от ищцата решение, но от тогава до сега, не били въведени нови обстоятелства, които да налагат пререшаване на този въпрос. С исковата молба ищцата била 2 изключила Швейцария от списъка на страните, но пък била включила Република Северна Македония, която не е в добри отношения с Република България.
Необосновано било искането детето да бъде водено на ски в друга държава при положение, че то не можело да кара ски към настоящия момент, а и в Република България имало достатъчно квалитетни зимни курорти, които са посещавани от чужденци. По същия начин стояла и обосноваността на летните почивки. Относно евентуалните почивки в Тасос или посещения на други държави за обучения и проекти, се касаело за бъдещи събития, които следвало да се преценят от двамата родители с оглед организацията и безопастността на всяко събитие, като тогава детето нямало да пътува с майка си. Тоест и в тази част искането касаело неконкретни, бъдещи, несигурни в настъпването си, причини и условия, които да босноват промяна на вече даденото разрешение, тъй като не държало реална сметка за интереса на детето. Някои от страните също нямали сключени спогодби с РБ и това било индиция, че майката иска да изведе детето от страната неограничено във времето, без предварителен график в пътуванията, и то в държава, в които изпълнението на съдебното решение би било осуетено.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява от адв.
М. Р. от АК Сливен, която поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи. Поддържа и претенцията за разноски.
Ответникът се явява лично и се представлява от адв. С. Р. от АК Сливен, който поддържа отговора и претенцията за разноски.
На основание чл.59, ал.6 от СК съдът изслуша и двамата родители.
Ищцата уточни, че не желае да се установява да живее в Германия, а да ходят с детето на гости при майка ù и при другите ù роднини един или два пъти в годината.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Ищцата Ч. Ш. и ответникът Б. Д. са родители на детето А. Б., родена на 02.08.2018г. С решение Решение № 20/27.04.2021 г. по гр. д. № 294/2020 г. на РС Котел, потвърдено с Решение № 176/15.10.2021 г. по в. гр. д. № 345/2021 г. на ОС Сливен, и е предоставено упражняването на родителските права 3 спрямо детето А. Б. Д., родено на 02.08.2018 г., като съдът е разрешил на ищцата на основание чл.127а от СК детето А. Б. Д., с посочени данни, да пътува с майка си Ч. З. Ш., с посочени данни, до Република Германия един път годишно за 20 (двадесет) дни през лятото, без съгласието на бащата Б. Х.
Д., с посочени данни, за продължителност от пет годнини, считано от влизане на решението.
Към момента на постановяване на горецитираното решение детето А. е имало валиден паспорт и съдът не е допуснал искането за даване на заместващо съгласие на бащата за издаване нов паспорт за детето, като неоснователно.
В хода на настоящото производство се представя доказателство, което сочи невалидността на паспорта на детето А..
Социалният работник, изготвил социалния доклад, поддържа становище за достатъчен родителски капацитет и у двамата родители. Пред социалния работник и двамата са заявили обичта и привързаността си към детето и стремеж да му осигурят жизнена среда, която да е подходяща на потребностите му. В съдебно заседание социалният работник заяви, че ответникът е по-стабилен финансово, тъй като разчита на собствени приходи, докато ищцата разчита на майка си и на близките си. Социалният работник поддържа становище за потенциална опасност за интересите на детето, ако се разреши пътуване на детето в чужбина, съобразно формулираното в исковата молба искане.
В хода на производството преди приключване на съдебното дирене ищцата прави отказ от иска за разрешаване на детето А., да напуска пределите на Р България и да пътува придружено от своята майка, или друго пълнолетно упълномощено лице от майката до всички на Европейския съюз, Великобритания, Р Турция, Р Сърбия и Р Северна Македония за срок от 5 години за неограничен брой напускания за 30 дни в годината за страните Германия, Турция, Гърци.
Съдът намира, че отказът от иск по чл. 233 ГПК, във вр. с предявения иск по чл.127а, ал.2 вр . 76, т.9 от ЗБЛД е валидно изявление на страна в съдебния процес, която е носител на правото на иск, с което десезира съда.
Това процесуално действие зависи изцяло от волята на ищеца /както и подаването на исковата молба/, не се взема съгласие на противната страна и 4 съдът проверява дали изхожда от легитимно лице и висящ ли е процесът. В случаите, когато според естеството на спорното право или на търсената защита, отказът от иск е недопустим, изявлението на ищеца по чл. 233 ГПК, няма десезиращ ефект /така решение № 360/ 13.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 796/2012 г., IV г. о./. Поради това ищецът има право да се откаже от спорното право във всяко положение на делото, като в тази хипотеза съгласието на ответника не е необходимо. Причината, поради която се прави отказът, е без значение. Освен това съдът съобрази, че изявлението изхожда от пълномощник, снабден с изрична представителна власт да се разпорежда с предмета на спора и е направено по отношение на спорно право чието естество позволява отказ от иска, като отказа е направен и в открито съдебно заседание проведено на 09.01.2024г.
С оглед направения отказ от страна на ищцата, съдът не дължи произнасяне по този иск и в тази насока.
Горните факти съдът установи, след като анализира приобщените към делото писмени доказателства, които кредитира с оглед доказателствената сила, която им придава ГПК. Съдът кредитира показанията и на свидетели, разпитани по инициатива на страните. Тъй като по делото се изнасят данни от личния живот, най-близките роднини са тези, които имат възприятия за фактите, които следва да се установяват по делото. Показанията на част от свидетели бяха подложени на внимателен анализ с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, която се основава на особеностите на свидетелските показания като средство за възстановяване в процеса на конкретни, непосредствено възприети от свидетеля факти, но поради наличие на емоционална връзка между свидетеля и някоя от страните по делото, може да се засегнат в една или друга степен възприемането, запаметяването или интерпретацията на фактите. В тази насока и законът изрично утвърждава необходимостта от критичен поглед върху показания, дадени от емоционално обвързани със страна по спора свидетели, без обаче да ги лишава от доказателствена стойност. Това означава, че съдът може да игнорира дадени под страх от наказателна отговорност показания от заинтересовано лице само ако и доколкото е подложено на съмнение от друго, обективно установено в процеса обстоятелство. Внимателният прочит на показанията сочи на липса на съществени противоречия между тях.
5
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Заявлението за издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и от техните родители, настойници или попечители – чл.45 от ЗБДС.
Съгласно чл.127а от СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато родителите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава от районния съд.
С посоченото по-горе решение на детето е дадено разрешение да пътува в чужбина за срок от 5 години, считано от влизане в сила на цитираното решение. Тъй като издаденият паспорт е „изгубен“ и със статус „невалиден“, съгласно удостоверение от ОД МВР Сливен, съдът следва да замести съгласието на бащата за издаване на паспорт на детето.
Производството по чл. 127а, ал. 2 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици, които засягат /отричат или признават/ съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението /администриране/ им, т.е. опреД.е начина на упражняването им.