Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 731 от 22.05.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 851/2024
Вид
Решение № 731
Подписан
22.05.2024
В сила
26.06.2024
Състав
Владимир Вълков

Цитирани разпоредби

  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 533 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 540 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 23 и сл. · Закон за българските документи за самоличнос
  • чл. 3 ал. 2 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 21 т. 5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25 ал. 6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел

РЕШЕНИЕ

№ 731 гр. София, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Вълков като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело № 20241100900851 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „М.Д. И КО“ ООД, представлявано от адв. Е.Б. от САК, срещу отказ № 20240412114505/15.04.2024 г. В жалбата се застъпва теза, че обсъждайки процедурата по връчване, осъществена чрез нотариус, длъжностното лице по регистрацията е излязло извън обхвата на възложената му проверка. Сочи се и нотариалната покана да е изпратена до единствения известен на заявителя адрес, който е бил посочен от адресата с нарочна декларация, а понеже е чужденец, допълнителна проверка в ГРАО смята за невъзможна. Навежда и довод, че общото събрание е взело решение за поемане на освободените дялове от останалите съдружници, но длъжностното лице по регистрацията не е дало указание за прилагане на допълнителни доказателства. Иска се отказът да бъде отменен и да бъдат дадени указания за вписване на заявената промяна.

Постъпил е отговор от Агенция по вписванията, възпроизвеждащ съображенията в постановения отказ без да навежда допълнителни аргументи с оглед оплакванията в жалбата.

По допустимостта на жалбата

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт и в установения едноседмичен срок, което я определя за допустима.

Дължимата държавна такса е внесена.

1

По основателността на жалба.

За да постанови обжалвания отказ длъжностното лице по регистрация приема, че не е спазена процедурата по чл. 47 ГПК за връчване на поканата за общото събрание, съдържаща и предупреждението за изключване, позовавайки се на отсъствие на информация за връзката между адреса, на който е изпратена поканата и нейния адресат, чийто адрес не се установява документално. Прието е и че евентуално прекратено членство не е достатъчно за вписване на заявената промяна, а са необходими доказателства за съдбата на освободените дялове от капитала, в това число за внасяне на равностойността му.

Регистърното производство е образувано въз основа на заявление А4 20240412114505 за заличаване на Д.Ф. като съдружник в дружеството. Представеният констативен протокол отразява трикратно посещение на адрес в гр. София, ж.к. ******* вх.

******* *******, първото от които на 23.02.2024 г. и че при третото посещение на 12.03.2024 г. не е намерен адресатът или лице, което да получи поканата. Залепено е уведомление, екземпляр от което е пуснат и в пощенската кутия и в срок до 26.03.2024 г. адресатът не се е явил на указаното в уведомлението място, за да получи поканата.

Възложеното на длъжностното лице по вписванията действие обезпечава обществения интерес от достоверност на утвърдените от закона като подлежащи на огласяване обстоятелства. В тази насока законът ангажира длъжностното лице да осъществи проверка за 1) съществуване на заявените обстоятелства и 2) съответствието им на закона като трайната съдебна практика приема за наложително изследване в регистърното производство и на предписаните от закона предпоставки за възникване на заявеното обстоятелство. Длъжностното лице по регистрацията, а и съдът в настоящото производство, дължат да формират извода си въз основа на представени от заявителя документи, преценявани от външна страна, което ще рече, че изводимата от документа информация се смята за достоверна.

Невъзможността за ефективна комуникация със страна в гражданскоправно отношение обосновава предвидената от закона фикция за връчване, изводима от неоказано съдействие за получаване на съобщението. Понеже фикцията произтича от закона, то и позоваването на такава налага установяване на предписаните в правна норма факти и обстоятелства, от които се извежда фингирания извод. Съгласно чл. 47 ал. 1 ГПК наложително е удостоверено усилие за непосредствено връчване в продължение на един месец. Удостоверените в констативния протокол обстоятелства не позволяват подобен извод.

Освен това, невъзможността за връчване предполага еднозначно удостоверена пречка при указаното в нормата съдържание – адресатът не може да бъде намерен на посочения адрес и не е открито лице, което да се ангажира да предаде съобщението. Отразените в протокола обстоятелства не отразяват на срещната пречка при първото и второто посещение.

2

По силата на чл. 47 ал. 3 ГПК неявяването на адресата не е достатъчно, за да се приложи фикцията. Наложителен е извод, че адресът, чрез който е предприета процедурата, е посоченият от адресата постоянен или настоящ адрес. Изводимата от регистърната процедура гаранция за връзка между неуспешно посетения адрес и адресата обосновава необоримото предположение за връчване. За това обстоятелство връчителят, включително и когато е нотариус, дължи да се увери служебно и то непосредствено от органа, овластен да поддържа регистъра. От данните в актуалния дружествен договор се установява номер, с абревиатура и структура на единния граждански номер. В учредителния дружествен договор и заявление за регистрация (налични по електронното дело в подразделение „Фирмено дело“, които следва да бъдат съобразени и служебно на основание чл. 540 вр. чл.

533 ГПК и в регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ), Д.Ф. е посочен като притежател и на лична карта, какъвто документ за самоличност се издава на български гражданин (чл. 23 и сл. от Закона за българските документи за самоличност), за разлика от документ за самоличност, какъвто се издава за чужденците. Дори да се приеме, че въпреки тези данни Д.Ф. не е български гражданин, законът предвижда в регистъра на населението да бъдат вписвани и чужденци, когато са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България или статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България (чл. 3 ал. 2 от Закона за гражданската регистрация). Съгласно чл. 105 от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация единен граждански номер се създава за всяко лице, които подлежат на вписване в регистъра на населението. При така създадения регистрационен режим необоснована се явява поддържаната в жалбата пречка нотариусът да осъществи предписаната от закона проверка за постоянен и настоящ адрес.

След като нотариусът не е удостоверил извършена проверка в посочения регистър и отсъствие на различен от използвания при връчването адрес, това само по себе си е пречка за прилагане на фикцията по чл. 47 ал. 5 ГПК.

Нормата на чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ задължава регистърния орган да се увери какво в съществуването на заявеното обстоятелство (изводимо от обективираното решение) така и н а съответствието му на закона. Недоказаният в регистърната процедура елемент от фактическия състав на прекратяване на участие в дружество с ограничена отговорност препятства дължимия в случая извод и за съответствие на закона При тези съображения жалбата се явява неоснователна.

По разноските

Нормата на чл. 25 ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не утвърждава собствено основание за отговорност за разноски, а препраща към принципно уредения механизъм с общия закон, регламентиращ това правоотношение – Гражданския процесуален кодекс. Нормата на чл. 78 ал. 8 ГПК не свързва отговорността за юрисконсултско възнаграждение не с осъществено процесуално представителство, а с ангажирана отговорност за разноски на насрещната в производството страна при спор за материално право. Агенция по вписванията няма качеството страна в очертания спор. С оглед нормата на чл. 81 ГПК този извод следва да 3 бъде изрично огласен с диспозитива на съдебния акт.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „М.Д. И КО“ ООД срещу отказ № 20240412114505/15.04.2024 г. на Агенция по вписванията.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Агенция по вписванията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщението.

На основание чл. 7 ал. 2 ГПК към съобщението да бъде приложен и препис от настоящото.

След влизане в сила на решението препис да се изпрати на Агенция по вписванията – търговски регистър за сведение.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4