Решение № 445 от 23.04.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. В., 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. И. като разгледа докладваното от Константин Д. Иов Въззивно гражданско дело № 20253100500133 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на О. А. подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 3864/01.11.2024 год., постановено по гр. дело № 20233110112166 по описа на РС-В. за 2023 год., с което са уваЖ. предявени от Я. Х. Д. и Ж. Г. Д., двамата от гр. В. срещу О. А. В. област, активно субективно съединени положителни установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, като е прието за установено в отношенията между страните, че ищците Я. Х. Д. и Ж. Г. Д. са собственици на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с. К., О. А. област В., одобР. със Заповед РД-18-148/17.08.2022 год., находящ се в с. К., О. А. област В., с площ 611 кв. м., представляващ УПИ VIII (общ.), кв. 2 по ПУП на с. К. от 1987 год., при граници и съседи на имота: поземлени имоти с идентификатори ***, на основание изтекла в полза на ищците придобивна давност, чрез осъществявано давностно владение в периода от месец август 1990 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 25.09.2023 г. и към момента на приключване на устните състезания в първата инстанция – 02.10.2024 г.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е недопустимо, постановено по недопустими искове. Излага се, че след като имотът е актуван като О., предвид установения в § 1 от ЗИД на ЗС мораториум за придобИе на собственост на д. или О. имот /действал до обявяването му за противоконституционен с обнародването в ДВ на 04.03.2022г. на Решение № 3 1 от 24.02.2022г., постановено по конституционно дело № 16/2021 г. по описа на КС на РБ/, било недопустимо предявяване на положителен установителен иск за собственост или иск по чл. 108 от ЗС, тъй като забраната за придобИе по давност на такъв имот била императивна. До отричането със сила на пресъдено нещо на О.я характер на имота, владелецът не би могъл да се позове на изтекла в негова полза придобивна давност, което обуславя правния му интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, а не от положителен установителен иск за собственост. Счита, че предявяване на друг иск, освен отрицателен установителен иск за собственост в хипотеза като настоящата е недопустим, поради липса на правен интерес. Позовава се на практика на ВКС по този въпрос - Решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г. на Второ г. о. на ВКС. Настоява за обезсилване на решението и за прекратяване на производството.

В евентуалност навежда оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилен анализ и преценка на доказателствата, в резултат на което решението е и необосновано. Неправилен е изводът на съда, че по делото не било установено, че имотът е бил д., а оттам неправилно е прието, че в полза на О. А. не е осъществен придобивния способ, предвиден в § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, ДВ, бр. 96/1999 год., при което и по отношение на процесния имот нормата на § 1 от ЗИД на ЗС, действала до 08.03.2022г. е неприложима и не е имало пречка да бъде придобит от ищците по давност. ОспоР. са и изводите на съда, че ищците са упражнявали владение върху процесния имот с всички признаци на този институт, като неправилно са кредитирани показанията на разпитаните свидетели, ангажирани от ищците. Не е съобразено, че по делото липсват доказателства, от които да се установи, че ищците са демонстрирали явно владението си върху имота.

Отправеното в евентуалност искане е първоинстанционното решение да се отмени и да се постанови друго, с което исковете на двамата ищци за собственост на процесния имот да бъдат отхвърлени.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, въззиваемите-ищци оспорват жалбата, считат, че е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и настояват да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата си, а въззиваемите я оспорват, поддържат подадения писмен отговор.

Съдът съобрази следното:

Производството е образувано по предявени от Я. Х. Д. и Ж. Г. Д.

(съпрузи), двамата от гр. В., срещу О. А. активно субективно съединени положителни установителни искове за собственост за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици по давност въз основа на осъществявано давностно владение с начало на владението от месец август 1990 год. до предявяване на иска на НИ представляващ поземлен имот 2 с идентификатор *** по КККР на с. К., О. А. с площ на имота по КК от 611 кв. м., при граници (по скица): поземлени имоти с идентификатори *** идентичен с УПИ VIII-О. по ЗРП на селото от 1987 год., действащ и понастоящем.

В исковата си молба ищците твърдят, че през 1990 година имотът бил предоставен от О. на И Х. Д. (брат на ищеца Я. Д.) но същият не е упражнявал фактическа власт върху имота. През месец август 1990 год. въз основа на договор за даР.е ищецът Я. Д. е придобил имот, съставляващ парцел VI – 58, кв. 2 по ЗРП на с. К., общ. А. от 1987 год., който имот е съседен на процесния.

След като придобил по даР.е собствеността върху парцел VI – 58, кв. 2 по ЗРП на селото, ищецът установил владение и върху процесния имот - УПИ VIII-О., кв. 2 по ЗРП на с. К., общ. А.; заедно със съпругата си (ищцата Ж. Д.) оградили имота, засадили лозе, за което се грижат и понастоящем. Владението на ищците върху процесния имот не е отнемано; никой не е заявявал права върху имота и не е оспорвал собствеността им. Предприели процедура да се снабдят с к. н. а. за собственост върху имота по давност и устаноВ., че имотът е актуван с акт за частна ОС № 498/08.03.2002 год. Ищците оспорват О. да е собственик на имота; твърдят, че имотът никога не е бил отчуждаван; по записванията в разписните листи към действалите планове на селото имотът винаги е бил записан като собствен на физически лица; не е бил безстопанствен, не е бил стопанисван от Д. или от О., поради което и не са налице основания за актуването му като О.. Навеждат още, че дори да се приеме, че имотът е бил ОС, то в тяхна полза е изтекла предвидената в закона придобивна давност с начало на давностното владение от месец август 1990 година и ищците се легитимират като негови собственици. Със съставения акт за частна ОС върху имота О. оспорва собствеността им върху същия имот, което обуславя и правният им интерес от иска.

Въз основа на наведените твърдения е и отправеното искане – да се признае за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. К., О. А. област В., находящ се в с. К., О. А. област В., с площ 611 кв. м., представляващ УПИ VIII – общ., кв. 2 по ПУП на с. К. от 1987 год., при граници и съседи на имота: поземлени имоти с идентификатори ***, на основание придобивна давност, чрез осъществявано давностно владение в периода от месец август 1990 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 25.09.2023 г. Претендират и присъждане на разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК чрез процесуален представител, ответникът О. А. оспорва иска, счита, че е неоснователен.

Твърди, че е собственик на процесния имот, на основание § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС /ДВ, бр. 96/1999 г./. Навежда, че до влизането в сила на цитираната норма имотът е бил държавна собственост, тъй като е нямал друг собственик (не е бил частна собственост), актуван е като д. с АДС № 1145/30.03.1988 год., а съгласно действащия регулационен план на селото, одобрен със Заповед № 1711/05.11.1987 г. на П. на ОНС-В., имотът е бил отреден за жилищно строителство, като към момента на влизането в сила на нормата § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС /ДВ, бр. 96/1999 г./ , както и понастоящем, промяна в отреждането няма. Поради това и О. А. се 3 легитимира като собственик на процесния имот по силата на закона – с влизането в сила на § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС /ДВ, бр. 96/ 05.11.1999 г.

Ответникът твърди още, че процесният имот не е придобит по давност от ищците, тъй като за целта е необходимо законно владение – постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено, с намеР.е да се държи вещта като своя собствена. Ищците не са придобили имота по давностно владение, доколкото не се позовават (не твърдят) владението им да е осъществено срещу собственици, различни от Д. и О., поради което и давност в тяхна полза не би могла да тече, с изключение на периода 31.12.2017 г. – 19.01.2018 г. Ищците не са противопостаВ. на О. или Д. владение, което да ги направи собственици.

Самият факт на съставяне на АЧОС за имота сам по себе си „смущава“ осъществяваното от ищците владение. Поддържа, че ищците са знаели за правото на собственост на Д., респ. на О., върху процесния имот още към 1990 г., когато на брата на ищеца Я. Х. Д. е било учредено право на строеж върху имота. При полоЖ.е, че ищците са знаели, че имотът е собственост на О. , те не са предприели никакви действия които да сочат на промяна в основанието на осъществяната от тях фактическа власт – от държане [за О.-собственик] във владение за себе си, респ. не са извършили никакви действия, насочени към отричане правата на собственика и тези действия да са стигнали до знанието на О. А., респ. да са станали достояние на О.. Поради това и за ищците изобщо не е започнала да тече придобивна давност върху имота до момента на завеждане на настоящата искова молба.

По тези съобраЖ.я ответникът счита, че предявеният иск е неоснователен и настоява за отхвърлянето му.

В съдебно заседание ищците, чрез процесуален представител, поддържат предявения иск, а ответникът оспорва иска, поддържа подадения писмен отговор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

С акт за държавна собственост № 1145/30.03.1988 г., издаден от ОНС – гр. А. е актуван като д. НИ представляващ дворно място с площ 610 кв. м., находящо се в с. К., съставляващ парцел VIII – О., кв. 2 по ЗРП на селото, при граници: изток – парцел VII-59; запад – парцел IX-общ.; север – парцел VI-58 и юг – улица. Като основание за издаване на акта е посочена Заповед № 1711/05.11.1987 год.

С цитираната заповед (л. 69-70 от делото на РС-В.), издадена от П. на ИК на ОкрНС-В. в съответствие с чл. 75, ал. 1, т. 1 ППЗТСУ (отм.) в редакцията му към 05.11.1987 год., е одобрен застроителния и регулационен план (ЗРП) на с. К., В.О.. Съгласно одобР.я ЗРП, извадка от който е представена на л. 70 от делото на РС-В., за имот с пл. № 59 кв. 2 по КП са отредени два парцела – парцел VII-59, кв. 2 и парцел VIII-О., кв. 2.

Видно от разписния лист към КП от 1987 год. (който КП е послужил като основа за одобряването на ЗРП със заповедта № 1711/05.11.1987 год.) имот с пл. № 59, кв. 2 по КП е бил записан на О. и на лицата Й.К.Н. и Н.В.Н.

4

Основанието за вписването на последните две лица е нот. акт № 64, том VII, 1986 г. и нот. акт № 45, т. III, нот. дело № 1497/1977 год. Според записванията в разписния лист, проектът за дворищна регулация за имот с пл. № 59, кв. 2 предвижда отреждането му в два парцела: парцел VII и VIII. Впоследствие О. и посочените две лица са задраскани и в разписния лист като собственик на парцел VII-59, кв. 2 е вписана В.Н.Р., на основание нот. акт № 71/2018 год. на Варненски нотариус.

С цитирания по – горе нот. акт № 45/1977 год. на ВнН, лицата П.К.Т. и К.П.К., в качеството им на наследници на С.П.Т., са признати за собственици на празно дворно място от 1100 кв. м., находящо се в с. К., В.О., представляващо дворище с пл. № 85, кв. 3, което е част от регулиран парцел VI-85 на същия квартал по плана на селото, при граници на мястото: Н.Я. Я.