Определение № 1457 от 28.05.2026, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 539/2026
- Вид
- Определение № 1457
- Подписан
- 28.05.2026
- В сила
- 30.06.2026
- Състав
- Росина Николаева Дончева, Невена Пламенова Великова, Виктория Росенова Стоилова
Цитирани разпоредби
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 419 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 420 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 427, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 441 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 444 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 446 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 446, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 468, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 470 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 485 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 486, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 191 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1457 гр. София, 28.05.2026 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Росина Н. Дончева
Членове:
Невена Пл. Великова
Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Въззивно гражданско дело № 20261800500539 по описа за 2026 година
Производството e по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на К. П. П. – длъжник по изпълнителното дело, срещу действията на ЧСИ Магдалена Стоянова, рег. № 928, с район на действие Окръжен съд – София, по изп. дело № 230/2026 г., изразяващи се в налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
В жалбата се твърди, че обжалваното действие е незаконосъобразно, тъй като липсва надлежно връчване на покана за доброволно изпълнение, доколкото няма обратна разписка за това, което пък представлявало съществено процесуално нарушение. Във връзка с горното се сочи, че поради липсата на надлежно уведомяване жалбоподателят бил лишен от възможността да упражни правото си на доброволно изпълнение и да предприеме действия за защита на правата си в предвидения от закона срок.
Сочи се, че въпреки липсата на доказано връчване на поканата за доброволно изпълнение, са предприети принудителни изпълнителни действия, включително налагане на запор върху трудовото му възнаграждение и банкови сметки, които счита, че са извършени при съществено нарушение на процесуалните правила.
С оглед на горното моли съда да постанови спиране на изпълнителното производство по изпълнително дело № 230/2026 г. до изясняване на редовността на връчването, при условията на евентуалност – да отмени като незаконосъобразен наложеният запор върху трудовото му възнаграждение, като задължи съдебният изпълнител да представи доказателства за надлежно връчване на поканата за доброволно изпълнение, включително обратна разписка и всички относими документи по делото.
Препис от жалбата е връчен на взискателя по изпълнителното дело, 1 който в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е подал становище, в което излага съображения за недопустимост на жалбата, евентуално – за нейната неоснователност.
Постъпило е и становище на ЧСИ Магдалена Стоянова, рег. № 928, с район на действие Окръжен съд – София, според която жалбата е недопустима, като насочена срещу действия, които не са сред подлежащите на обжалване. Поддържа, че насочването на изпълнението, чрез налагане на запори само по себе си не подлежи на обжалване, освен в изрично предвидените хипотези, когато изпълнението е насочено срещу несеквестируемо имущество. Такова твърдение обаче липсвало в подадената жалба, поради което същата следвало да бъде оставена без разглеждане като недопустима. В случай че съдът приеме жалбата за допустима, съдебният изпълнител счита, че същата по същество се явява неоснователна, тъй като запорът бил законосъобразно изпълнително действие, насочено към принудително събиране на вземането и е извършен в рамките на правомощията на съдебния изпълнител. Сочи, че едновременно с изпращането на запорното съобщение, на длъжника е изпратена и покана за доброволно изпълнение, като дори и да се приеме, че същата не е била връчена към определен момент, това не води до незаконосъобразност на наложения запор.
Окръжен съд – София, като взе предвид подадената жалба и съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Процесното изпълнително дело № 20269280400230 по описа на ЧСИ Магдалена Стоянова, рег. № 928, с район на действие Окръжен съд – София, е образувано по молба вх. № 5318/19.03.2026 г. на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК ..........., въз основа на изпълнителен лист № 997/11.02.2026 г. издаден от Районен съд – Перник по ч. гр. дело № 20261720101401/2026 по описа на PC – Перник, въз основа заповед за незабавно изпълнение № 1156/2026 г. от 10.02.2026 г., издадена по същото дело, по силата на които длъжникът К. П.
П., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Б., ул. „С.“ № ., вх. ., ет. ., ап. ., общ.
Б., обл. С., е осъден да заплати на кредитора „Банка ДСК“ АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, общ.
Столична, обл. София (столица), сумите в размер на 3527,61 EUR, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № .../............от дата .............. г., ведно със законната лихва за период от 06.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, в размер на 391,57 EUR, представляваща договорна лихва за периода от 05.01.2023 г. до 27.10.2024 г., в размер на 324,04 EUR, представляваща санкционна лихва – до датата на настъпване на изискуемостта за периода от 05.01.2023 г. до 27.10.2024 г., в размер на 565,88 EUR, представляваща законна лихва – след датата на настъпване на изискуемостта за периода от 28.10.2024 г. до 05.02.2026 г., както и направените в производството разноски за: юрисконсултско възнаграждение 2 в размер на 40,38 EUR и държавна такса в размер на 81,74 EUR.
В заповедта за изпълнение е посочено, че вземането произтича от неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № .../............от дата .............. г., съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 06.02.2026 г.
В молбата си взискателят е посочил и изпълнителните действия, които желае да бъдат предприети, заедно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение, в т.ч. налагане на запор върху вземанията по банковите сметки и върху трудовото възнаграждение на длъжника, респ. върху получаваната от него пенсия, в случай че от възложените на съдебния изпълнител справки се установи наличието на банкови сметки и трудови договори, респ. отпусната пенсия. С молбата взискателят е възложил на съдебния изпълнител извършването и на други справки, съответно и на други изпълнителни действия, като е направил и искане на длъжника да бъде връчена и заповедта за незабавно изпълнение по реда на чл. 418, ал. 5 ГПК.
С постановление за образуване на изпълнително дело от 19.03.2026 г.
ЧСИ Магдалена Стоянова, рег. № 928, с район на действие Окръжен съд – София, е образувала пред себе си изп. дело № 20269280400230, като е разпоредила да се изпрати съобщение до НАП по чл. 191 ДОПК, да се направи справка ГРАО за адресна регистрация на длъжника, както и справки за имуществото на длъжника – справка за трудови договори, справка в БНБ и справка за движимо и недвижимо имущество. Със същото постановление съдебният изпълнител е разпоредил да се изпратя запорни съобщения до банките, работодателите и НОИ, както и да се направи запор на МПС, при откриване на такива, съгласно молбата. Разпоредил е и връчване на покана за доброволно изпълнение (ПДИ) на длъжника с копие от подлежащия на изпълнение акт.
По делото са постъпили изисканите от съдебния изпълнител справки за адресна регистрация на длъжника и справка от от НАП за липса на задължения и наличие на данни за недвижими имоти – сграда, находяща се в гр. Ботевград, и движими вещи – 2 броя леки автомобили. Постъпила е и информация от средата за междурегистров обмен (RegiX) за наличие на действащ трудов договор, сключен с „ДЖЕЙ ТИ ЕН РИСЪРЧ“ ЕООД, по който длъжника получава трудово възнаграждение в размер на 1399,41 евро.
По изпълнителното дело е постъпила и справка от регистъра на банковите сметки и сейфове за периода от 31.10.2016 г. до 30.03.2026 г. вх. № 5884/30.03.2026 г., видно от която длъжникът има разкрити 2 банкови сметки в „БАНКА ДСК“ АД, една в „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и три в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД.
С оглед така постъпила информация на 01.04.2026 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до трите банки, като е изискана информация дали по някоя от сметки постъпват суми от трудово възнаграждение или пенсия и в какъв размер. По делото има данни, че 3 запорното съобщение е връчено единствено на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД.
Запорно съобщение от 01.04.2026 г. е изпратено и до работодателя „ДЖЕЙ ТИ ЕН РИСЪРЧ“ ЕООД, като в същото е посочено, че удръжките се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл. 446 ГПК. По делото няма данни това запорно съобщение да е било връчено на работодателя, респ. да са правени удръжки на длъжника.
По изпълнителното дело е изготвена и ПДИ изх. № 4663/01.04.2026 г. до длъжника, с която същият се уведомява за образуваното срещу него изпълнително дело, като са му съобщени и наложените запори върху моторните превозни средства и върху вземанията му по банковите му сметки и върху трудовото му възнаграждение. В ПДИ е вписано, че същата се връчва, ведно с изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, издадени по ч. гр. дело № 1401/2026 по описа на PC – Перник. По делото няма данни поканата за доброволно изпълнение да е връчена на длъжника.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Настоящата съдебна инстанция счита, че притежава родова и местна компетентност по чл. 436, ал. 1 ГПК да се произнесе по допустимостта, респ. основателността на подадената жалба, тъй като е насочено изпълнение срещу парични вземания на длъжника от трето задължено лице (запор върху трудово възнаграждение), от страна на съдебен изпълнител с район на действие – Окръжен съд – София, който именно е релевантен при преценката относно местната подсъдност при обжалване на действия, свързани с изпълнението върху парично вземане (арг. чл. 427, ал. 3 ГПК).
Жалбата е подадена от длъжник в изпълнителното производство, в рамките на срока по чл. 436, ал. 1 ГПК (който дори не е започнал да тече, доколкото ПДИ не е била връчена на длъжника, като няма и данни кога е узнал за запора, но това не се отразява на допустимостта на жалбата по арг. от мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК). Жалбата е насочена е срещу действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като в нея липсва позоваване на несеквестируемост, поради което се явява процесуално недопустима. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:
При действието на ГПК (отм.) от 1952 г. на обжалване са подлежали всички действия и откази на съдебния изпълнител, което е водело до значително забавяне на производството и създаване на широка възможност за злоупотреба с процесуални права. С приемането на настоящия ГПК от 2007 г. законодателят е ограничил възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, свеждайки я до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от отново лимитативно изброени страни и участници в изпълнителното производство, при това само на изчерпателно посочени от закона основания. Тази уредба в процесуалния закон изключва 4 всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК д лъжникът може да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението.
Видно от разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК (с която следва да се свърже и жалбата срещу наложения запор) е, че на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта. В този смисъл са и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК.
В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестируемата част на длъжника.
Разпечатката съдържа 36 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/929bd8b8-3201-4c86-bd08-b2407d13e095