Решение № 73 от 05.12.2021, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Ихтиман, 05.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря Адриана К. Хаджипеткова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно наказателно дело № 20211840200557 по описа за 2021 година Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на ИВ. Г. П. против Наказателно постановление № 15/29.01.2020 г. на началника на РУ на МВР - Ихтиман, с което за нарушение на 64, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР на жалбоподателката е наложено наказание глоба в размер на 500 лв.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при подробно изложени съображения.

В съдебно заседание жалбоподателката и процесуалният й представител поддържат жалбата.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е основателна.

На 15.01.2020 г. срещу жалбоподателката ИВ. Г. П. е съставен Акт № 15 за установяване на административно нарушение по чл. 64, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР от свид. Д.О. – младши автоконтрольор при РУ на МВР – Ихтиман за това, че на 15.01.2020 г. около 16.45 часа в с. Веринско на лицето било разпоредено високо, ясно и разбираемо за него да представи свидетелство за управление на МПС, но тя категорично отказала да го изпълни.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление срещу жалбоподателя, с което за това, че при същата фактическа обстановка, е прието, че същата е допуснала нарушение на 64, ал.

2 и ал. 4 от ЗМВР, поради което на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР на жалбоподателката е наложено наказание глоба в размер на 500 лв.

Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, чиято контролна функция е предоставена на основание чл. 267, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

1

Въпреки това при издаването на АУАН и НП е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като актовете не отговарят на изискванията за съдържание на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Липсва надлежно описание на съставомерен признак на нарушението от фактическа страна и правна страна. Допуснатото нарушение е съществено и представлява абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно. Това е така, защото АУАН и НП поставят рамката на предмета на доказване относно съставомерните факти, поради което при липса на изложени такива, тази рамка не може да бъде надхвърляна в съдебна фаза посредством разширяването й чрез дописване от фактическа страна в частта относно съставомерните признаци на деянието. Те могат да бъдат прецизирани, доразвивани, но не и посочвани за първи път в съдебна фаза.

Това следва от характера на производството, който предопределя административнонаказващия орган да действа като първа съдебна инстанция.

За да е осъществен съставът на административно нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, е достатъчно разпореждането да е дадено от полицейски орган в изпълнение функциите му и да не е изпълнено. В случая в акта и наказателното постановление не е посочено от кого е дадено разпореждането.

Като не са посочени имената и длъжността на лицето дало разпореждането е невъзможно да бъде осъществена проверка дали същото е имало качеството на полицейски орган или не. Това е от особено значение, тъй като свидетелските показания са противоречиви дали свидетелство за управление на МПС е изискано на същата от служител на жандармерията или от полицейски служител. Всички свидетели посочват, че жалбоподателката не е била спряна за проверка по реда на ЗДвП в качеството на водач, а някои от тях, че е представила на проверяващите документ за самоличност – лична карта. Поради това е от особено важно да бъде ясно кое е лицето разпоредило й да представи СУМПС, за проверка първо имало ли е същото качеството на полицейски орган, второ в изпълнение на законовите му правомощия ли е изискан СУМПС от жалбоподателката, тъй като представянето на такъв документ, когато същата не се проверява в качеството на водач, може да се изисква единствено за установяване на самоличност, което в случая има данни, че е било осъществено чрез представяне на лична карта. Доколкото обаче не е посочено лицето, което е дало разпореждането, наказателното постановление подлежи на отмяна, тъй като е невъзможно без дописване на същото от фактическа страна в рамките на съдебното производство, да бъде осъществена преценка за съставомерност на деянието.

При издаване на последващи АУАН и НП с предмет подобно нарушение актосъставителят и админитративнонаказващият орган следва да посочат имената и длъжността на лицето дало разпореждането. Това е абсолютна предпоставка за законосъобразно развитие на административнонаказателния процес.

За пълнота е нужно още да се отбележи, че чл. 64, ал. 2 ЗМВР не регламентира правило за поведение, а единствено форма на издаване на полицейските разпореждания, когато не може да бъде спазена писмената устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. При това положение неправилно в издадения АУАН и НП е посочено, че жалбоподателката е допуснала нарушение на чл. 64, ал. 2 ЗМВР, тъй като разпоредбата не въздига правило за поведение, което е и причината чл. 257 ЗМВР да не предвижда наказание за неизпълнение на чл. 64, ал. 2 ЗВМР.

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15/29.01.2020 г. на началника на РУ на МВР - Ихтиман.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

2

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 3