Решение № 1502 от 11.11.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1502 гр. Русе, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20244520103539 по описа за 2024 година

Ищецът С. Г. В. твърди, че на 27.01.2024 г. сключил с първия ответник Договор за потребителски кредит № 2911688/27.01.2024 г. и с втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство, като усвоил изцяло предоставената му в заем сума от 3500 лв. Счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК и чл. 143, т. 19 ЗЗП, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 10 ЗПК. Съгласно условията на договора, лихвеният процент по кредита бил в размер на 40 %, а годишният процент на разходите - 48,21 %. Ищецът твърди, че приложеният в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът, вписвайки в контракта ГПР от 48,21 %, е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл.

22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Уговореното възнаграждение за фирма - поръчител било разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следвал от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т.1 от ДР на ЗП. В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал.1 и 2 ЗПК, кредиторът не включил в договорения ГПР от 48,21 % разходите, които следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение на фирмата - поръчител. Поради това, ГПР не съответствал на действително прилаганият от кредитора в кредитното 1 правоотношение. Посочването размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлявало „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал.1 и ал. 2, т.1 от ЗЗП. С това кредиторът недобросъвестно увредил потребителя, който сключил кредитната сделка при планирани разходи в размер на 48,21 % ГПР. На ищеца не било разяснено по ясен и разбираем начин и при спазване изискванията на чл. 5 от ЗПК, преди сключване на договора какъв е размерът на всички разходи, които следва да заплати, нито тази информация произтичала по прозрачен за него начин от условията на договора. Поради незапознаването му с основните характеристики на услугата, той не могъл да разбере икономическите последици на поетото от него задължение относно обхвата на всички разходи, които следва да понесе във връзка с получения заемен ресурс. Кредиторът не изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо предоставил на кредитоискателя стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 3500 лв. с посочен ГПР 48,21 %, с различни стойности на месечната погасителна вноска и други условия от действително приложените в правоотношението.

Неговата неинформираност довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение. Във величината на ГПР като глобален израз на всичко дължимо по кредита следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. ГПР се формирал по точно определена методика, регламентирана в чл. 19, aл.1 и по силата на ал. 2 от същия член по алгоритъма, уреден в Приложение № 1 към закона и само въз основа на такси и други разходи, изрично уговорени между страните и включени в договорното съдържание - арг. от чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК. В процесния договор кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, като липсвала разписана методика на формиране ГПР по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 48,21 %/. Посочен бил фиксиран лихвен процент по кредита - 40 %, но освен възнаградителната лихва, в съдържанието на договора не били включени други действия, индивидуализирани по вид и с посочен размер на дължимите такси за извършването им, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 48,21 %. Законът предвиждал при неизпълнение на задължението за посочване действителния размер на ГПР тежката правна последица на непораждане на права и задължения от кредитния договор - чл. 11, т. 10 във вр. с чл.

22 ЗПК.

В условията на евентуалност, ако не бъдат приети за основателни доводите на ищеца за нищожност на кредитния контракт, твърди, че не е произвела правен ефект уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник за учредяване от негова страна на лично обезпечение. Съгласно договор за потребителски кредит № 2911688/27.01.2024 г., потребителят можел да сключи договор за предоставяне на 2 поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението или да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението. По силата на чл.4, ал.3 от договора и чл. 4 от раздел четвърти от общите условия, кредиторът одобрява заявлението в 14-дневен срок от подаването му в случаите, в които кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение и в срок 24 часа от подаването му - в случаите на предоставено обезпечение по реда на чл. 4 от договора и ОУ. Спешно нуждаейки се от финансов ресурс, ищецът избрал опцията сключване на договор с поръчител, който бил определен от кредитодателя и на 27.01.2024 г. подписал с втория ответник „Ай Тръст" ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който се е задължил да изплати на фирмата - поръчител възнаграждение в общ размер 2787.20лв., платимо като добавък към падежната вноска. Уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител не пораждала правни последици, поради следните съображения: Законодателят уредил договора за поръчителство като съглашение между кредитора и трето, различно от длъжника лице, отчитайки обстоятелството, че кредиторът има легитимен интерес в негова полза да бъде учредено лично обезпечение. Длъжникът нямал такъв защитен от закона интерес, поради което сключването на сделка между него и третото лице - поръчител било лишено от правно основание. Договарянето на възнаграждение на поръчителя от кредитополучателя вместо кредитора противоречало на добрите нрави и внасяло неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК. По договор за поръчителство, сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не получавал никаква престация, поради което нарушаването на принципа на справедливост било още по-драстично. Поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречало на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Преди сключването на договор за кредит кредиторът бил длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение можело да включва справка в съответната база данни.

Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтичало и от чл.16 от ЗПК. Поради изложеното клауза, предвиждаща, че се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител, била в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия него и водела до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменявало задължение да осигури възнаграждение за обезпечение, с което дългът му нараствал, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличавала. Договорът за поръчителство бил с акцесорен характер и можел да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг. В случая кредитната сделка била нищожна, поради което не е породил правно действие и сключеният договор за 3 учредяване на поръчителско правоотношение. Недействителна била и уговорката за учредяване на обезпечение с одобрено от кредитора дружество - поръчител. Договорът за поръчителство бил съглашение между кредитора и поръчителя, а длъжникът бил трето за това правоотношение лице, чиято воля не била правопораждащ елемент от фактическия състав, който следвало да се осъществи за валидното му възникване. /арг. от чл. 138 от ЗЗД/. Договорът бил едностранен, безвъзмезден и каузален, като правното основание за учредяването на поръчителство било кредиторът да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника по обезпеченото правоотношение. Законодателят уредил договора за поръчителство като съглашение между кредитора и трето, различно от длъжника лице, отчитайки обстоятелството, че кредиторът има легитимен интерес в негова полза да бъде учредено лично обезпечение. Длъжникът няма такъв защитен от закона интерес, поради което сключването на сделка между него и третото лице - поръчител било лишено от правно основание. Договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречало на добрите нрави и внасяло неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК.

Поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречало на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК.

С оглед изложеното, моли да бъде постановено решение, с което да бъде прогласена нищожността на договор за потребителски кредит № 2911688/27.01.2024 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, както и на договор за предоставяне на поръчителство от 27.01.2024 г., сключен с „Ай Тръст" ЕООД.

Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявения срещу него иск. Твърди, че е сключил с ,,Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител задължението на ищеца. За така описаната услуга било дължимо възнаграждение в размер на 2 145.04 лева, погасяването на което било разсрочено на 8 месечни вноски, съгласно погасителен план към договора за предоставяне на поръчителство. Възнаграждението се дължало само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не дължал възнаграждение на „Ай Тръст“ за периода след пълно изплащане на кредита. Вноските за погасяване на задължението за възнаграждение за поръчител били намаляващи, като размерът им бил в зависимост от размера на гарантираното главно задължение. Кандидатстването за кредит започвало чрез попълване от кредитоискателя на заявка в страницата на „Кредисимо" ЕАД. На този етап кредитоискателят посочвал желае ли кредитът да бъде обезпечен и какво обезпечение може да предостави, като в случай, че избере опцията за предоставяне на поръчителство от „Ай Тръст" ЕООД, му се визуализира месечна вноска, чиято стойност била сбор от вноската по кредита и вноската за 4 възнаграждението на поръчителя. На този етап кредитоискателят имал възможност да се запознае с конкретните параметри на договора за кредит - главница, лихва, период, размер на месечната вноска и др. Сключването на договора за предоставяне на поръчителство ставало след сключването на договора за кредит към момент, в който основните параметри на кредита вече били договорени между страните. Сключването на договора ставало в рамките на независимата електронна среда на „Ай Тръст" ЕООД, до която „Кредисимо" ЕАД нямало достъп. „Кредисимо" ЕАД предоставяло потребителски кредити при условия, които индивидуално се уговарят с кредитополучателя, част от тези условия било и обезпечаването на договора.

Кредитополучателят имал право да избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит, като обезпечените и необезпечените кредити на „Кредисимо" ЕАД не се отпускали по различен начин и не били пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията му за погасяване. Предвид изложеното, възнаграждението за поръчител не следвало да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаряло на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на член 3, б. „ж" от Директива 2008/48/ЕО. За да бъде включено едно парично задължение в ГПР, то трябвало да има следните три характеристики: да е разход за кредитополучателя, който е свързан с договора за кредит и е известен на кредитора към датата на сключване на договора. В случай, че разходът представлявал възнаграждение за допълнителна услуга, то той се включвал в ГПР само когато „сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита". В случая сключването на този договор не е било задължително уславие за получаване на кредита. Договорът за предоставяне на поръчителство, в случай, че бъде избран такъв, се сключвал след подписването от кредитоискателя на договора за кредит с ,,Кредисимо ЕАД, който не знаел и нямало как да узнае предварително какво възнагражденне ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст“, по който бъдещ договор „Кредисимо" ЕАД не било страна. Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст" ЕООД по бъдещия договор не било известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит и не попадало в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК. Наличието на свързаност между ответниците само по себе си не водело до „скрито оскъпяване на кредита. В договора за поръчителство била предоставена възможност на клиента да избере начин за заплащане на възнаграждението за поръчителя, като това можело да стане по сметка на „Ай Тръст“ или по сметка на „Кредисимо", заедно с плащането на месечните вноски, като този вариант бил предпочитан от кредитополучателите, тъй като ги поставял във финансово поблагоприятна позиция - правели се разходи само за едно плащане. В този случай „Кредисимо" ЕАД единствено получавал от името и за сметка на „Ай Тръст“ плащането, но същият не бил титуляр на вземането и не се разпореждал със същото, 5 което изрично било уговорено в договора за поръчителство. Моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от ищеца иск за прогласяване нищожността на договор за предоставяне поръчителство към договор за потребителски кредит № 2911688/ 27.01.2024 г., както и да му бъдат присъдени разноските за производството.