Решение № 2188 от 30.09.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2188 гр. Бургас, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20252120107353 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „И Ел Джи Финанс“ ЕАД, ЕИК 204695366, представлявано от И. Е. П., против Д. Г. П., ЕГН **********, живущ в гр. Б.******

Твърди се, че на 24.10.2023г. е издаден запис на заповед от "БГ ЛОГИСТИКА 83" ЕООД, представлявано от Д. П., с който е поето безусловно и неотменимо задължение, на падежа- 24.04.2024г., издателят да заплати на „И ЕЛ ДЖИ ФИНАНС“ ЕАД /с предишно наименование „Финасити“ ЕАД/ сумата от 46115.27 евро или левовата им равностойност в размер на 90193.63 лева по фиксирания курс на БНБ, платима без разноски и протест, в брой, в офиса на "И ЕЛ ДЖИ ФИНАНС" ЕАД, на законните представители на Дружеството или овластени от тях лица, или по банков път по банкова сметка на "И ЕЛ ДЖИ ФИНАНС" ЕАД. Сочи се, че записът на заповед е авалиран от ответника при условията на неговото издаване. На падежа не е постъпило плащане.

На 25.02.2025 г. ищецът подал заявление, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № ****/2025 г. по описа на РС- Бургас, за част от задължението в размер на 19 852,60 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от 25.02.2025 г. до окончателното изплащане. С оглед връчване на заповедта по чл.47, ал.5 ГПК на авалиста, който отговарял солидарно с длъжника, се моли да бъде прието за установено съществуването на вземане за сумата, за която е издадена заповедта.

1

В срокът по чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от назначения особен представител на ответника, с който се оспорват предявените претенции по основание и размер. Сочи се, че тъй като се касае за сума над 10 000 лв. то уговорката да се плати в офис на дружеството била неизпълнима. В тази връзка единственият възможен начин на плащане бил по банков път, но за това не била посочена банкова сметка. Ето защо записът на заповед не съдържал съществен елемент от формална страна, което водело до недействителност на задължението.

На следващо място са заявява, че записът на заповед, поради липса на посочена банкова сметка, следвало да бъде предявен, а това не било сторено. По този начин кредиторът бил поставил длъжника в изначална невъзможност за изпълнение.

Наред с това нямало приложени доказателства дали сумата не била платена от длъжника по изпълнителното дело. Навеждат се и доводи за вероятно наличие на каузална сделка поради практиката на ищеца в тази насока.

Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заповед № ******** г., издадена по ч.гр.д. № ****/2025 г., РС-Бургас е разпоредил "БГ ЛОГИСТИКА 83" ЕООД, и Д. Г. П. да заплатят солидарно на ищеца сумата от 19 852,60 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от 25.02.2025 г. до окончателното изплащане.

Установява се от доказателствата по делото, че на 24.10.2023 г. в гр. Б. е издаден запис на заповед от "БГ ЛОГИСТИКА 83" ЕООД, с който дружеството се е задължило безусловно и неотменимо, в 6-месечен срок от издаването му, да заплати на ищеца сумата от 46115,27 евро, платима без разноски и протест, в офисите или адреса на управление на „Финасити“ ЕАД, както и на законните представители на дружеството или овластени от тях лица, или по банков път по разплащателната сметка на „Финасити“ ЕАД. Записът на заповед е бил авалиран от Д. Г. П., без протест, и при условията, при които е издаден. Въз основа на така представеният запис на заповед „И Ел Джи Финанс“ ЕАД /с предишно наименование „Финасити“ ЕАД/ претендира сумата от 19 852,60 лева.

Съдът намира, че така представеният запис на заповед се явява редовен от външна страна и не страда от пороци във формата. Същият съдържа всички изискуеми в чл.535 ТЗ реквизити, поради което в случая е неприложима нормата на чл.536, ал.1 ТЗ, включително и досежно мястото на плащане на задължената сума, като не следва да бъдат споделени наведените от особения представител в тази връзка възражения.

Действително съгласно чл.3, ал.1, т.1 Закон за ограничаване на плащанията в брой, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв. В 2 настоящият случай, както сумата, с която са се задължили издателя и авалиста, така и процесната сума, са над тази стойност. Нарушаването, обаче, на Закона за ограничаване на плащанията в брой има за последица административнонаказателната отговорност на дееца, но няма значение за валидността на договора, от който произтича вземането /в този смисъл Определение № 1193/11.12.2015 г. на ВКС по гр.д.

№ 4396/2015 г., III г.о./.

На следващо място записът на заповед е платим на падеж, поради което предявяване не е било необходимо, като обстоятелството, че не е била посочена конкретна банкова сметка, не води до обратния извод. В случай, че длъжника или авалиста не са били наясно със сметката на ищеца, то са били предвидени и други места и начини на плащане, а именно в офисите или адреса на управление на „Финасити“ ЕАД, установими в публично достъпни интернет платформи, страници и регистри, както и на законните представители на дружеството или овластени от тях лица. Следва да се посочи, че в практиката си, обективирана в решение № 21/04.07.2014 г. по т.д. № 1348/2013 г. на І т.о., ВКС приема, че съгласно чл.536, ал.3 ТЗ, ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на плащането и за местожителство на издателя, както и че приравняването на мястото на издаването и мястото на плащането с местожителството на издателя на записа на заповед, ясно сочи, че законодателят е имал предвид населеното място, без да са въведени допълнителни изисквания за индивидуализация на точния адрес в рамките на съответното селище. В случая е посочено място на издаване- гр. Б., поради което, дори и да се приеме, че място на плащане не е било ясно индивидуализирано, то следва да намери приложение сочената по- горе норма.

Що се касае до заявената от особения представител на ответника евентуална вероятност за наличие на каузално отношение, по повод на което е бил издаден записа на заповед, то такава не е твърдяна от ищеца. Константна, вкл. и задължителна, е практиката на ВКС, съобразно която в производството по установителния иск, предявен по реда чл.422, ал.1 ГПК, ищецът- кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект- съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, заявилата страна носи тежестта да докаже фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право- за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед /в този смисъл определение № 50690 от 12.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 149/2022 г., II т.о./. В настоящият казус от страна на ответника бе наведено едно хипотетично бланкетно твърдение, без каквато и да било конкретика, което не бе доказано от заявилата го страна, поради което и не следва да се приема, че е налично между страните каузално отношение, още по- малко, че авалиста е страна по него, за 3 да се прецени има ли правото да навежда възражения по него.

По отношение наведените твърдения, че е налице възможност по образуваното въз основа на издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК изпълнително дело да са постъпили суми, това отново е предполагаемо обстоятелство, за което доказателства по делото няма.

С оглед гореизложеното съдът намира, че представеният запис на заповед е редовен от външна страна и не страда от пороци във формата, поради което съставлява годно основание за дължимост на претендираната сума в търсения размер и в тази връзка претенцията следва да бъде уважена, ведно с акцесорния иск за законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК до окончателното изплащане.

По отношение на разноските, с оглед направеното от ищцовото дружество искане в тази насока:

Видно от издадената заповед по ч.гр.д. № ****/2025 г. по описа на РС- Бургас, на заявителя- ищец е присъдена сумата от 397,05 лв.- държавна такса, и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., които суми следва да се присъдят в цялост.

По отношение на сторените в настоящото производство разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, се дължат такива на ищеца, като искането следва да бъде уважено за сумата от 203,01 евро- държавна такса, 1118 евро- възнаграждение за особен представител. Дължимото юрисконсултско възнаграждение по исковото производство съдът определя в размер на 102,26 евро, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правна помощ, което се явява справедливо, с оглед свършената работа и липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на „И Ел Джи Финанс“ ЕАД, ЕИК 204695366, представлявано от И. Е. П., против Д. Г. П., ЕГН **********, живущ в гр. Б.****** за което има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № ****/2025 г. по описа на РС- Бургас, в размер на 10150,47 евро /с левова равностойност 19852,60 лева/, представляваща част от дължима сума по запис на заповед от 24.10.2023 г., издаден за сумата от 46115,27 евро в полза на "Финасити“ ЕАД, с длъжник „БГ ЛОГИСТИКА 83" ЕООД, авалиран от Д. Г.

П., ведно със законната лихва за забава, считано от 25.02.2025 г. до окончателното изплащане.

4

ОСЪЖДА Д. Г. П., ЕГН **********, живущ в гр. Б.****** да заплати на „И Ел Джи Финанс“ ЕАД, ЕИК 204695366, представлявано от И. Е. П., сумата от общо 228,57 евро /с левова равностойност 447,05 лв./- разноски в заповедното производство, и сумата от общо 1423,27 евро, представляваща разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5