Решение № 381 от 11.08.2022, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. Дупница, 11.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Райна Г. Боянова като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20221510100942 по описа за 2022 година

„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД , ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, е предявило срещу ЛЮБ. АС.

Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, обективно съединени искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК и чл.79, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 07.08.2018г. между „ПОРФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, като кредитор и ЛЮБ. АС. Г., като длъжник, е сключен договор за потребителски кредит № 3034557221, при следните параметри: сума на кредита: 200.00 лв.; срок на кредита: 4 месеца; размер на вноската: 54.36 лв.; падеж на вноската: първи ден от месеца; годишен процент на разходите (ГПР): 49.88%; годишен лихвен процент: 41.17%; лихвен процент на ден: 0.11%; дължима сума по кредита: 217.44 лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 131.40 лв.; размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги: 32.85 лв.

Така общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги било в размер на 348.84 лв., а общия размер на дължимата месечна вноска бил 87.21 лв.

Твърди, че „ПОРФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е изпълнило точно и в срок задължението си по договора, като превело парична сума в размер на 200.00 лв. по посочената от ответника банкова сметка. От своя страна ЛЮБ. АС. Г. поел задължение да върне кредита в срок от 4 месеца, при размер на месечната вноска: 87.21 лв., с дата на погасяване: 1-во число на месеца.

В резултат неизпълнението на длъжника и обстоятелството, че не е платил нито една вноска по кредита, с изтичането на крайния срок на договора-20.05.2019г., е настъпила изискуемостта на вземането в пълен размер.

1

Ищецът сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответника, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което заявлението е образувано ч.гр.д. 152/2022г. по описа на РС-Дупница. Съдът е отхвърлил заявлението на дружеството в частта, с която се претендира възнаграждение по сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги в размер на 131.40 лв., и е издал заповед за изпълнение за останалите дължими суми, срещу която длъжникът е възразил в законоустановения срок.

Предвид горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи: сума в размер на 200.00 лв., представляваща главница, сума в размер на 17.44 лв., представляваща възнаградителна лихва и сума в размер на 96.70 лв., представляваща дължимата законна лихва по сключения между тях Договор за потребителски кредит № 3034557221/07.08.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 152/2022г. по описа на РС-Дупница.

Предявява и обективно съединен осъдителен иск за сумата от 131.40 лв., дължима по сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит № 3034557221/07.08.2018г.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника. В открито съдебно заседание ответникът се явява лично, като заявява, че не оспорва предявените установителни искове за сума в размер на 200.00 лв., представляваща главница, сума в размер на 17.44 лв., представляваща възнаградителна лихва и сума в размер на 96.70 лв., представляваща дължимата законна лихва по сключения между тях Договор за потребителски кредит № 3034557221/07.08.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 152/2022г. по описа на РС-Дупница. Оспорва, обаче, обективно съединеният осъдителен иск за сумата от 131.40 лв., дължима по сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, като счита, че то е нищожно поради противоречие с добрите нрави.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства: набор от двустранно подписани от страните документи, съдържащ искане за отпускане на потребителски кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити и допълнителна преддоговорна информация към него, договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, общи условия /ОУ/ на „Профи Кредит България“ ЕООД към договор за потребителски кредит и погасителен план към договора за потребителски кредит, се установява, че на 07.08.2018г. между „ПОРФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, като заемодател и Л.Г., като земател е сключен договор потребителски кредит № 3034557221, при следните параметри: сума на кредита: 200.00 лв.; срок на кредита: 4 месеца; размер на 2 вноската: 54.36 лв.; падеж на вноската: първи ден от месеца; годишен процент на разходите (ГПР): 49.88%; годишен лихвен процент: 41.17%; лихвен процент на ден: 0.11%; дължима сума по кредита: 217.44 лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги:

131.40 лв.; размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги: 32.85 лв. Така общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги било в размер на 348.84 лв., а общия размер на дължимата месечна вноска бил 87.21 лв. „ПОРФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е изпълнило задължението си по договора, като превело сума в размер на 200.00 лв. по посочената от ответника банкова сметка, видно от приложеното към исковата молба и прието като доказателство по делото платежно нареждане. От своя страна ответникът поел задължение да върне кредита в срок от четири месеца, при размер на месечната вноска: 87.21 лв., с дата на погасяване 1-во число на месеца.

Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото, налага следните правни изводи:

Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите, за които по ч.гр.д. 152/2022г. по описа на Районен съдДупница е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. С него е предявен и обективно съединен осъдителен иск за сумата от 131.40 лв., дължима по сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит № 3034557221/07.08.2018г.

В тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането в негова ползасключването на договора за кредит и предаването на сумата по него съгласно уговореното, поемането на задължение от ответника да върне заетата сума.

Няма спор по делото за това, че между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит, което обстоятелство се установява както от твърденията на страните, така и от събраните писмени доказателства. До момента ответникът не е платил никакви суми по сключения договор за кредит.

В открито съдебно заседание са наведени от ответника възражения за нищожност на клаузата за закупен пакет от допълнителни услиги, поради противоречие с добрите нрави.

Установената съдебна практика по чл. 290 ГПК /решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др. /приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 22 ЗПК, освен при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9.

В случая, получаването на преддоговорна информация от ответника за параметрите на кредита е установено с представения по делото стандартен европейски формуляр.

3

Установено е и изготвянето на погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, връчен на ответницата, ведно с договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 11 ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 49, 88 %, а ГЛП - в размер на 41, 17%. Към датата на сключването му следва да се съобрази разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е в чл. 26, ал. 1 ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. Съгласно установената съдебна практика "добри нрави" по смисъл на чл. 26, ал. 1 ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения и при конкретна преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът прави извод дали договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави. Такива могат да бъдат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг.

В случая по процесния договор за потребителски кредит на ответника е предоставена в заем сума от 200.00 лв., при уговорен ГЛП в размер на 41, 17 % и ГПР в размер на 49,88 %. Лихвата по договора е възнаградителна - за ползване на дадената парична сума. Към момента на сключване на процесния договор е била приета разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК (нова-ДВ, бр. 35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г.), съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. Годишният процент на разходите включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи – лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит-чл. 19, ал. 1 ЗПК. С приемането на посочените разпоредби се постави "рамка" по отношение на уговорките при потребителските кредити за размера на лихвите. При нарушение на законовата разпоредба, клаузите в договора за дължимостта на всеки един от компенентите на ГПР са нищожни. Договореният между страните ГПР от 49, 88 % не надхвърля петкратно размерa на законната такава за времето на сключване на договора от 10, 00 %, при определения от БНБ основен лихвен процент /0%/ и 10 пункта надбавка.

Дължимостта на главницата и договорената лихва не се оспорва от ответника, поради което, съобразно и гореизложените съображения, предявеният установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за сума в размер на 200.00 лв., представляваща главница, сума в размер на 17.44 лв., представляваща възнаградителна лихва и сума в размер на 96.70 лв., 4 представляваща дължимата законна лихва по сключения между тях Договор за потребителски кредит № 3034557221/07.08.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 152/2022г. по описа на РС-Дупница, следва да бъде уважен.

По отношение на предявения обективно съединен осъдителен иск за сумата от 131.40 лв., дължима по сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит № 3034557221/07.08.2018г., съдът намира следното:

Налице е нарушение на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Нито законът, нито договорът и общите условия дават легално определение на понятието "управление на кредита", но изхождайки от общоприетия му смисъл, както и от целта на самия закон, както и това какво е основното право на заемодателя по договора за кредит, съдът намира, че то следва да се схваща като дейност, извършвана от заемодателя по фактическото реализиране на задължението по договора за кредит, дейност за събиране и осчетоводяване на вземането и събиране на информация за движението на сумите по сметката на заемополучателя, проследяване на постъпленията и други подобни дейности, свързани с обслужването на задължението и събирането на вземането. Като се има предвид това, следва да се приеме, че и таксата за допълнителни услуги е такава по управление на кредита, без значение е, че е наименувана по този начин.