Определение № 616 от 06.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 616 гр. Пловдив, 06.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно частно гражданско дело № 20255300503421 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.

Образувано по частна жалба на П. И. С.,ЕГН-********** чрез пълномощника му адв.Хр.Д. против определение

№

15067/24.11.25г.,постановено по гр.д.№ 16292/25г.по описа на ПдРС,12-ти гр.с.,с което е оставена без разглеждане исковата молба,подадена от П. И. С. с вх. № 120717/21.11.2025г.против Община Пловдив и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят намира определението за неправилно и незаконосъобразно по изложени в частната жалба съображения.Поддържа се допустимост на предявения иск,като за жалбоподателя съществувало правото да установява със сила на пресъдено нещо престъпно обстоятелство и последиците върху вещното право на собственост.Иска отмяната на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за последващо администриране на исковата молба.

ПдОС,след като обсъди доводите,изложени в частната жалба и доказателствата по делото,намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение,поради което е допустима.

Разгледана по същество,същата е неоснователна.

1

Пред първоинстанционния съд е предявен иск от П. И. С. против Община Пловдив с правно основание чл.124,ал.5 от ГПК за установяване по отношение на ответника,че собствеността върху МПС марка БМВ X5, ДК №РВ6125СВ,рама № WBAFA71070LU82573 е била отнета принудително на 09.11.2017г.от ищеца.

В исковата молба се поддържа,че след като собственото на ищеца МПС,описано по-горе,е било отнето противозаконно на 09.11.17г.,по сигнал на С. е обазувано сл.дело,производството по което било спряно през 2019г.за издирване на извършителя на престъплението.На 02.09.21г.ищецът прекратил със заявление до ПП и КАТ регистрацията на автомобила,а на 30.05.22г.със заявление до отдел МДТ към отв.община поискал снемането от отчет на МПС,но и до момента за същото се начислявали и събирали данъци за вещ,която е противозаконно отнета.Поддържа се,че с промяната на собствеността върху автомобила отпада и задължението за заплащане на данъци от титуляра на това право от момента на отнемането на същия –през 2017г.

Районният съд е намерил иска за недопустим с аргументи,че ищецът няма правен интерес от установяване на факта на противозаконно отнемане на МПС по отношение на Община Пловдив в контекста на отпадане правното основание за начисляване на местен данък за МПС.Посочил е,че ищецът има правен интерес от оспорване незаконосъобразно начислен местен данък за МПС,което е дерегистрирано по съответния ред,но това се извършва по друг,административен ред-със съставяне на акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД),като има специални правила за оспорване в процесуалния закон,които са приложими в този случай-при съставяне на акт за установяване на публично общинско вземане по чл.107 от ДОПК,които имат приоритет пред общите правила по АПК и ГПК.

Тези изводи на районния съд настоящата инстанция намира за правилни.

В случая е предявен установителен иск по чл.124,ал.5 от ГПК,като абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяването на такъв иск е наличието на правен интерес.Такъв не е налице в конкретния казус.Ищецът се стреми да докаже отпадането на правното основание за начисляване на местен данък МПС,което обаче се осъществява по друг ред,подробно описан в мотивите на атакуваното определение.Дори и такъв 2 иск да бъде приет за допустим и уважен,той не би рефлектирал върху правомощието на ответника да начислява местен данък за МПС,тъй като граждански съд не може да констатира отпадането на правното основание за начисляването,което се установява по административен ред.

Ето защо правилно ПдРС е приел,че предявеният иск е безпредметен,доколкото чрез него ищецът не би могъл да получи търсената защита.

Поради изложеното по-горе подадената частна жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 15067/24.11.25г.,постановено по гр.д.

№ 16292/25г.по описа на ПдРС,12-ти гр.с.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 616 гр. Пловдив, 06.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно частно гражданско дело № 20255300503421 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.

Образувано по частна жалба на П. И. С.,ЕГН-********** чрез пълномощника му адв.Хр.Д. против определение

№

15067/24.11.25г.,постановено по гр.д.№ 16292/25г.по описа на ПдРС,12-ти гр.с.,с което е оставена без разглеждане исковата молба,подадена от П. И. С. с вх. № 120717/21.11.2025г.против Община Пловдив и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят намира определението за неправилно и незаконосъобразно по изложени в частната жалба съображения.Поддържа се допустимост на предявения иск,като за жалбоподателя съществувало правото да установява със сила на пресъдено нещо престъпно обстоятелство и последиците върху вещното право на собственост.Иска отмяната на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за последващо администриране на исковата молба.

ПдОС,след като обсъди доводите,изложени в частната жалба и доказателствата по делото,намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение,поради което е допустима.

Разгледана по същество,същата е неоснователна.

1

Пред първоинстанционния съд е предявен иск от П. И. С. против Община Пловдив с правно основание чл.124,ал.5 от ГПК за установяване по отношение на ответника,че собствеността върху МПС марка БМВ X5, ДК №РВ6125СВ,рама № WBAFA71070LU82573 е била отнета принудително на 09.11.2017г.от ищеца.

В исковата молба се поддържа,че след като собственото на ищеца МПС,описано по-горе,е било отнето противозаконно на 09.11.17г.,по сигнал на С. е обазувано сл.дело,производството по което било спряно през 2019г.за издирване на извършителя на престъплението.На 02.09.21г.ищецът прекратил със заявление до ПП и КАТ регистрацията на автомобила,а на 30.05.22г.със заявление до отдел МДТ към отв.община поискал снемането от отчет на МПС,но и до момента за същото се начислявали и събирали данъци за вещ,която е противозаконно отнета.Поддържа се,че с промяната на собствеността върху автомобила отпада и задължението за заплащане на данъци от титуляра на това право от момента на отнемането на същия –през 2017г.

Районният съд е намерил иска за недопустим с аргументи,че ищецът няма правен интерес от установяване на факта на противозаконно отнемане на МПС по отношение на Община Пловдив в контекста на отпадане правното основание за начисляване на местен данък за МПС.Посочил е,че ищецът има правен интерес от оспорване незаконосъобразно начислен местен данък за МПС,което е дерегистрирано по съответния ред,но това се извършва по друг,административен ред-със съставяне на акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД),като има специални правила за оспорване в процесуалния закон,които са приложими в този случай-при съставяне на акт за установяване на публично общинско вземане по чл.107 от ДОПК,които имат приоритет пред общите правила по АПК и ГПК.

Тези изводи на районния съд настоящата инстанция намира за правилни.

В случая е предявен установителен иск по чл.124,ал.5 от ГПК,като абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяването на такъв иск е наличието на правен интерес.Такъв не е налице в конкретния казус.Ищецът се стреми да докаже отпадането на правното основание за начисляване на местен данък МПС,което обаче се осъществява по друг ред,подробно описан в мотивите на атакуваното определение.Дори и такъв 2 иск да бъде приет за допустим и уважен,той не би рефлектирал върху правомощието на ответника да начислява местен данък за МПС,тъй като граждански съд не може да констатира отпадането на правното основание за начисляването,което се установява по административен ред.

Ето защо правилно ПдРС е приел,че предявеният иск е безпредметен,доколкото чрез него ищецът не би могъл да получи търсената защита.

Поради изложеното по-горе подадената частна жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 15067/24.11.25г.,постановено по гр.д.