Решение № 3864 от 01.11.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 12166/2023
- Вид
- Решение № 3864
- Подписан
- 01.11.2024
- В сила
- 20.05.2026
- Състав
- Евгения Мечева
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 3864 гр. Варна, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Г. като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20233110112166 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Я. Х. Д., ЕГН **********, и Ж. Г. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. *****, чрез процесуалния им представител – адв. Д. А., срещу О.А., със седалище и адрес на управление: гр. *****, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор № ***** по КК и КР на с. К., О.А., област Варна, одобР. със Заповед ***** г., находящ се в с. К., О.А., област Варна, с площ 611 кв. м., с номер по предходен план: *****, кв. 2, парцел *****, при граници и съседи на имота: *****, на основание изтекла в полза на ищците придобивна давност, чрез осъществяване на непрекъсната фактическа власт, с намеР.е за своене /владение, упражнявано лично от ищците/, в периода от м. август 1990 г. до настоящия момент.
В исковата си молба ищците Я. Х. Д. и Ж. Г. Д. твърдят, че са собственици на процесния недвижим имот, като същият е придобит по давност чрез непрекъснато, явно и необезпокоявано владение, осъществявано от тях в периода от м. август 1990 г. досега. Поддържат, че имотът граничи непосредствено с друг собствен на Я. Д. имот, който е придобил по даР.е от родителите си Я.Я.Г.. и Х.Д.Г, а именно: дворно място с площ 1060 кв. м., съставляващо парцел ***** в кв. 2 по плана на селото. Посочват, че преди изработването на КК е действал КП на населеното място, одобрен със Заповед № ***** г., по който процесният имот представлява УПИ *****-общ. Това е действащият КП и към настоящия момент. Този имот е бил предоставен от Общината през 1990 г. на И Х. Д. /брат на Я. Х. Д./, но същият не е упражнявал фактическа власт върху имота. След като Я. Д. станал собственик на съседния парцел *****, в кв. 2, на 16.08.1990 г. първоначално той, а след 1 няколко години и съпругата му – Ж. Д., започнали да владеят УПИ *****-общ. по действащия КП на с. К., О.А.. Оградили имота, засадили лозе и до настоящия момент го владеят със съзнанието, че имотът е техен. Никой не е смущавал владението им, нито е оспорвал правото им на собственост. Искали да се снабдят с констативен нотариален акт за имота по давност, но след направени справки в СГКК-Варна, а след това и в техническа служба – А установили, че имотът е актуван с АЧОС № ***** г. Оспорват същия и твърдят, че е съставен без правно основание. Считат, че дори да се приеме, че имотът е бил общинска собственост, то в тяхна полза е изтекла предвидената в закона придобивна давност. По излоЖ.те съобраЖ.я молят предявеният иск да бъде уважен. Претендират разноски.
Ответникът О.А., редовно уведомен, е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния му представител – юрк. В.Ю.. Поддържа становище за неоснователност на предявения иск.
Поддържа, че е собственик на процесния имот на основание пар. 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС /ДВ, бр. 96/1999 г./. Имотът е представлявал държавна собственост, съгласно АДС № ***** г., а съгласно действащия регулационен план на селото, одобрен със Заповед № ***** г. на председателя на ОНСВарна, същият е отреден за жилищно строителство, като до момента няма промяна в отреждането. Счита, че процесният имот не би могъл да бъде придобит по давност, тъй като за целта е необходимо законно владение – постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено, с намеР.е да се държи вещта като своя собствена. Ищците не биха могли да придобият права по давностно владение, доколкото не се позовават, че владението е осъществено срещу собственици, различни от държавата и общината, тъй като давност в тяхна полза не би могла да тече, с изключение на периода 31.12.2017 г. – 19.01.2018 г. Посочва, че по делото липсват каквито и да било доказателства, че ищците са противопоставили на общината или държавата владение, което да ги направи собственици. Самият факт на съставяне на АЧОС сам по себе си „смущава“ осъществяваното от ищците владение. Поддържа, че ищците са знаели за правото на собственост на държавата, респ. на общината още през 1990 г., когато на брата на ищеца Я. Х. Д. е отстъпено право на строеж върху процесния имот. Излага, че придобивната давност се доказва не само с непрекъснато владение в продълЖ.е на 10 години. Ищците обаче, знаейки, че О.А. е собственик на процесния имот, не са предприели каквито и да било действия спрямо нея в защита на твърдяното от тях право. По делото няма доказателства, които да установяват промяна в основанието на държането на имота от ищците, тоест, последните да са извършили действия, с които да са проявили активност, насочена към отричане правата на собственика; към фактическата власт да са прибавили и намеР.е за своене на имота и действията им да са стигнали до знанието на О.А.. Счита, че по отношение на ищците изобщо не е започнала да тече придобивна давност до момента на завеждане на настоящата искова молба. По излоЖ.те съобраЖ.я моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
В проведеното на 02.10.2024 г. открито съдебно заседание ищците се явяват лично и се представляват от адв. Д. А., която заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявеният иск да бъде уважен. В предоставения срок представя писмена защита.
Ответната страна се представлява от юрк. В.Ю., която поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.
2
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпределената доказателствена тежест в процеса, ищците с л е д в а да установят в условията на пълно и главно доказване правнорелевантните факти, от които се ползват, а именно, че са собственици на процесния недвижим имот на въведеното от тях основание – изтекла в тяхна полза придобивна давност, тоест че същите непрекъснато, необезпокоявано и явно са упражнявали фактическа власт върху този имот в заявения период от м. август 1990 г. до настоящия момент, с намеР.е за своене.
В тежест на ответника, при условията на пълно и главно доказване, за да бъде отхвърлен искът, е да установи правоизключващите и правопогасяващите си възраЖ.я, от които черпи изгодни за себе си правни последици, а именно да установи свое противопоставимо право на собственост върху процесния имот – че е придобил имота по силата на закона – пар. 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС /ДВ, бр. 96/1999 г./.
С отговора на исковата молба е представен акт № ***** г. за държавна собственост на недвижим имот, издаден от Общински народен съвет – гр. А, за дворно място, с площ 610 кв. м., находящ се в с. К., представляващ парцел ***** – общински, кв. 2. Като основание за издаване на акта е посочена Заповед № ***** г., с която заповед всъщност е одобрен кадастралния и регулационен план на с. К..
Видно от представения акт № ***** г. за частна общинска собственост, същото това дворно място с площ 610 кв. м. е актувано като общинско – като собствено на О.А., на основание пар. 42 от ПЗР на ЗОС.
По делото е прието без възраЖ.я от страните заключението на вещото лице инж. Р. П. по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът цени изцяло като обективно и компетентно дадено. Съгласно заключението, за терена, в който попада претендираният имот, описан в исковата молба, а именно: ПИ с идентификатор ***** по КККР на с. К., са налични следните планове и карти:
1. Кадастрален и регулационен план на с. К., одобрен със заповед № 145/10.03.1929 г. за улична регулация и заповед № 830/11.05.1929 г. за дворищна регулация. Процесният имот попада и е част от ***** от кв. 3 от плана на с. К. от 1929 г., което е онагледено и към изготвената към експертизата Комбинирана скица № 1. ***** от кв. 3 в разписния лист към плана е записан на наследници на Д.Г., а после на П.К.Т. и К.П.К на основание НА № ***** г., при граници: на изток – останалата част от *****, на запад – *****, на север – ***** и на юг – останалата част от ***** от кв. 3. Имотът попада в строителните граници на с. К. /дворни места/ и е предназначен за жилищно строителство.;
2. Кадастрален и регулационен план на с. К., одобрен със Заповед № ***** 3 г. на председателя на ОНС – Варна. От изготвената комбинирана скица № 2 е видно, че имотът попада и е част от УПИ *****-общ. от кв. 2 по този план. Имот № ***** в разписния лист е записан – общински, УПИ ***** – общ. от кв. 2 в разписния лист към плана е записан „Общински“ с АОС № ***** г., при граници – на изток – улица, на юг – улица, на запад – ***** на Д.П.Ч., на север – УПИ ***** на Я. Х. Д.. Имотът попада в строителните граници на с. К. /дворни места/ и е предназначен за жилищно строителство.;
3. Кадастрална карта на с. К., одобрена със Заповед № ***** г. на изпълнителния директор на АГКК, в която процесният имот е с идентификатор *****, с площ 611 кв. м., вид собственост – общинска частна, с вписан собственик: О.А., при съответни граници и съседи на имота.
Вещото лице посочва, че при проведения оглед на място в присъствието и на двете страни по делото е констатирало, че процесният имот е ограден с ограда от бетонови колове и оградна мрежа. Имотът е засят с лозови насаждения.
Съгласно експертизата, процесният имот преди колективизацията и след това не е бил включен в ТКЗС или друго ДЗС. За него е съставен АДС № ***** г., на основание Заповед № ***** г. От извършената проверка в О.А. не са констатирани данни за проведена отчуждителна процедура. Процесният имот попада в строителните граници на с. К., О.А.. Същият не попада в територия по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетелите В. Т. П. и С.А.Р..
Съгласно показанията на свидетелката В. П., първа братовчедка на ищеца Я. Д., които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, ищците Я. и Ж. притежават два имота в с. К.. Единият, по-големият, е около 1 дка. Неин собствен имот граничи с този им имот. По-големият имот бил дарен на Я. от родителите му през 1990 г. В същото време брат му И му прехвърлил и помалкия имот, който е с площ около 600 кв. м. Заявява, че веднага след това двамата започнали да засяват имота. Засадили го с лозе и със сливи. В поголемият им имот имало барака за отдих, а в по-малкия – барака за инструменти. Ищците оградили имота с метални колове, телена мрежа, с бетонни блокчета от едната страна, която е с наклон. От 1990 г. до настоящия момент само Ж. и Я. са обработвали имота. Свидетелката не е виждала други хора в този имот, нито е чувала някой да спори за него. Познава и съседите на имота. Там, където са бетонните блокчета на оградата, от долната страна, е Д..
От горната страна са С и В. Там е оградата с телената мрежа и в този край са засадени сливите, граничи и с път. На предявената на свидетелката извадка копие от 15.01.2024 г. на кв. 2 от регулационния план на с. К., О.А., одобрен със Заповед № ***** г., находящ се на л. 70 от делото, показва имот № ***** и посочва, че това е големият имот на ищеца, който е 1 дка. Нейният собствен имот е този с чупките – показва имот *****. Малкият имот на Я. е имот 4
*****-общ. Имот ********** е на съседите С и В, а имот *****-общ. е имотът на Д.. Посочва, че през всичките тези години от 1990 г. до сега за собственик на процесния имот знае, че са ищците Я. и Ж.. От своите родители свидетелката знае, че от 1957 г. дълги години имотът се е обработвал от собствениците му, които са сеели царевица там. Чувала е, че имотът е даден на брата на Я. – И от Общината, след което през 1990 г. И го е прехвърлил на брат си Я..
Съгласно показанията на свидетеля С.А.Р., същият познава ищците Я. и Ж. от 1997 г. Посочва, че самият той и съпругата му също имат дворно място в с. К., съседи са с ищците. Имат обща ограда от около 30-40 м., виждат се често по съседски. Не е виждал други хора в процесното място, което описва като такова с площ 500 кв. м., находящо се в долната част от неговия имот. Мястото винаги е било оградено и добре поддържано. Винаги е считал, че същото е на ищците. От югоизточната част имотът граничи с път, който минава и покрай неговия имот. Като се застане срещу входа, където им е входната врата, отляво е Й. Оградата им е с бетонни блокчета, а срещу входната врата, ищците имат друг имот, който граничи с този парцел. В имота има лозе, подрязват го, копаят го. Има овошки – три големи сливи, които са на общата им ограда.