Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 28.07.2020, Административен съд - Русе

Съд
Административен съд - Русе
Дело
126/2020
Подписан
28.07.2020

Цитирани разпоредби

  • чл.211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 212 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 213 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.208 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1, изр.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.17 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
  • чл.17 ал.1 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
  • чл.17, ал.2 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
  • чл. 23, ал. 2 и ал.3 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
  • чл. 23, ал. 2 и ал.3 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
  • чл.62 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
  • чл. 62, ал.1 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
  • чл. 7, ал.1, т. 4, буква "а" · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Русе, 28.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

Членове: ЕЛИЦА Д.

ИВАЙЛО ЙОСИФОВ при секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Добромира Кожухарова, като разгледа докладваното от съдия Д. к.а.н.д № 126 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на ”Полисан”АД- гр.Русе, против реше­ние № 940 от 13.12.2019 г., постановено по АНД № 1501/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление №2503/4.07.2019г., издадено от председателя на ДА”ДРВВЗ”, с което на основание чл.62, ал.1 във вр. чл.17, ал.2 от ЗЗНН на търговеца е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 943 587,82 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира се да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се отмени НП.

Ответникът по касационната жалба – ДА”ДРВВЗ“, счита жалбата за неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за основателност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

За да постанови оспореното в настоящото производство решение РС - Русе е приел, че при издаването на НП и АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон. Счел е, че наказаното лице безспорно е осъществило вмененото му нарушение , като определената санкция е в предвидения размер съответен на нарушението.

Административно – наказателната отговорност на дружеството касационен ответник е ангажирана за това, че на 30.04.2019г. в гр.Русе, като задължено лице по ЗЗНН, не съхранявало определените му нива на запаси за извънредни ситуации, а именно: 67.269 тона автомобилни бензини,

10.293 тона реактивни горива от керосинов тип и

678.001 тона гориво за дизелови двигатели, квалифицирано като нарушение по чл.62, ал.1 във вр. чл.17, ал.2 вр.чл.23 ал.2 и ал.3 от ЗЗНН.

За да достигне до крайния извод за доказаност и съставомерност на нарушението, районния съд е приел от фактическа страна, че „ Полисан „ АД е било задължено лице по смисъла на чл. 23, ал.

2 и ал.3 от ЗЗНН за периода от 30.04.2018г. до 30.04.2019г., тъй като през 2017г. е извършил действия по внос на гориво за дизелови двигатели, котелни горива и газ пропан-бутан, както и вътрешнообщностни пристигания на нафта, автомобилни бензини, реактивни горива от керосинов тип, гориво за дизелови двигатели и котелни горива и вътрешнообщностни изпращания на котелно гориво и нафта, поради което на основание чл. 7, ал.1, т. 4, буква

„а" от ЗЗНН със Заповед № РЗЛ-2/26.03.2018 г. на председателя на ДА ДРВВЗ, дружеството е било вписано под № 25 в Регистъра на задължените лица по ЗЗНН за периода от 30.04.2018г. до 30.04.2019г. С Разпореждане № Р-12-25/27.03.2018г. на заместник- председателя на агенцията, връчено на 28.03.2018г., на касатора са били определени нива на запаси за извънредни ситуации, които дружеството има задължение да създаде до 30.04.2018г. и да съхранява до 30.04.2019г. за своя сметка: автомобилни бензини в размер на 1 408.854 тона, реактивни горива от керосинов тип в размер на 191.108 тона; гориво за дизелови двигатели в размер на 13 040.709 тона, котелни горива в размер на 4460.186 тона и газ пропан - бутан в размер на 11.660 тона. След подадено искане за замяна на цялото определено ниво на запаси от газ пропан-бутан в размер на 11.660 тона за създаване и съхраняване в същия размер гориво за дизелови двигатели, с Разрешение за замяна № РЗ-12-15/04.04.2018г. и така ЗИС на гориво за дизелови двигатели достигнали до размер 13 052 369 тона. След което по искане на касатора било издадено от председателя на ДА ДРВВЗ Разрешение за съхраняване на запаси за извънредни ситуации в друга държава -членка на Европейския съюз № РЕС-12-4/19.04.2018г., с което на дружеството било разрешено да създаде и съхранява на територията на Република Унгария, следните нива на ЗИС от определените с предходното разрешение: автомобилни бензини 422.656 тона, реактивни горива от керосинов тип -57.332 тона и гориво за дизелови двигатели - 3 915.711 тона. Със Заповед № РД-10-274/9.07.2018 г. на председателя на ДА ДРВВЗ било изменено Разпореждане № Р-12-25/27.03.2018г., изменено с Разрешение за замяна № РЗ-12-15/04.04.2018г. и на наказаното дружество било определено за съхранение като запаси за извънредни ситуации , които да създаде и вложи до 31.07.2018г. автомобилни бензини в размер на

1476.123 тона , реактивни горива от керосинов тип в размер на 201.401 тона, гориво за дизелови двигатели в размер на 13 730.370 тона и котелни горива в размер на 3861.091 тона. Заповедта била връчена на 11.07.2018 г. на „Полисан" АД. РРС е приел ,че за касатора е възникнало задължение в периода от 31.07.2018 г. до 30.04.2019 г. да съхранява, освен нивата на ЗИС по Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-25/27.03.2018 г., изменено с Разрешение за замяна № РЗ-12-15/04.04.2018г, и Разрешение № РЕС-12-4/19.04.2018 г. за съхраняване на запаси за извънредни ситуации в друга държава-членка на Европейския съюз, и разликата между нивата на запаси за извънредни ситуации по Заповед № РД-10-274/09.07.2018 г. и нивата на запаси за извънредни ситуации по Разрешение за замяна № РЗ-12-15/04.04.2018 г., в предвидените от ЗЗНН места, а именно процесните : автомобилни бензини в размер на 67.269 тона , реактивни горива от керосинов тип в размер на 10.293 тона и гориво за дизелови двигатели в размер на 678.001 тона.

На 30.04.2019г.комисия от служители при касационния ответник е извършила проверка за изпълнение на задълженията за периода 30.04.2018г- 30.04.2019г., както и изпълнението на задълженията на касатора да задели и съхранява в процесния период от 31.07.2018г. до 30.04.2019г разликата между нивата на запасите за извънредни ситуации и нивата на запаси за извънредни ситуации по Заповед № РД-10-274/09.07.2018г. и по разрешението за замяна. На територията на страната в регистрирани складове.

Въззивният съд е приел за безспорно, че към 30.04.2019г. наказаното дружество не съхранявало последно представените количества от запаси за извънредни ситуации, процесните : автомобилни бензини в размер на 67.269 тона , реактивни горива от керосинов тип в размер на 10.293 тона и гориво за дизелови двигатели в размер на 678.001 тона.

По административната преписка е налице констативен протокол № 2371/30.04.2019г. от служители при ГД ДРВВЗЗ/ т.5/ и АУАН № 22/15.08.2018г, че касатора не е създал разликата в горивата по заповедта от 09.07.2018г. и разрешението за замяна от 31.07.2018г до 30.04.2019г.

Касаторът не отрича, че не е създал/ заделил, привел/ процесните количества горива, за което е и бил санкциониран с необжалвано НП 542/23.01.2019г по чл.17 ал.1 ЗЗНН, което е станало ясно и известно на контролните органи на 15.08.2018г., за което е и съставен АУАН № 22/15.08.2018г., като се позовава, че факта на непривеждането, респ.несъхранението е станал известен още на 15.08.2018г.

РРС е отхвърли възраженията за неспазване на срока по чл.34 ЗАНН и за нарушение на принципа ne bis in idem, тъй като предходното административнонаказателно производство било по различно обвинение и касаело други несъхранени запаси по друго време.

При тази фактическа неоспорена обстановка, напълно възприета като възведена от АНО , съдът и достигнал до изводи за извършено нарушение по чл.17 ал.2 ЗЗНН , тъй като наказаното лице не е изпълнило задължение да съхранява до 30.04.2019г определените му нива на запаси за извънредни ситуации, а именно: 67.269 тона автомобилни бензини,

10.293 тона реактивни горива от керосинов тип и

678.001 тона гориво за дизелови двигатели

Решението е неправилно.

Изводите на въззивния съд са неправилни в противоречие с материалния и процесуалния закон и представените доказателства.

Сочената за нарушена разпоредба на чл.

17, ал.2 от ЗЗНН в редакцията към 30.04.2019г. разпорежда ,че задължените лица по този закон са длъжни да съхраняват определените им нива на запаси за извънредни ситуации до 30 април на следващата календарна година а нормата на чл.17 ал.1 визира задължение за създаване на определените нива на запаси за извънредни ситуации. Съгласно посочената в НП норма на чл.23 ал.2 и ал.3 в редакцията към датата на нарушението всяко лице, което е внасяло нефт, суровини за рафинериите, газов кондензат, тежки горива и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 през предходната календарна година,и е извършвало ВОП и ВОИ, е длъжно да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на осъществения от него нетен внос спрямо общия нетен внос на територията на страната през предходната календарна година.

Санкционната разпоредба на чл.

62, ал.1 от ЗЗНН към датата на издаване на НП гласи: "Задължено лице, което не изпълни задълженията си по чл. 17, ал. 1 и 2, чл. 24, ал. 4 и 6 и чл.

39, ал. 3, се наказва с глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в двоен размер на равностойността на запасите по пазарни цени към датата на установяване на нарушението. Сега действащите разпоредби се отличават само по отношение на начина на определяне на санкцията- 500лв на тон върху количествата запаси, предмет на нарушението.

В случая касатора е бил наказан, защото не е съхранявал запаси. В състава на задължението му по чл.23 ал.2 и ал.3 ЗЗНН, на които се е позовал АНО кумулативно със съхраняването на запасите е изискването за тяхното създаване. Същото е видно и от нормата на чл.17 ал.1 и ал.2 ЗЗНН. Същевременно ответната страна признава, като представя и писмено доказателство- НП 542/ 23.01.2019г. на председателя на ДА „ДРВВЗ” , на което се е позовал и касационния жалбоподател, че вече е наказан за това ,че на 02.08.2018г. е установено ,че „Полисан „АД не е привело в срок до 31.07.2018г. разликата между определените му нива на запасите за извънредни ситуации със Заповед № РД- 10- 274/ 09.07.2018г, а именно реактивни горива от керосинов тип в размер на 10.293 тона и гориво за дизелови двигатели в размер на 678.001 тона и автомобилни бензини в размер на 67.269 тона.

Т.е предмета на нарушението е идентичен , противно от възприетото от въззивния съд, а разликата в имуществената санкция наложена с НП 542/23.01.2019г и процесното НП идва от начина й на определяне по пазарни цени към датата на установяване на нарушението в двоен размер без включени ДДС и акциз, съобразно действащата тогава норма на чл.62 ЗЗНН

Ето защо няма как на дружеството да се вмени във вина несъхранението на определените запаси , след като предварително е било ясно/ а и е наказано за това/, че същото въобще не е заделило, вложило, създало такива на 31.07.2018г. В този смисъл на АНО е било известно, че задължението да задели, създаде запасите- разликата между определените му нива на запасите за извънредни ситуации със Заповед № РД- 10- 274/ 09.07.2018г не е изпълнено до 31.07.2018г., т.е същото процесно количество не е създадено и вложено като запас. Влагането на един материал, създаването на запаса е абсолютна предпоставка за съхранението му. В този смисъл на АНО още на 15.08.2018г. при съставянето на АУАН № 22 от с.д. е било известно, че лицето няма как да съхранява въпросното гориво във вменения му период, тъй като задължението му за създаване не е изпълнено, а създаването на запасите е основание за съхраняването им, а когато първото не е налице , няма как да се съхрани нещо ,което не е вложено и не е създадено, а имено за това деяние касатора вече е санкциониран с НП 542/ 23.01.2019г.