Решение № 2265 от 11.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2265 гр. София, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20241110123776 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД от „*************“ ЕООД срещу Ю. С. П. с ЕГН ********** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1444,20 лева, главница по договор за потребителски кредит № ************, ведно със законна лихва от 27.06.2023г. до изплащане на вземането, договорно възнаграждение в размер на 529,79лева , дължимо за периода 15.04.22г.- 04.05.23г. , лихва за забава в размер на 258,17лв. за периода от 16.03.22г. до 04.05.23г. , и законна лихва за забава за периода от 04.05.23г. до 27.06.23г. в р-р на 57,21лева , за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.08.2023г. по ч.гр. дело № 35459/2023г. по описа на СРС, 69-ти състав, както и осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 502,35лева , представляваща възнаграждение за допълнителен пакет по споразумение за предоставяне на допълнителен пакет от услуги- за закупена услуга „Фаст“ и в размер на 862,50лева- за закупена услуга „Флекси“ , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 17.02.2022г. бил сключен Договор за потребителски кредит № ************ с ответника при следните параметри: сума на кредита 1500 лева; срок- 24 месеца; размер на вноската- 91,68 лева, ГПР – 48,81 %, ГЛП-41,00 %, лихвен процент на ден- 0,11 %, общо задължение по кредита- 2200,17 лева. Бил избран и закупен пакет от допълнителни услуги, по който се дължало възнаграждение в размер на 502,35 лева за услуга „Фаст“, и в размер на 862,50лева- за услуга „Флекси“.

Така общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги 1 било 3625,17 лева. Ответникът бил поел задължение да изплаща месечна вноска по погасителен план в размер на 151,06 лева с падежна дата- всяко 15ро число на месеца. Поддържа, че на 18.02.2022г. била преведена на ответника сума в размер на 840,01лева, като на 17.02.2022г. по искане на ответника ищецът рефинансирал друг негов кредит към „*************“ на дата 17.02.22г. със сумата от 659,99лв.

Сочи, че ответникът не бил изпълнил поетите от него договорни задължения, като бил направил заплащане единствено в размер на сумата от 165лева на дата 14.04.22г., като с това плащане била погасена една пълна вноска .

Били начислени и търсените лихви за забава , като кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 04.05.23г.

С уточнителна молба с вх. № от 08.11.24г. исковите претенции се поддържат от ищеца .Искането към съда е да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Възражението по чл. 414 ГПК е бланкетно.

С Разпореждане № 105179 от 25.08.2023г., постановено по ч.гр. дело № 35459/2023г. по описа на СРС, 69-ви състав съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 502,35лева- за закупен пакет от услуги „Фаст“ към договора за паричен заем, и вразмер на 862,50лева- за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“

С писмена молба с вх. № 361334/11.11.24г., преди съдебното заседание, ответникът , чрез процесуален представител, изразява становище , като твърди неравноправност на клаузи от договора за допълнителните услути, а на следващо място- недействителност на договора за потребителски кредит на осн. чл. 22,ЗПК , вр. с чл. 11, ал.1, т.10,ЗПК . Моли за отхвърляне на исковете .Претендира разноски.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение между страните по договор за заем, предоставянето на заетата сума, размера на претендираните главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги. Между страните не е спорно, а и от представения Договор за потребителски кредит се установява, че на 17.02.2022г. е бил сключен договор за потребителски кредит между „*************“ ЕООД и Ю. С. П. , както и че сумата по кредита в размер на 1500лв. е получена. Като параметри по договора е посочено, че дължимата за връщане сума по кредита е в размер на 3625,17лева , срок на кредита- 24 месеца; размер на вноската по кредита 151,06 лева, при ГПР 48,81 % и ГЛП 41,00 %. Общо дължима сума по кредита- 3625,17 лева с включени пакет от допълнителни услуги, „Фаст“ от 502,35лева, и пакет от услуги „Флекси“ в 2 размер на 862,50лева . Представен е и погасителен план към договора за потребителски кредит и сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Не се оспорва, че сумата е получена от ответницата.

С оглед на гореизложеното по делото съдът намира за установено наличието на облигационно правоотношение между страните и предоставянето на заемната сума на ответницата.

От представеното извлечение по сметка към договора се установява, че е заплатена първата вноска по договора за кредит в размер от 165лева , за което е налице изрично признание на ищеца в исковата молба.

Доколкото не са наведени твърдения, респ. не са ангажирани доказателства за погасяване на остатъка от главничното задължение същото е основателно и предявения установителен иск следва да бъде уважен за сумата от 1335 лева – чистата сума на кредита, след приспадане на заплатената първа вноска в размер на 165лева .

По отношение на вземането за възнаградителна лихва, съдът намира следното: Съгласно чл. 4 от Общите условия, приложими към договора, за ползвания кредит кредитополучателят дължи на кредитодателя годишна лихва, чийто процент е определен в точка 6 от договора. Общият размер на договорното възнаграждение е предварително определен в погасителния план на база лихвения процент по договора за потребителски кредит. В настоящия случай е уговорен лихвен процент в размер на 41,00 %, като общо дължимата сума по кредита е посочена в размер на 2200,17 лева, тоест уговорената възнаградителна лихва е в размер на 529,79 лева. Следва да бъде посочено, че съдът е длъжен да упражни правомощието си за преценка относно противоречие на претендираното вземане със закона или добрите нрави и да извърши преценка дали искането се основана на неравноправна клауза. Когато се касае за договор за потребителски кредит, включен в обхвата на ЗПК, какъвто е процесният, съдът е длъжен служебно да следи за спазване и на императивните разредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Като взе предвид така договорения размер на лихвата съдът намира, че клаузите от договора, предвиждащи задължение за кредитополучателя да заплаща на ищеца възнаградителна лихва, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, като съображенията са следните: Към момента на сключване на процесния договор в действащото законодателство не е предвидена горна граница на размера на възнаградителната лихва по договорите за заем. При уговарянето на същата страните са ограничени единствено от принципа, залегнал в чл. 9 ЗЗД, според който могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Противоречащи на добрите нрави са уговорки, с които се цели постигане на неприсъщ резултат на конкретния вид сделка, при който едната страна се обогатява неоснователно за сметка на другата, използвайки икономически по-силната си позиция и подготвеност за участие в гражданския и търговския оборот. При договорите за заем уговорената възнаградителна лихва представлява насрещна престация на заемателя, която е възнаграждение за заемодателя за това, че последният е предоставил ползването на парична сума.

3

Възнаградителната лихва представлява граждански плод и уговореният лихвен процент следва да бъде такъв, че да компенсира заемодателя за това, че се е лишил временно от съответната парична сума, предоставяйки я на заемателя, но да не води до неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за заем. Преценката дали дадена клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави се прави с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички обстоятелства, относими към нея. В съдебната практиката /Решение 906/ 2004г. по гр. д. 1106/ 2003г. на ВКС, II ГО, Решение 378/ 2006 г. по гр. д. 315/ 2005г. на ВКС, II ГО, Определение 901/ 2015г. по ч. гр. д. 6295/ 2014г. на ВКС, IV ГО/ е прието, че противоречи на добрите нрави уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение – надвишаваща двукратния размер на законната лихва. Съдът намира, че това правило следва да бъде взето предвид като ориентир за преценка дали процесната клауза, регламентираща размера на възнаградителната лихва, противоречи на добрите нрави, като бъдат съобразени и всички други обстоятелства, свързани със заема. В този смисъл и Решение от 24.04.2020г., постановено по гр. дело № 10833/2019г. по описа на СГС, ІІІ-Б. В конкретния случай уговорената възнаградителна лихва надвишава 40 %, т.е. надвишава трикратния размер на законната лихва, като възнаградителната лихва е в размер от 41 % от размера на предоставения заем, поради което съдът намира, че същата противоречи на добрите нрави и се явява нищожна. С оглед на което претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 529,79 лева, възнаградителна лихва за периода от 15.04.2022г. до 04.05.2023г. следва да бъде отхвърлена.

По отношение на претендираното от ищеца възнаграждение за допълнителен пакет по споразумение за предоставяне на допълнителен пакет от услуги, съдът намира следното: заплащането на възнаграждение за закупени пакети от допълнителни услуги в размер на 502,35лева – за закупена услуга „фаст“ и в размер на 862,50лв.- услуга „Флекси“ при главница по кредита от 1500 лева , не отговаря на изискванията на специалния закон. На първо място съгласно чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителският кредит/ЗПК/, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. От съдържанието на представеното Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги се установява, че предоставените допълнителни услуги се изразяват в 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2.

Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3.

Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4.

Възможност за смяна на дата на падеж и 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Следователно допълнителните услуги се явяват в две насоки: услуги, свързани с отпускането на потребителския кредит и услуги, свързани с неговото изпълнение.С оглед обстоятелството, че Общите условия към договора за кредит предвиждат необходимост от сключване анекс към договора за кредит при ползване на всяка една от 4 услугите, а не възможност за кредитополучателя да се възползва директно от тях чрез едностранно изявление, се налага заключението, че допълнителните услуги, свързани с отлагане на вноски, тяхното намаляване и пр., представляват по своя характер изменения на кредитното правоотношение по съгласие на страните по реда на 20а, ал. 2 ЗЗД, а не допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Ето защо възнагражденията попадат в хипотезиса на императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото са уговорени за елемент от съдържанието на самото кредитно правоотношение, а не за предоставяне на свързана с него допълнителна услуга .Другата група услуги свързани с отпускането на кредита също попадат в обхвата на посочената забрана, тъй като касаят пряко действията по отпускане и усвояване на сумите по кредита. В тази връзка следва да се посочи също, че в чл.10а, ал.4 ЗПК е предвидено, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, но в противоречие с това правило, в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение, без уточнение относно вида и стойността на всяка услуга поотделно. На следващо място клаузите, уреждащи вземането за допълнителни услуги, са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Видно от Общите условия на кредитора „*************" ЕООД, съставляващи неразделна част от договора за потребителски кредит, съгласно клаузата на чл.