Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 360 от 13.07.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 205/2022
Вид
Определение № 360
Подписан
13.07.2022
В сила
13.07.2022
Състав
Елеонора Петрова Серафимова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131-133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131-133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140, ал.3, пр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2, ал.1,т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 137 · Наказателен кодекс
  • чл.198, ал.1, т.4 · Наказателен кодекс
  • чл.199, ал.1, т.2 · Наказателен кодекс
  • чл.290 · Наказателен кодекс
  • чл.66 · Наказателен кодекс
  • чл. 68, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 360 гр. Пазарджик, 13.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело № 20225200100205 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.140 от ГПК.

Образувано е по предявен иск от С. Ю. С., ЕГН **********, от гр.П., бул. „Г.Б.” № ** против Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. „Витоша“ № 2.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства:

Твърди се, че с постановление от *** г. на следовател от НСлС ищецът бил привлечен като обвиняем по ДП - сл.д.№**г. на НСлС, пр.пр. №**г. на ОП-П., за извършени престъпления по чл.199, ал.1, т.2 във вр. с чл.198, ал.1, т.4; чл.137; чл.319; чл.286, ал.2 във вр. с ал.1 и чл.290 НК. С постановление на ОП-П. от 10.10.2018г. наказателното производство по отношение на ищеца било частично прекратено, като прекратяването се изразявало в промяна на правната квалификация на грабежа от деяние по чл.199, ал.1, т.2 във вр. с чл.198, ал.1, т.4 НК на такова по чл.198, ал.1, т.4 НК, при което делото било изпратено по компетентност на РП-П..

С постановление на РП-П. от *** г., наказателното производство срещу ищеца отново било частично прекратено за престъпленията по чл.319; чл.286, ал.2 във вр. с ал.1 и чл.290 от НК и продължило да се води за деянията по чл.198, ал.1, т.4 от НК и чл. 137 от НК, а именно: затова, че на 07.12.2014 г. в съучастие с Г.Д., използвайки физическа сила срещу В.Н. е отнел движими вещи от владението на последния и затова че на същата дата двамата са 1 изоставили същия в беззащитно съС.ие, излагайки живота му на опасност.

Твърди се, че н а **г. срещу ищеца бил внесен обвинителен акт за престъпленията по чл.198, ал.1, т.4 и чл.137 от НК. Било образувано НОХД №*** г. на РС-П., в хода на което се провели общо 15 съдебни заседания. С присъда № *** г. ищецът бил признат за невиновен за това, че е извършил грабеж в съучастие с Д., като бил осъден за кражбата и за престъплението по чл.137 НК. Впоследствие, с присъда № **** г., постановена по ВНОХД № *** г. на ОС-П., ищецът бил изцяло оневинен и за грабежа. В тази част присъдата станала окончателна след произнасяне на ВКС с решение №** г. по НД № ** г. Сочи се, че за престъплението по чл.137 от НК на ищеца било наложено наказание от административен характер - глоба в размер на 2 000 лв.

Твърди се, че за престъпленията по чл.199, ал.1, т.2 във вр. с чл.198, ал.1, т.4 и по чл.198, ал.1, т.4 НК законодателят предвиждал наказания лишаване от свобода от 5 до 15 години и от 3 до 10 години, а за това по чл.

137 от НК - до 3 години и в тази връзка основните притеснения на ищеца били обусловени от повдигнатото обвинение за грабеж и най-вече от страха, че ще бъде осъден ефективно. Според него възможността да влезе в пенитерциарно заведение била съвсем реална. Твърди, че от ***г. живеел *** с И.Б., а на *** г. се родило и детето им Н. С. С. Затова и най-големия му кошмар бил, че ще бъде разделен от семейството си, че няма да може да ги вижда, а детето му за неопределено време ще расте без бащини грижи.

Твърди, че в резултат на поС.ния стрес се променил, станал ****. Без причина повишавал тон на близките си. Предпочитал да е сам и почти престанал да общува с приятелите си. Притесненията му станали причина за липса на ***********

Твърди, че преди да бъде привлечен като обвиняем работел във В.

Заради обвинението в грабеж бил обявен за издирване и след като се прибирал в страната, му била наложена забрана да пътува в чужбина. Тази забрана била отменена от ПзОС. Забраната попречила на намеренията, които семейството имало да отидат във В, където да се установят за поС.но.

Твърди се, че са налице предпоставките по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, като отговорността на Прокуратурата в случая произтичала от конкретните й действия - под неин надзор и указания, на ищеца било 2 повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.2 във вр. с чл.198, ал.1, т.4 от НК, преквалифицирано на такова по чл.198, ал.1, т.4 от НК, за което бил предаден на съд, а впоследствие и оправдан.

Въведеният петитум е да се осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 40 000 лв. за причинените му неимуществени вреди от незаконно повдигнатото обвинение по чл.199, ал.1, т.2 във вр. с чл.198, ал.1, т.4 от НК и незаконното предаване на съд за престъпление по чл. 198, ал.1, т.4 от НК, за което е бил оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума от 25.02.2022 г.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства описани в раздел „Доказателства” на същата. Направено е искане за събиране на гласни доказателства – показанията на трима свидетели, при режим на довеждане, за установяване причинените неимуществени вреди.

Направено е доказателствено искане: да се изиска от ОД на МВР-П., сектор „БДС” справка дали на ищеца е налагана забрана от ОП-П. да напуска пределите на РБ, в какъв период от време е действала, по кое ДП е наложена, респективно е поискано издаване на съд.удостоверение в този смисъл.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБ чрез представител от страна на ОП-П..

Становището е, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

Оспорва се и размера на претенцията, а също и че същата кореспондира като пряка последица с действията на Прокуратурата.

Възразява се, че твърденията на ищеца са общи и не са подкрепени с конкретни доказателства. Не се сочели доказателства и фактически твърдения за реално претърпени морални вреди, които да са пряка непосредствена последица от незаконно обвинение по чл.198, ал.1, т.4 НК, доколкото ищецът бил признат за виновен по повдигнатото обвинение по реда на чл. 137 от НК.

По този повод се изтъква, че ако в процесния период са търпени вреди, то те не са били единствено и само резултат от действията на ответника. В тежест на ищеца било да докаже и установи твърдяните неимуществени вреди, размерът на обезщетението на които не следвало да служи като източник за обогатяване.

Наред с това се сочи, че липсвали доказателства за прекомерна интензивност на упражнената наказателна репресия спрямо ищеца. В случая 3 се касаело за престъпление, по отношение на което били приложими условията на чл.66 НК за условно осъждане. Също така, по отношение на ищеца била приложена една от най-леките мерки за неотклонение - „парична гаранция“

Излагат се съображения, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, в разглежданата хипотеза, производството е протекло в разумен срок, поради което липсвали предпоставките за отправяне на претенция по чл. 2б ЗОДОВ.

Възразява се, че изложените в ИМ твърдения, описващи характера на претърпените неимуществени вреди, в т.ч. тези за поведението на ищеца в близкото му обкръжение, за засягането на личния му и професионален профил, не били подкрепени с никакви доказателства. Не били приложени и медицински документи за твърдяното влошаване на неговото психоемоционалното съС.ие.

Като неоснователни и недоказани се оспорват и претенциите за претърпени вреди от наложена процесуална мярка „Забрана за напускане пределите на РБ“. Липсвали доказателства за налагането на такава – дата, орган и основание. Наред с това се сочи, че нормата на чл. 68, ал.3 от НПК допускала възможност за получаване на разрешение за напускане на страната, а при отказ – и за обжалване и отмяна на този отказ от съда.

Възразява се, че размера на претенцията е прекомерен и не е несъобразен с принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, с трайната съдебна практика по аналогични случаи (включително и тази на ЕСПЧ), както и с обществено-икономическите условия в страната. Сочат се съображения, изведени от практиката на Пленума на ВС, възприети с т. ІІ на Постановление № 4/23.12.1968 г. Цитира се и практика на ВКС.

Липсвали доказателства за направени от ищеца разноски в настоящото производство, освен платената ДТ в размер на 10 лв. Направено е евентуално възражение за прекомерност на дължимия адв. хонорар.

Не се сочат доказателства.

Направени са доказателствени искания – да се изиска и приложипо делото НОХД № ***г. по описа на PC – П., ведно с ВНОХД № **г. на ОС П. и н.д. № ** г. на ВКС.

4

Възразява се по искането на ищеца за допускане разпит на трима свидетели, поради неспазване изискванията на чл. 156, ал.2 и чл.159, ал.2 от ГПК.

Съобразно така изложеното съдът намира, че следва при условията на чл.140 от ГПК да пристъпи към произнасяне по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата, като настоящето определение представлява и проект за доклад по делото при спазване изискванията на чл.140, ал.3, пр.2 от ГПК във връзка с чл.146 от ГПК :

Правното основание на предявените искове е чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ главният иск и чл.86 от ЗЗД на акцесорния. Същите са процесуално допустими като предявени от надлежна страна, при наличие на правен интерес за същата.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.131-133 от ГПК и в законоустановения срокове е депозиран писмен отговор.

По доказателствените искания направени от страните:

Анализа на изложените от страните доводи сочи, че между страните са спорни основанието и размера на вредите, както и дали същите са пряка последица от действията на Прокуратурата на РБ.

Ето защо, тези обстоятелства се нуждаят от доказване.

На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът дава възможност на страните да упражнят правата си като предприемат съответните процесуални действия за установяване на техните твърдения и възражения при условията на чл.154 ГПК. В този смисъл ищецът ще следва да установи правопораждащите за него факти и обстоятелства - причиняването, вида и интензитета на твърдените от него за изживени неимуществени вреди. Ответната прокуратура ще следва да установи правопогасяващите факти, сочени от нея.

Наред с горното и при спазване изискванията на чл.146, ал.2 от ГПК съдът ще следва да укаже на ищеца, че е в негова тежест да установи и размера на претърпените от него неимуществени вреди.

Ще следва също така да се приемат представените от ищеца под опис писмени доказателства.

Ще следва да се изиска от РС-П. посоченото от ответника НОХД № **г.

5 по описа на PC - П. ведно с ВНОХД № **г. на ОС - П. и наказателно дело № *** г. на ВКС.

Основателно е и ще следва да се уважи искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение по силата на което да се снабди с данни от ОД МВР, сектор „БДС” дали му е налагана забрана от ОП-П. да напуска пределите на РБ, в какъв период от време е действала, по кое ДП е наложена.

Основателно е и искането на ищеца за събиране на гласни доказателства за установяване размера на претърпените от него неимуществени вреди.

На основание чл.146, ал.3 от ГПК съдът дава възможност на страните да изложат становището си във връзка с доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА писмените доказателства, описани в раздел „Доказателства” на исковата молба.

ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ по настоящото дело от РС-П. посоченото от ответника НОХД № ***г. по описа на PC – П., ведно с ВНОХД №*** г. на ОС-П. и наказателно дело № *** г. на ВКС.

ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ищеца по силата на което да се снабди с данни от ОД МВР, сектор „БДС” дали му е налагана забрана от ОП-П. да напуска пределите на РБ, в какъв период от време е действала, по кое ДП е наложена.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства за установяване размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди – разпит на трима свидетели при довеждане в съдебно заседание от ищеца.

УКАЗВА на страните, че твърденията им се нуждаят от доказване като ищецът ще следва да установи правопораждащите за него факти и обстоятелства - причиняването, вида и интензитета на твърдените от него за изживени неимуществени вреди. Ответната прокуратура ще следва да установи правопогасяващите факти, сочени от нея.

6

ДАВА възможност на страните да изложат становището си във връзка с доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.10.2022 г. от 11,00 часа, за която дата да се призоват страните и ОП гр.П..