Решение № 12778 от 27.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12778 гр. София, 27.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20241110117494 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че С. Г. К. дължи на „П.И.Б.“ АД сумите, както следва: сумата от 7907.03 евро (равностойност в евро на исковата сума от 15 464.81 лева), представляваща непогасена главница по договор за банков кредит № 000LD-R047416/11.10.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.07.2022г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 480.97 евро (равностойност в евро на исковата сума от 940.69 лева), представляваща възнаградителна лихва за периода от 17.10.2021г. до 06.07.2022г., сумата от 46.06 евро (равностойност в евро на исковата сума от 90.09 лева), представляваща неустойка за забава за периода от 17.10.2021г. до 06.07.2022г., сумата от 46.12 евро (равностойност в евро на исковата сума от 90.21 лева), представляваща обезщетение за забава за периода от 07.07.2022г. до 27.07.2022г., сумата от 30.68 евро (равностойност в евро на исковата сума от 60.00 лева), представляваща разноски за връчване на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията на заявителя по договора за кредит, за които парични притезания по ч. гр. дело № 40960/2022г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК, като разпореджането за незабавно изпълнение е отменено по реда на чл. 419, ал. 1 ГПК единствено в частта, с която такова е допуснато по отношение на присъдената със заповедта неустойка за забава в размер на 90.09 лева.

Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за банков кредит № 000LD-R047416/11.10.2018г., по силата на който предоставил на последния паричен заем в размер на 20 000.00 лева, която сума следвало да бъде върната от кредитополучателя на месечни вноски в срок до 17.09.2028г. В чл. 4 от договора страните уговорили дължимостта на възнаграждение за ползването на паричния ресурс за срока на договора, както следва: в размер на 8 % годишно- за периода от усвояването на кредита, което било осъществено на 10.01.2020г., до 17.09.2019г., а след този период- в размер на действащия към датата на начисляване на лихвата лихвен процент, базиран на спестяванията (СЛП), прилаган от банката за лева, увеличен с надбавка от 7.6994 пункта. В чл. 13 от писменото съглашение 1 страните се съгласили, че плащания, дължими, но неизвършени в срок, се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в чл. 4 от договора лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва. Ищецът поддържа, че поради допуснато от кредитополучателя неизпълнение на задълженията му да заплаща уговорените погасителни вноски, считано от 17.10.2021г., и съобразно предвиденото в т. 10.1.2 „а“ във вр. с т. 10 от общите условия на „П.И.Б.“ АД за кредити на физически лица вземанията на ищеца по процесния договор били обявени изцяло за предсрочно изискуеми, за което на ответника на 20.05.2022г. било връчено изрично писмено уведомление в този смисъл, с което, освен това, му бил предоставен срок за доброволно изпълнение, каквото не последвало. С оглед на това банката обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 07.07.2022г. При тези твърдения ищецът претендира установяване дължимостта на процесните суми, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените срещу него искове, поддържайки, че в нарушение на нормите на чл. 8 ЗПК не получил стандартен европейски формуляр, както и каквато и да е друга преддоговорна информация относно условията на договора и стойността на всички разходи по кредита, като, освен това, оспорва да е получил, да се е запознал с и да е подписал общите условия към договора, както и другите документи, свързани с него. Счита, че в случая не били спазени разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, като в тази връзка поддържа, че информацията в договора, в частност в погасителния план, относно броя и размера на погасителните вноски, относно годишния лихвен процент и относно ГПР била най- обща и не отговаряла на изискването да е разбираема и недвусмислена, като, освен това, не ставало ясно какво точно се включва в месечната вноска, в договора не бил посочен лихвен процент, приложим при просрочие, както и предупреждение за последиците при допуснато такова, липсвала информация относно възможностите за промяна на лихвения процент и начина на определянето му, а правото на потребителя да се откаже от договора било предвидено едва в чл. 12 от същия. Наред с това, поддържа, че отделни клаузи в договора- съдържащите се в чл. 4, 5, 7, 8 и 9, са недействителни поради противоречието им с добрите нрави и закона и с това като неравноправни. Поддържа, че уговорената в чл. 9 от договора такса за разглеждане на искането за кредит не се дължала, тъй като била уговорена за дейност, която е присъща на банката и е част от задълженията й по договора, поради което и представлявала прикрито допълнително възнаграждение за ползването на паричния ресурс. Уговорената в чл. 4 от договора възнаградителна лихва, от своя страна, била в размер, по- висок от този на законната лихва, поради което и доколкото отделно бил уговорен и ГПР, както и други такси, се достигало до нееквивалентност на насрещните престации на страните по договора, респ. до неравноправност на уговорката. Като основание за недействителност на клаузата на чл. 13 от договора, предвиждаща дължимост на неустойка за забава при допусната такава, сочи, че със същата бил уговорен анатоцизъм, а, освен това, начисляването на неустойка за забава било в противоречие с императивните норми на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. В заключение, поддържа, че неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 ЗПК относно съдържанието на писменото съглашение, както и неравноправността на посочените договорни клаузи обосновават на основание нормата на чл. 22 ЗПК недействителност на договора за потребителски кредит в неговата цялост. Претендира разноски.

С определение, постановено в проведеното на 18.02.2026г. открито съдебно заседание, на основание нормата на чл. 226, ал. 2 ГПК и съобразно искането на ищеца като трето лиценегов помагач е конституирано „АПС Б.Б.“ ЕООД, за което по делото са представени доказателства, че е придобило спорното вземане в хода на производството по силата на сключен с ищеца договор за цесия.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и приложимите в случая нормативни 2 актове, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

По така предявените искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД процесуално задължение на ищеца е да установи пълно и главно съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните обстоятелства с правно значение: 1/ наличие на валидно съглашение по договор за банков кредит между ищеца и соченото за кредитополучател лице, по силата на което на последното да е предоставена уговорената сума при посочените в исковата молба условия, параметри и срокове за връщане, вкл. наличието на действителни уговорки за дължимост на възнаградителна лихва и на неустойка за забава в заявените размери; 2/ настъпила изискуемост на претендираните парични притезания; 3/ допусната от задълженото по договора лице забава при изпълнение на паричните му задължения; 4/ че оспорените от ответника като неравноправни клаузи са индивидуално договорени.

Установява се от надлежно приобщените като писмени доказателства и неоспорени от страните договор за банков кредит № 000LD-R-047416/11.10.2018г., погасителен план и общи условия към него, представени в хода на настоящото исково и в предхождащото го заповедно производство, че страните по делото са встъпили в договорно правоотношение по договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, по силата на който ищецът е следвало да предостави на ответника паричен заем в размер на 20 000.00 лева, която сума, както и уговореното в чл. 4 от писменото съглашение възнаграждение за ползването й, следвало да бъдат върнати от заемополучателя на равни месечни вноски в срок до 17.08.2028г.

Противно на поддържаното от името на ответника, в случая към договора за потребителски кредит е изготвен и погасителен план, носещ подписи и на двете страни, в който съобразно изискването в нормата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК се съдържат данни за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Установява се от заключението на съдебно- счетоводната експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, че с уговорената сума, предмет на процесния договор за банков кредит, на 11.10.2018г. е заверена откритата на името на ответника С. К. банкова сметка в „П.И.Б.“ АД, с което същата е усвоена, респ. изпълнено е задължението на заемодателя да предостави сумата, предмет на договора за потребителски кредит, в полза на потребителя по него. В допълнение към това, следва да се изясни, че в случая това обстоятелство не е и спорно между страните.

Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението общо заплатената от кредитополучателя сума за погасяване на задълженията му по процесния договор възлиза на сумата от 8837.21 лева, която сума ищецът е отнесъл за погасяване на следните задължения: главница в общ размер на 4535.19 лева, възнаградителна лихва в размер на 4197.69 лева, както и т. нар. наказателна лихва в размер на 104.33 лева.

Между страните не е спорно, а и се установява от заключението, че ответникът е преустановил плащанията по договора, преди изтичане на срока на същия, с което в правната сфера на банката е възникнало потестативното право едностранно да измени правоотношението по отношение на срока му, като обяви вземанията си по договора за изцяло предсрочно изискуеми, което в случая е сторено надлежно, вкл. съобразно задължителните за съдилищата разяснения, съдържащи се в т. т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, с връчване на 20.05.2022г. на длъжника на покана за доброволно изпълнение, респ. на уведомление, че вземанията на кредитора по договора ще се считат за изцяло предсрочно изискуеми при липса на изпълнение в предоставения седемдневен срок.

Установява се от представените със заявлението за издаване на заповед за изпълнение 3 на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК общи условия на „П.И.Б.“ АД за кредити на физически лица, че същите са подписани от името и на ищеца, и на ответника, като в хода на настоящото производството не е оспорена формалната доказателствена сила на този документ, поради което и противно на поддържаното от името на ответника, в случая е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПК.

В чл. 4 от договора е предвидена дължимостта от заемолучателя на възнаграждение за ползването на предоставената му в заем парична сума, като е уговорено, че в периода от датата на отпускане на кредита до 17.09.2019г. годишната лихва е в размер на 8 %, а след тази дата- в размер на лихвения процент, базиран на спестяванията, прилаган от банката, увеличен с надбавка от 7.6994 пункта. А съгласно заключението на съдебно- счетоводната експертиза през целия период на действие на процесния договор за кредит банката е прилагала лихвен процент съобразно цитираните уговорки, като размерът на същия никога не е надвишавал 8 %. Напротив, считано от 01.10.2019г. начисляваният лихвен процент е бил всякога под 8 пункта. С оглед на това и не би могло да се приеме за обосновано оплакването на ответника в отговора на исковата молба, че така уговореният лихвен процент по договора е довел до нееквивалентност на насрещните престации, след като, противно на поддържаното от името на потребителя, се касае за размер на годишната лихва под размера на законната лихва за релевантния период.