Решение № 44 от 09.02.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Казанлък, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ В. И.А като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно наказателно дело № 20255510201611 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по въззивна жалба от Ц. К. И. с ЕГН **********, чрез пълномощник М. С. И. против Наказателно постановление №2840000394 от 09.06.2025г. на Началник РУ –Казанлък, с което за нарушение на чл.6 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.80, т.5 от ЗБЛД му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. /25.56 евро/.

Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно издадено, поради което иска неговата отмяна. Навежда доводи, че не е носил лични документи, тъй като е с 90% инвалидност безсрочно с Експертно решение на ТЕЛК №90368 от 22.04.25г. с поставена диагноза смесена корова и подкорова съдова деменция, като здравословоното му състояние не позволява да носи и съхранява лични документи.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и със съпругата си М. С. И. /пълномощник/, като последната излага подробни съображения по същество, за причините, поради които съпругът й не носи документи за самоличност. И. споделя, че преди време жалбоподателят е бил изнуден с личната си карта и били изтеглени 3000 лв. кредит на негово име, поради което взели тези мерки с личната карта.

Поради заболяването си той губел ориентация, полиция го прибирала вкъщи.

Излизал сам от вкъщи, обикновено до магазина или с колело. По обективни причини съпругът й не носел в себе си този документ, тъй като освен, че сам се е губел, губел и много други вещи - ключове, пари, документи. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з., не изпраща 1 процесуален представител. В писмено становище, приложено към АНП на гл. юрисконсулт Милен Алексиев се излагат доводи за неоснователност на жалбата, иска се потвърждаване на НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя, ако е осъществено процесуално представителство.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащо на законов съдебен контрол, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното :

На 12.05.2025г. около 12.00 часа в гр.Казанлък, ул.“Стефан Караджа“ до №1 от органите на РУ-Казанлък е извършена полицейска проверка за установяване на самоличност на жалбоподателя Ц. К. И., като последният не представил документ за самоличност. Данните били снети след справка с ОДЧ.

Въз основа на горната констатация бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ сер. GA, бл. №705230 №2840000394 от 12.05.2025г., визиращ нарушение на чл.6 от ЗБЛД.

На 09.06.2025г. е издадено и атакуваното с жалбата наказателно постановление против Ц. К. И., на когото, на основание чл.80, т.5 от Закона за българските лични документи е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗБЛД.

Изложената фактическа обстановка по-горе съдът прие за установена на база събраните по делото доказателства и доказателствени средства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, а именно : показанията на свидетелите В. М. Т. и Т. П. Т., НП №2840000394 от 09.06.2025г. от Началник РУКазанлък; Пълномощно рег. №379 от 29.04.2025г. от нот. Невена Бранчева; ЕР на ТЕЛК №90368 от 22.04.2025г.; Заповед №8121з-1233/27.09.2022г. на Министъра на вътрешните работи, АУАН сер.

GA, бл. №705230 №2840000394 от 12.05.2025г., които съдът възприе с доверие, доколкото те са единни и непротиворечиви и допринасят за изясняване на фактическата обстановка.

Въз основа на горното, съдът формира следните правни изводи: Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите В. М. Т. и Т. П. Т., които прецени като еднопосочни, безпротиворечиви и съответни на писмените доказателства по делото. Относно показанията на третия свидетел - Р. З. И., тъй като същия няма спомени за случилото се, същите не допринасят по никакъв начин за изясняване на фактическата обстановка по делото. Съдът възприе с доверие и писмените доказателства по делото, които също прецени като еднопосочни и безпротиворечиви. Доколкото доказателствената 2 съвкупност е безпротиворечива и по арг. от разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК съдът намери, че по-детайлен доказателствен анализ не дължи да излага.

Следва да бъде посочено и, че по същество жалбоподателят не оспорва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При разглеждане на дела срещу наказателни постановления, районният съд е винаги инстанция по същество. Това означава, че следва да провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

При извършване на дължимата служебна проверка съдът намери, че АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи в рамките на материалната им и териториална компетентност. Съгласно чл.84, ал.1 от ЗБЛД нарушенията се установяват с актове, съставени от компетентни длъжностни лица, упълномощени от ръководителите на ведомствата по чл.1, ал.2 от ЗБЛД, а съгласно ал.2 наказателните постановления се издават от ръководителите на ведомствата по ал.1 или упълномощени от тях длъжностни лица. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от свидетеля В. М. Т., на длъжност "полицай" при РУ-Казанлък, упълномощен да съставя актове за установяване на административни нарушения съгласно Заповед №8121з-1233/27.09.2022г. на Министъра на вътрешните работи.

Наказателното постановление пък е издадено от началник на РУ - Казанлък, оправомощен да издава наказателни постановления по силата на цитираната заповед.

Спазени са и преклузивните срокове по смисъла на чл.34 от Закона за административните нарушения и наказания.

Същевременно съдът отчете, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД, при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, гражданите са длъжни да удостоверят своята самоличност. По силата на чл.80, т.5 от ЗБЛД, се наказва с глоба от 50 до 300 лева лице, което не представи български личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица /преди изменението с ДВ бр.52 от 2025г./. Видно от отразеното в акта, описанието на нарушението се явява крайно пестеливо и лаконично, като съставителят се е ограничил единствено да го ориентира от към време и място, и да впише, че И. не представил документ за самоличност при извършената му проверка. Не може да се приеме, че нарушението е описано пълно, точно и ясно, в изпълнение на разпоредбите на закона по смисъла на чл.42, ал.1, т.4, чл.57, ал.1, т.5 от от ЗАНН, доколкото липсва надлежно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, и доказателства, които го потвърждават. Соченият порок е преповторен и в наказателното постановление, нещо повече, същото визира диспозитив на административно обвинение, формулиран като: " На 12.05.2025г. около 12.00 часа в гр.Казанлък, ул.“Стефан Караджа“ до №1 при извършената полицейска проверка и поискване на документ за самоличност от компетентно длъжностно лице, 3 определено със закон, се установи, че горепосоченото лице не може да удостовери с документ своята самоличност. Данните са снети след направена справка в ОДЧ-Казанлък“. В АУАН и НП не са посочени обстоятелства, конкретизиращи твърдяното нарушение.

Според легалното определение, дадено в § 1, т.1 от ДР на ЗБЛД "документ за самоличност", по смисъла на закона, е удостоверителен документ, издаден от компетентните органи на Република България с цел индивидуална идентификация на българските и чуждестранните граждани. В случая И. е бил длъжен да удостовери своята самоличност посредством представяне на документ за самоличност пред съответните компетентни органи при поискване от тяхна страна.

Съгласно чл.70 от ЗМВР, полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице : за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред; когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образуване на административнонаказателно производство; при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната; на контролен пункт, организиран от полицейските органи и по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон. При тази регламентация настоящата съдебна инстанция приема, че липсва описание на конкретните обстоятелства около осъществяване на нарушението, като не става ясно коя от причините, описани в чл.70 от ЗМВР, е дала основание от И. да бъде изискан документ за самоличност. Тъй като липсват задължителни реквизити по закон, нарушено е правото на жалбоподателя да разбере, какво нарушение му се вменява, респективно, да организира адекватно защитата си.

Самостоятелно основание за отмяна на НП представлява и това, че при издаването му административнонаказващият орган не е извършил преценка за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН. В случая се касае за деяние с изключително нисък интензитет касателно застрашаване на обществените отношения, регламентирани с разпоредбите на ЗБЛД. Следва да се отбележи, че приложението на тази законова разпоредба не е изключено при формалните административни нарушения /каквото е процесното/, като преценката е не с оглед на наличие или липса на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. Така АНО не е изпълнил задължението си да извърши преценка по смисъла на чл.28 от ЗАНН, а е бил длъжен да го направи, с оглед правилното приложение на закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията в приложното поле на чл.6 от ЗБЛД, и когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, да приложи нормата на чл.28 от ЗАНН.

Преценката за "маловажност на случая" е такава, която подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките по чл.28 от ЗАНН и наказващият орган не е приложил тази законова разпоредба, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Съдът изследва и решава всички въпроси по фактите и по правото, от които зависи изходът на делото. Налага се изводът, че преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая 4 по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, в този смисъл е ТР №1/12.12.07г. по тълк. н. д. №1/2005г. на ОСНК на ВКС. Изразът в закона "може" не обуславя действие при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на компетентност и АНО е длъжен да приложи тази привилегирована разпоредба. Същото решение посочва, че в случаите, когато това не е сторено от АНО, а са налице предпоставките за това, то налице е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, вр. чл.93, т.9 от НК "маловажен случай" е налице, когато извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намери, че в случая санкционираното нарушение разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид. Установи се, че при извършване на проверката жалбоподателят не е извършвал други нарушения.