Решение № 3557 от 02.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3557 гр. София, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20251110209768 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР .

Oбразувано e по жалба на Я. Е. Е., подадена чрез адв. Л. Т. от САК, срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 225зз-857/екз. 3 от 14.06.2025 г., издадена от инсп. хх, полицейски инспектор при 01-во РУ – СДВР.

В жалбата се твърди, че издадената заповед за задържане е незаконосъобразна. Посочва се, че при издаването на същата са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и неправилно е приложен материалният закон. В тази насока се твърди, че заповедта е постановена при липса на фактически обстоятелства, които да обосновават реално съмнение за извършено престъпление, което представлява нарушение на чл. 74, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Излагат се съображения за това, че тъй като в заповедта не е посочено какъв е видът на наркотичното вещество, как е установено, че веществото е наркотично, как е открито веществото, при установяване на нарушението присъствали ли са свидетели, е допуснато съществено нарушение и не може да се установи дали задържането е пропорционално. В заключение се иска от съда да отмени обжалваната заповед за задържане и в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени разноските по делото.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен защитник – адв. М. К.. Същият моли съда да уважи жалбата и да отмени издадената заповед за задържане като незаконосъобразна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 72, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Като аргумент защитникът на жалбоподателя излага съображения за 1 това, че заповедта е издадена при липса на реквизити и е немотивирана, като препраща към съображенията, изложени в жалбата.

Ответникът – полицейски инспектор при 01-во РУ – СДВР, редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не се представлява и не депозира становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Я. Е. Е. бил задържан за срок до 24 часа на 14.06.2025 г. в 08:45 ч. въз основа на Заповед за задържане на лице с рег. № 225зз-857 от 14.06.2025 г., издадена от инсп. хх. Видно от Удостоверение с рег. № 513р75504 от 16.07.2025 г., издадено от началника на отдел „Човешки ресурси“ – СДВР, към този момент хх изпълнявала длъжността „полицейски инспектор“ VI-та степен в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 01-во РУ – СДВР.

Като правно основание за задържане на лицето била посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В графата фактически и правни основания за задържане на лицето e посочено следното: „В гр. София, на ул.

„Граф Игнатиев“ и ул. „Княз Александър I“ при проверка притежава наркотично вещество по чл. 354а от НК“.

При задържането на жалбоподателя са му били разяснени правата, които има в качеството на задържано лице.

В 16:50 часа на 14.06.2025 г. жалбоподателят бил освободен.

По случая било образувано бързо производство №225 ЗМК 1108/2025 г., за извършено престъпление по чл.354а, ал.5 от НК.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно: Заповед за задържане на лице с рег. № 225зз-857 от 14.06.2025 г., издадена от инсп. хх полицейски инспектор при 01-во РУ – СДВР, с която жалбоподателят е бил задържан за срок от 24 часа, писмо от началника на 01 РУ – СДВР с рег. № 225000-12574/27.06.2025 г. до СРС, копие на книга за задържани лица, Удостоверение с рег. № 513р-75504 от 16.07.2025 г., издадено от началника на отдел „Човешки ресурси“ – СДВР за заеманата от инсп. хх длъжност, протокол за личен обиск на лице от 14.06.2025 г., разписка за върнати вещи и пари на задържано лице от 14.06.2025 г., декларация за правата на задържано лице, подписана от Я. Е..

Съдът намира посочените източници за безпротиворечиви, съответни едни на други, като не са налице основания за съмнение в автентичността или достоверността, на който и да е от приложените документи, като същите поотделно и в своята съвкупност допринасят за изясняване на делото.

При така установена фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал.

1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за 2 това са следните:

По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът в настоящото производство преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Следва да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма /посочена в чл.74, ал.1 и ал.2 от ЗМВР в конкретния случай/, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства на целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

Съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР, правомощия да задържат лица имат „полицейските органи“, а такива съгласно чл. 57 ЗМВР са служителите на изчерпателно изброените структурни звена на МВР, които осъществяват някоя от посочените в чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 7 и 8 ЗМВР дейности. Служителят издал заповедта въз основа, на която е задържан жалбоподателя Я. Е., а именно – инсп. хх изпълнявала длъжността „полицейски инспектор“ VI-та степен в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 01-во РУ – СДВР. С оглед на това същата, от една страна, заема длъжност в областна дирекция, а от друга е пряко ангажирана с осъществяване на дейност по чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, което я оправомощава да извършва задържания на лица, в изпълнение на службата си, предвид, на което задържането е осъществено от компетентен орган.

Във връзка със задържането е издадена заповед в писмена форма, която формално отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 2 ЗМВР, и включва всички посочени там реквизити, като препис от акта е връчен на лицето, а жалбоподателят в нарочна писмена декларация е удостоверил, че е запознат с правата си във връзка със задържането.

Заповедта, въз основа на която е извършено задържането, е издадена в предвидената от закона писмена форма, като съдържа правните основания за постановяването й, а именно чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Що се отнася до фактическите основания за издавеното й, то те са лаконично формулирани с текста „в гр. София, на ул. „Граф Игнатиев“ и ул. „Княз Александър I“ при проверка жалбоподателят притежава наркотично вещество по чл. 354а от НК“, което обаче е достатъчно конкретно и пълно изложение на фактическите основания, обосновали задържането по смисъла на чл.72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и обективира данни за съпричастност на задържаното лице към определено престъпно посегателство. В настоящия случай, от описанието на фактическите основания за задържането, отразени в заповедта може да бъде 3 установено за какво конкретно деяние е задържан жалбоподателят, като са описани достатъчно ясно и непротиворечиво мястото на деянието (гр. София, на ул. „Граф Игнатиев“ и ул. „Княз Александър I“), времето (моментът непосредствено преди задържане, а именно – 08:45 ч. на 14.06.2025 г.), както и самото престъпление, за което органите на МВР имат данни, че е извършено (притежание/държане на наркотично вещество по смисъла на чл. 354а от НК).

Изложеното в достатъчна степен удовлетворява изискванията на закона, като тези данни носят достатъчно информация. При това съдържанието на заповедта, интерпретирано в условията, при които е издадена, в достатъчна степен дава възможност да се възприемат основанията за задържането.

На следващо място от страна на жалбоподателя не са приведени каквито и да е доказателства в противовес на изложеното от административния орган, напротив твърденията напълно се подкрепят от събраните писмени доказателства, като съдът намери, че задържането е осъществено в съответствие с материалния закон. За осъществяване на задържане до 24 часа, законът изисква единствено "данни за извършено престъпление", т. е. стандарт значително по-нисък от заложения в НПК за привличане към наказателна отговорност или осъждане. В настоящия случай, и предвид изложеното по-горе във връзка с фактическите основания, провокирали задържането, както и наличните данни, че по случая е било образувано бързо производство №225 ЗМК 1108/2025 г., за извършено престъпление по чл.354а, ал.5 от НК /очевидно при наличие на законен повод и достатъчно данни/, то съдът намери, че са били изпълнени предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а именно за задържаното лице – Я. Е. Е. са били налични данни за съпричастност към разследвано престъпление. Този извод се налага от събраните документи, описани по горе, които сочат жалбоподателя като лице, съпричастно към извършено престъпление по чл.354а от НК.

Предвид на това, съдът намира, че наличните данни, макар и в минимална степен, удовлетворяват стандарта заложен в решение на ЕСПЧ по делото Петков и Профиров срещу България, и възприет в съдебната практика.

В този смисъл и константната съдебна практика обобщена в Решение № 4166 от 20.03.2019 г. по адм. д. № 764/2018 г. на ВАС, в което се сочи, че "фактическите основания, мотивиращи заповедта, следва да свързват задържаното лице с наличието на данни за предполагаемото му участие в престъпление, а не с категоричното му уличаване в извършването на Т.а. " Това разбиране е в съответствие и с даденото в практиката на ЕСПЧ тълкуване във връзка със законността на задържането. (Дидов срещу България, Вorgen and Others vs United Kingdom, и други).

С оглед на изложеното съдът намира, че задържането на Я. Е. Е. от 14.06.2025 г. е осъществено при правилно приложение на материалния закон и при наличие на фактически основания за това.

Най-сетне съдът намира, че задържането на жалбоподателя Е. съответства и на целта на закона, преценена съобразно установения в чл. 6, ал.

2 АПК и приложим към всички действия на изпълнителната власт, принцип за съразмерност. Задържането за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР представлява форма на административна принуда, като в зависимост от 4 случая би могло да се предприеме с цел осуетяване извършването на противоправно деяние или прекратяване на вече започнало Т.а и отстраняване на неговите вредоносни последици. Наред с това същото може да бъде използвано и за извършване на неотложни действия с участие на задържания, насочени към разследване на извършеното престъплението (в този смисъл е Решение № 1380 от 09.02.2016 г. на ВАС - V отд. по адм. д. № 829/2015 г.;

Решение № 11544 от 30.07.2019 г. на ВАС - V отд. по адм. д. № 9763/2018 г. и много други).

О т писмо от началника на 01 РУ – СДВР с рег. № 22500012574/27.06.2025 г.(л. 8) е видно, че във връзка със задържането на Я. Е. е образувано бързо производство № 225 ЗМК 1108/2025 г. за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК. За да бъде образувано досъдебно производство е необходимо да са налице достатъчно данни за извършено престъпление. След като компетентните органи са образували досъдебно производство, това означава, че са приели, че са налице такива. Със своевременното задържане на жалбоподателя, органите на МВР са предотвратили и преустановили държането, евентуалното разпространение на наркотични вещества, което представлява престъпление по чл. 354а от НК. В допълнение на това, със задържането е осуетена възможността на жалбоподателя да укрие вещи и предмети, имащи значение за воденото разследване, а от друга е обезпечено евентуалното извършване на действия по разследването, като идентифициране, разпознаване и съпоставяне с останалите събрани по делото доказателства на жалб. Е.. Иначе казано установява се легитимна цел за ограничаване правото на свободно придвижване на лицето.

Разпечатката съдържа 37 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9297c1d4-4475-4c48-a8b5-313c5b40efa7