Решение № 4631 от 21.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4631 гр. Пловдив, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20215330116569 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 344 от ГПК.

Ищецът „Ди Ей Джи“ ЕООД е предявил срещу П. Л. иск за делба на нива, находяща се в землището на с. ***, местността „***“, заснета в КККР на населеното място като ПИ с идентификатор №***.

Ищецът „Ди Ей Джи“ ЕООД твърди, че с договор за замяна, обективиран в нотариален акт №*** от *** г., том *, рег. № ***, дело № *** г. по описа на *** на РНК, придобил от А. З. 1/16 ид. част от искания за допускане до делба недвижим имот, а с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***, том **, рег. №***, дело №*** от*** г. по описа на *** на РНК, придобил 3/16 ид. части от имота от А. К. и 4/16 ид. части от имота от М. К. – общо още 7/16 ид. части. Собственик на останалите 8/16 ид. части от имота била ответницата П. Л.. Ищецът желае съсобствеността да бъде прекратена от съда.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответницата П. Л.. Не оспорва, че притежава квота в съсобствеността, но твърди, че не е единственият друг съсобственик – исканият за делба недвижим 1 имот бил наследствен от А. Т. (***) ***, на която земята била възстановена с решение от *** г. на ПК при Община *** – гр. ***. Наследниците от едното коляно – А. и М. К., се разпоредили със своите части от имота чрез сделките, на които се позовал ищецът, но другото коляно – на И. А., не било извършило сделки с имота в полза на ищеца. Наследодателят А. починал през ** г. и оставил завещание в полза на прекия наследодател на ответницата Л. – нейния***И. Л. (починал през *** г.). Той оставил и други две наследници – преживялата си съпруга П. Л. и другата си дъщеря В. Л.. Ответницата прави възражение с правно основание чл. 76 от ЗН за признаване на извършените от А. и М. К. разпоредителни сделки с наследствения имот в полза на ищеца за относително недействителни спрямо нея. Желае да се извърши делбата между преките наследници на А.В. – молба от ***г.

Съдът е конституирал като ответници по делото П. и В. Л., както и А. и М. К., за да осигури допустимостта на процеса.

В първото по делото заседание ищецът „Ди Ей Джи“ ЕООД е възразил срещу упражненото с възражение право по чл. 76 от ЗН от ответницата като счита, че същото не може да се упражнява чрез възражение, а само чрез иск; че същото е недопустимо, понеже ответницата Л. не била наследник по смисъла на чл. 76 от ЗН, а била наследница не на лице от първоначалния кръг законови наследници на починалата А.В., а на лице, което придобило имущество по завещание и не било кръвен роднина на същата; както и че възражението представлява злоупотреба с право, защото се правело от лице, което се разпоредило с имущества от наследството, т.е. не целяло запазването на имота между наследниците.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От решение № *** на ПК при Община ***, представено по делото, се установява, че на наследниците на А.В. се възстановява правото на собственост върху нива от 3,949 дка, находяща се в землището на с. ***, местността „***“, представляваща имот № ** по плана за земеразделяне.

От представеното по делото удостоверение за наследници на А.В., починала на ***г. е видно, че към момента на смъртта си тя е била вдовица и оставила за наследници по закон трите си деца – З., А. и И.. От тях З. е 2 починала първа – на *** г., и е оставила за наследници по закон преживелия си съпруг А. и двете си деца – Д. и З.. А. е починал на ***г. и е бил наследен от последните. Д. починал на ***г., нежен, без деца, и оставил за наследник по закон своя брат – З., който пък починал на *** г. като вдовец и бил наследен по закон от синовете си А. и М. К..

Второто от децата на А.В. починало на ***г. – А. А., който към момента на смъртта си бил неженен и без деца. Той бил наследен от живия си тогава брат И. и по заместване от децата на починалата си преди това сестра З. – Д. и З..

Последният жив пряк низходящ на А. В. – И., починал на***г. Той бил неженен и без деца към момента на кончината си и оставил завещание в полза на И. Л. и П. Л., представено по делото (л. 39). Завещанието се намира да е направено за всички имущества, които покойният И. е притежавал към момента на своята смърт, доколкото по делото не са представени доказателства за противното. При това положение П. и И. Л. имат качеството на наследници по завещание на И. А. (чл. 16, ал. 1 от ЗН) – качество, за което страните по делото и не спорят. Видно от удостоверението за наследници на покойната В., наследникът И. Л. е починал на *** г. и е оставил за свои наследници по закон преживялата си съпруга П. и своите дъщери В. и П..

От представения по делото нотариален акт № **, том *** , рег. № ***, нот. дело №*** г. по описа на *** на РНК, се установява, че на ***г. продавачите А. и М. К. продават на купувача-ищец в настоящото производство „Ди Ей Жи“ ЕООД своите общо 7/16 ид. части от нива с площ 3,949 дка, находяща се в землището на с. ***, заснета в КККР на населеното място като ПИ с идентификатор № ***.

От представения нотариален акт за замяна № **, том** , рег. № ***, дело №*** от *** г. по описа на нотариус*** на РНК се установява, че на *** г. заменителят А. К. прехвърля на заменителя „Ди Ей Жи“ ЕООД собствеността върху 1/16 ид. част горепосочената нива.

Така, по делото са представени доказателства за осъществени придобивни способи в полза на „Ди Ей Жи“ ЕООД за общо 8/16 ид. части от имота (т.е. за 0,50 ид. части от имота, от които квотата на всеки от прехвърлителите е по 4/16, т.е. по 0,25 ид. части).

Между страните няма спор, че описаният в нотариалните актове от *** 3 имот е идентичен с възстановения с цитираното решение за възстановяване на ПК при Община***, а така също от представената по делото кадастрална скица е видно, че нива с кадастрален идентификатор ***е с номер по предходен план *** – номера на имота, посочен в решението за възстановяване на собствеността, т.е. касае се до един и същи имот.

От представените решения за възстановяване на правото на собственост в полза на наследниците на А.В. (л. 101-104 от делото) се установява, че освен процесната нива, в наследството на последната е имало и други недвижими имоти – ниви и лозя.

По делото са събрани и други неотносими писмени доказателства.

Като взе предвид горните констатации за фактите, съдът намира, че притежаваните от страните квоти в съсобствеността са, както следва: по 3/12 ид. части за А. и М. К. (т.е. по 0,25 ид. части), по 1/12 ид. части за В. и П. Л., а за П. Л. – 4/12 ид. части. Това е така, защото след смъртта на А. децата й са наследили по 1/3 ид. част. След смъртта на З. нейната 1/3 се е разделила между наследниците й – 1/9 за А. и по 1/9 за Д. и З.. След смъртта на сина на А. А. неговата 1/3 се е разделила между живия му брат И. и низходящите на сестра му З. – И. е получил 1/6 към притежаваната по наследство от майка си 1/3, а Д. и З. са получили по още 1/12. След смъртта на И. неговото завещание в полза на И. и П. Л. е произвело действие – те са получили по 3/12 от имота.

След смъртта на И. Л., неговите 3/12 са се разпределили между преживялата му съпруга П. и двете им дъщери по равно – така П. има 4/12, а В. и П. – по 1/12 ид. части от имота. Що се касае до наследяването в семейството на З. и А., последният след смъртта си е оставил на синовете си Д. и З. притежаваната от него 1/9 от имота, т.е. те двамата са получили по още 1/18. По наследство от майка си З., баща си А. и чичо си А. Д. е получил общо 9/36, които след смъртта му са преминали изцяло по наследство у брат му З., който също е имал по наследство от посочените лица към онзи момент 9/36 ид. части. След смъртта на З. неговите синове А. и М. са получили по 9/36, т.е. 3/12, т.е. 0,25 ид. части от имота. Именно с тези свои идеални части (посочени като обикновена дроб с различен числител и знаменател в нотариалните актове, с които се легитимира ищецът, но равняващи се все на по 0,25 ид. ч., общо 0,50 ид. части от имота), те са се разпоредили в полза на „Ди Ей Жи“ ЕООД.

Възражението на ответницата П. Л. с правно основание чл. 76 от ЗН е 4 основателно. Разпорежданията, извършени от А. и М. К. в полза на „Ди Ей Джи“ ЕООД на ***г., са относително недействителни по отношение на неучаствалите в разпоредителните сделки наследници.

По делото се установява, че исканият за делба недвижим имот има наследствен произход – той е част от наследството на А. В.. Живите наследници от коляното на дъщерята на наследодателката А. В. – З., а именно – А. и М. К., са се разпоредили с части от отделни наследствени имущества – притежаваните от тях идеални части от процесната нива, в полза на трето за възникналата от наследяване съсобственост лице – ищеца „Ди Ей Жи“ ЕООД.

Не се установява наследството да се е изчерпвало с разпореденото имущество, за да се приеме, че се касае до продажба на наследство, в който случай възражението би било неоснователно.

За неоснователен се намира доводът на ищеца „Ди Ей Жи“ ЕООД, че възражението съставлявало злоупотреба с право, защото извършилата го наследница била наследник на разпоредил се с част от наследството такъв, а не била и кръвна роднина на останалите наследници. Член 76 от ЗН не провежда разграничение между наследниците по завещание и наследниците по закон – те са все наследници и се ползват от правото да защитят наследството от раздробяване и включване в съсобствеността на трети лица.

Не са от значение родствените връзки между наследниците, а единствено тяхното качество.

Без значение е и обстоятелството, че със съгласието на всички наследници други наследствени имущества били прехвърлени в собственост на ищцовото дружество. Дори това да е така, от една страна, чл. 76 от ЗН не се прилага за сделките, извършени по съгласието на всички наследници, а от друга – за процесния имот очевидно няма съгласие на всички наследници той да бъде продаден на „Ди Ей Жи“ ЕООД. Не би могло да се приеме, че обстоятелството, че наследникът, възразяващ по чл. 76 от ЗН, се е разпоредил (заедно с останалите съсобственици) с друго имущество, което не е предмет на делбата, попада в обхвата на даденото с ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС разрешение, че право на такова възражение нямат „разпоредилите се“ наследници. Задължителната съдебна практика визира онзи наследник, който е участвал в атакуваната по чл. 76 от ЗН сделка, а не друг наследник, който в предходен период се е разпоредил с наследствено имущество чрез 5 неподлежаща на оспорване по този ред сделка. В конкретния случай единствено съделителите А. и М. К. нямат право да възразяват, че желаят да не се зачита между сънаследниците на осн. 76 от ЗН ефектът на разпоредителните сделки, в които те са участвали. Останалите наследници имат право на това възражение и срещу тях не могат да се слушат доводи за злоупотреба с право.

При това положение, доколкото ответниците П. Л., В. Л. и П. Л. желаят да се извърши делбата, следва да се допусне делбата на съсобствения имот нива, находяща се в землището на с. ***, местността „***“, заснета в КККР на населеното място като ПИ с идентификатор № ***, между следните съделителите и при следните квоти: за А. К. – 3/12 ид. части, за М. К. – 3/12 ид. части, за П. Л. – 4/12 ид. части, за В. Л. – 1/12 ид. части, и за П. Л. – 1/12 ид. части. Искът за делба следва се отхвърли по отношение на „Ди Ей Джи“ ЕООД.

За пълнота следва да се отбележи, че по направеното възражение с правно основание чл. 76 от ЗН се дължи изричен диспозитив на съдебното решение, тъй като същото следва да е противопоставимо на приобретателя по сделката с оглед осъществяването на отговорността за евикция, ако при втората фаза на делбата имотът не се падне в дял на прехвърлителя – така напр. решение № 160 от 30.03.2011 г. по гр. дело № 333/2010 г. на ВКС, I ГО, решение № 21 от 15.05.2013 г. по гр. дело № 741/2012, ВКС, II ГО, решение № 32/20.04.2021 г. по гр. дело № 2217/2020 г., ВКС, II ГО.