Решение № 655 от 09.05.2016, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 655,

09.05.2016г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия ХХІІ-ри гр. състав

На деветнадесети април две хиляди и шестнадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Пенка Стоева

Секретар: С.К. като разгледа докладваните от съдия Пенка Стоева гражданско дело № 195 по описа за две хиляди и четиринадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск по чл.135,ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „Сириус- Тим“ ЕООД, ЕИК

*********, със съдебен адрес:**** , адв.Е.М., моли съда да прогласи за относително недействителна по отношение на него направата на непарична вноска /апорт/ на самостоятелни обекти в сграда с идентификатори съответно ***, *** и

*** по кадастрална карта и кадастрални регистри на ***, извършена от ответното „Итали канстракшън” ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес:****, адв.Е.Н., в ответното „Келлер ЕС” ЕАД, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, адв.Г.В..

Искът е основан на обстоятелствата, че:

Ищецът е кредитор на „Итали канстракшън” ЕООД за следните вземания:

26500евро по договор за заем от 24.04.08г., с падеж 24.04.2010г.;

5000евро по договор за заем от 16.03.09г. с падеж 16.06.09г.; 10000евро по договор за заем от 03.04.09г. с падеж 03.08.09г.; 40000евро по договор за заем от 09.09.09г. с падеж 09.09.09г.; 20000евро по договор за заем от 02.10.09г. с падеж 02.10.11г.; 11520лева по договор за наем от 08.05.09г., дължим наем за 24месеца в периода от 08.05.09г.-08.05.11г.

С възмездно разпореждане, извършено след възникване вземанията на ищеца, длъжникът му „Итали канстакшън” ЕООД се разпоредил с цялото си недвижимо имущество, чрез извършен негов апорт в „Келлер ЕС” ЕАД, създадено на *., с което увредил кредитора си, в лицето на ищеца, като придобил финансов актив- акции, върху който принудителното изпълнение е по-трудно, в сравнение с изпълнението върху недвижимо имущество, а и впоследствие отчуждил и този свой актив, джиросвайки акциите си на С.Е.К.

Енжинееринг” ЕООД- дружество, регистрирано в *, с ясното съзнание и умисъл за увреждане на кредитора.

Едноличен собственик и управител на капитала на „Итали канстракшан”ЕООД бил А. М. Едноличен собственик на капитала на новоучреденото дружество „Келлер ЕС” ЕАД било дружество „Хийтроу.нет лимитед”, регистрирано във *, чийто собственик на капитала бил също А. М.

По същество пледира за уважаване на иска с присъждане на разноските в производството, като развива съображения с писмена защита вх.№13383/26.04.16г.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „Итали канстракшън” ЕООД е подал отговор на исковата молба с вх.№11630 /л.144-151/, с който искът е оспорен като изцяло неоснователен.

Оспорено е от този ответник наличието на предпоставките, при които един иск по чл.135 от ЗЗД би могъл да се намери за основателен, като е взето становище, че:

-договорите, въз основа които ищецът извежда качеството си на кредитор на „Итали канстракшън”, са подписани за дружеството от пълномощника В. К. без представителна власт и са израз на умишлени действия във вреда на уж представляваното лице, тъй като са били подписани от лицата С. Р. /за „Сириус Тим”ЕООД/ и В. К. /за „Итали канстракшън” ООД/- и двамата бивши съдружници и управители на „Итали канстракшън” до *., когато С. Р. е бил освободен като съдружник и дяловете му са били поети от А.М., като фиктивни и с цел източване на дружеството;

-неверни са твърденията, че описаните с исковата като предоставени заеми суми са постъпили по сметка на „Итали канстракшън”, като се твърди, че дружеството не е имало нужда от парични средства, за да търси и получава заеми в процесните периоди, както и че ищецът не е отразил в годишните си счетоводни отчети за 2008г. и 2009г. предоставяне на парични заеми на „Итали канстракшън”;

-извършеният апорт не намалява имуществото /патримониума на вносителя, тъй като в замяна на внесените недвижими имоти вносителят получава акции, равни на пазарната му стойност, поради което интересът на кредитора не е увреден;

-невярно е твърдението, щото принудителното изпълнение срещу придобития конкретен финансов актив е по-трудно, отколкото срещу недвижими вещи, доколкото в случая се касае до придобити поименни акции, а не до акции на приносител, и срещу които акции не стои внесен паричен капитал, а собственост върху недвижими имоти с оценка в милиони, надхвърляща приблизително десет пъти посочената от ищеца с допълнителна молба цена на иска ;

-атакуваният по делото апорт не би могъл да осуети или затрудни осъществяването на правата на кредитора по описаните от него като налични вземания, доколкото същите са обезпечени съответно : вземането по договора от 24.04.08г.- чрез налагане на възбрана върху недвижим имот по изп.дело №01660/2011г. на ЧСИ М.; вземането по договора за заем от 16.03.09г.- чрез налагане на възбрана върху недвижим имот по изп.дело №317/2011г. на ЧСИ Д.; вземането по договора за заем от 03.04.09г.- чрез налагане на възбрана върху недвижим имот по изп.дело №1661/2011г. на ЧСИ М.; вземането по договора за заем от 09.09.09г.- чрез налагане на възбрана върху недвижим имот по изп.дело №1864/2011г. на ЧСИ М.; вземането по договора за заем от 02.10.09г.- чрез налагане на възбрана върху 1/3 ид.част от обект с идентификатор ***; вземането по договора за наем от 08.05.09г.- чрез налагане на възбрана върху недвижим имот по изп.дело №1831/2013г. на ЧСИ М.;

-няма знание за увреждане, като са неверни твърденията, че управителят на „Итали канстракшън” ЕООД А. М. е собственик на капитала на „Хийтроу нет лимитед”, както и че „С.Е.К енжинееринг” е еднолично дружество, като се твърди, че последното няма нищо общо с капитала и личността на А. М., както и че до 30.09.11г. цялата документация на „Итали канстракшън” е била съхранявана от лицето П. Р., счетоводителка и на ищцовото дружество, тъй че сделката не е станала достояние на А. М.

Пледира по същество за отхвърляне на иска с присъждане на разноските в производството, като развива съображения с писмени бележки вх.№ 13106/25.04.16г.

В срока по чл.131,ал.1 от ЗЗД ответникът

„Келлер ЕС” ЕАД е подал отговор на исковата молба с вх.№10717/л.119-126/, с който искът е оспорен като изцяло неоснователен.

Противопоставил е на твърденията на ищеца, че е кредитор на „Итали канстракшън” ЕООД по договори за заем от 24.04.08г., 16.03.09г., 03.04.09г.,

09.09.09г. и 02.10.09г., възраженията, че:

Вземания на ищеца по посочените договори не съществуват, тъй като: договорите са сключени от пълномощник- В. К.

К. без представителна власт по съображенията, описани в т.3.1.1 от отговора; представената декларация- потвърждение от 21.12.09г. за сключването на тези договори е недействителна по съображенията в т.3.1.2. от отговора; липсват доказателства за реално превеждане на сумите по описаните договори за заем на ответника „Итали канстракшън”; липсват решения на ОС на съдружниците на „Итали канстракшън” ООД да поема задължения; протокол №1204386/02.02.12г. на НАП няма доказателствена стойност по отношение сключване на договорите за заем.

Че невярно е твърдението за налично знание за увреждане на кредитора, доколкото дружеството не е знаело за сключените от пълномощника В. К. договори за заем.

Че невярно е твърдението, че извършеният апорт е действие, увреждащо кредитора, доколкото „Итали канстракшън” ЕООД разполага с достатъчно други активи, които да послужат за обезпечаване на задълженията на дружеството към кредиторите му.

Че невярно е твърдението за знание на „Келлер ЕС” ЕАД за увреждащото действие на апорта.

Пледира по същество за отхвърляне на иска с присъждане на разноските в производството. Не представя писмена защита в определения от съда срок и до датата на постановяване на решението.

Съдът, като взе предвид установените в производството факти намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е основателен и следва да се уважи, воден от следните съображения:

І. По допустимостта.

Съдът е признал предявения иск за допустим с Разпореждане №253/24.01.14г. по съображенията, изложени с него, които се поддържат и с това решение /виж разпореждането на л.88/.

ІІ. По основателността.

Основателността на иска по чл.135,ал.1 от ЗЗД се обуславя от установяване на фактите, че ищецът има качеството на кредитор по отношение на определено лице- негов длъжник, че длъжникът му е извършил спрямо него действия, с които го уврежда и знание на длъжника за увреждането, а когато извършеното действие е възмездно- знание за увреждането и у третото лице, негов контрагент.

Предявеният иск следва да се уважи, тъй като ищецът установи в процеса всички правно релевантни за основателността му факти, а възраженията на ответниците, свързани с валидността на договорите за заем, от които произтичат вземанията на ищеца, а оттам- и за качеството му на кредитор, както и твърденията им за липса на други необходими за уважаване на иска предпоставки, се опровергаха от събраните по делото доказателства.

До този извод съдът стигна, воден от следните конкретни съображения:

1.Установи се поставения в тежест на ищеца правно релевантен факт, че има качеството на кредитор на „Итали канстракшън“ с парични вземания, произтичащи от наемен договор, сключен на 08.05.09г., и пет броя договори за заем, сключени през 2008г. и 2009г., а възраженията на ответниците, че договорите за заем са недействителни, се намериха от съда за неоснователни.

1.1. Ответниците са нямали конкретни възражения по твърдяното от ищеца като налично по отношение на „Итали канстракшън“ вземане за сумата от 11520лв., произтичащо от договор за наем, сключен на 08.05.09г., съставляваща неплатени наемни вноски от по 480лв., за 24месеца, в периода от 08.05.09г.-08.05.11г.

Наемният договор, от който това вземане произтича, не е събран като доказателство в хода на производството, а ищецът се е позовал в исковата молба на издаден за него изпълнителен лист, който представя и който е в потвърждение на твърденията му /виж л.35 и представения при дадено на ищеца с определение №2205/24.07.14г. указание по чл.183 от ГПК заверен с печат на нотариус В. препис на л.275/.

Освен на коментирания изпълнителен лист, с писмено становище /виж л.268-273/, подадено в с.з. от 24.03.15г. във връзка с отговорите на ответниците, ищецът се е позовал и на проведени във връзка с вземанията му към „Итали канстракшън“ съдебни производства по конкретно описани дела, за част от които има влезли в сила съдебни актове. В същото заседание от него са били представени съдебни актове, описани като приложени по т.2-т.6вкл. от становището, които не са приети от съда като незаварени /виж протокола в частта на л.321 и актовете, прикачени към задната корица на т.3 от делото/. Измежду тях, по т.2 са и доказателства, отнасящи се до установяване твърдението му, че това конкретно вземане е признато с влязъл в сила съдебен акт.

При тези данни, доколкото съгласно чл.235,ал.5 от ГПК решенията на съда се обявяват в регистър, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него, при наличие на информация в становището на ищеца относно номерата на образуваните дела и съдилищата, в които тези дела са водени, съдът намери, че няма пречка да се ползват данните от публичния регистър по чл.235,ал.5 от ГПК, за да се установи налични ли са по тези дела обявени съдебни решения и какъв е техния статус.

Извършвайки такава проверка на официалната страница на ВСС www.leagalacts.justice.bg, съдът установи, че действително, с Решение №328/24.06.2013г. по гр.дело №197/2012г. на РС- ***, влязло в сила на 12.05.14г., “Итали Канстракшън” ООД е осъдено да заплати на “Сириус-Тим” ЕООД сумата от 11520лв., дължима се по Договор за наем на недвижим имот от 08.05.2009г., сключен между двете дружества, и представляваща сбора на неплатени от наемателя “Итали Канстракшън” ООД 24 броя месечни наеми за периода от 08.05.2009г. до 08.05.2011г., всеки в размер на 480.00 лева месечно.

Въз основа на представения изпълнителен лист и влязло в сила решение съдът намери, че ищецът е установил качеството си на кредитор на ответника „Итали канстракшън“ за вземане на наемни вноски в размер от 480лв. на месец, произтичащо от договор за наем от 08.05.09г., възлизащо за периода от 08.05.2009г. до 08.05.2011г. на 11520лв.