Решение № 276 от 18.03.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Кюстендил, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калин К. В.ев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. А.А като разгледа докладваното от Калин К. В.ев Гражданско дело № 20231520100383 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството е образувано по искова молба с вх. №1906/24.02.2023 г. от Б. Н. К., ЕГН: **********, с адрес: общ. ***, чрез адв. М., против ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: 121130788, представлявано от С. А.и П. Д. – изпълнителни директори, с адрес за призоваване: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №67А.

В исковата молба се твърди, че на 08.05.2023 г., около 15, 20 ч., в гр.

Кюстендил, ищцата К. се движела по ВП 2-62 /дупнишко шосе/, с посока на движение от гр. Кюстендил към с. Пиперков чифлик, при бензиностанция „Струма петрол“, като водач на лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“ с рег. №**** и пострадала при ПТП, при което лекият й автомобил бил блъснат от друг автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. №***, управляван от В. А. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****. Виновен за настъпването на ПТП-то бил З., тъй като управлявал колата с несъобразена с пътните условия скорост и не спрял на знак Б2- „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, поради което ударил автомобила на ищцата, с последното били предизвикани неимуществени вреди – болки и психически страдания – кръвонасядания по лицето, контузия на гръдния кош и на двете колена, отоци, охлузвания. След произшествието ищцата получила депресивно разстройство – изпитвала безпокойство, лош сън, не искала да 1 излиза сама навън, както и да управлява автомобил. По случая било образувано ДП №299/2022 г. по описа на РУ на МВР- Кюстендил, ДП №705/2022 г. по описа на КРП. Делото било прекратено на основание чл. 24, ал. 1 от НПК. Лекият автомобил на делинквента към момента на произшествието – 08.05.2022 г., имал сключенa застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Лев Инс“ АД с полица №BG/22/121003226932, валидна до 11.11.2022 г. Между пострадалата и застрахователя не било постигнато извънсъдебно споразумение.

Предвид посоченото, ищецът твърди, че за него възникнал правен интерес да предяви настоящия иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за настъпили неимуществени вреди в размер на 6000 лева, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на ПТП 08.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се разноските в производството.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е представил отговор. Сочи се, че исковете били допустими. Потвърждава се, че при ответника била сключена процесната застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва се механизма на настъпване на ПТП. Прави се възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице, тъй като същото се движело с несъобразена скорост и не бил контролирал МПС в нарушение на чл. 20 от ЗДвП и така създал предпоставки за настъпване на ПТП, отделно пострадалата не била поставила обезопасителен колан. Оспорват се тежестта и продължителността на оздравителния и оздравителния период, като се сочи че травмите били с характер на лека телесна повреда при срок на възстановяване от 20 дни.

Оспорват се част от травматичните усещания при ищцата. Оспорва се да са налице елементите от фактическия състав на непозволено увреждане.

Оспорва се иска по размер. Ответникът бил определил обезщетение в размер на 1 000 лв.

Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че делинквентът към датата на процесното ПТП – 08.05.2022 г., е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: 121130788.

От приложените по делото писмени доказателства, а също и от заключението по автотехническата експертиза на вещото лице - д-р инж. К. /л.

79 - 87/, прието по делото като компетентно и обективно изготвено, се установява, че произшествието е настъпило на кръстовището, образувано от 2 републикански път II-62 и третокласен път №3231. Л. а. „Ауди“, модел „А4“, движещ се по третокласния път, при приближаване към кръстовището отнема предимството на движещия се л.а. „Форд“, модел „Мондео“ по републиканския път в посока от гр. Кюстендил към гр. Дупница и реализира ПТП. Причина за катастрофата е нарушаване правилата за движение от страна на водача на л.а. „Ауди„ модел „А4“. От техническа гледна точка сблъсъкът между автомобилите е бил предотвратим, ако водачът на немския автомобил е спрял на знак „Стоп“ и е изчакал преминаването на другата кола.

Л. а. „Форд“ към момента на удара се е движил с разрешена скорост от 65 км/ч по извънградски път и не е имал техническа възможност да предотврати сблъсъка.

По делото е назначена и приета, като компетентно и обективно изготвена, съдебно-психиатрична експертиза / л. 110 – 113/ от в. л. Р..

Съгласно същото, пострадалата Б. К., в следствие на катастрофата е преживяла психотравма, довела до стресова реакция, предизвикала нарушение в адаптацията, тревожност, нарушение на съня, по-интезивно в първите дни и продължила месеци, но не повече от година след това.

Възстановяването протекло без допълнителна квалифицирана помощ и без риск от развитие на по-тежко психично разстройство.

По делото е назначена и приета, като компетентно и обективно изготвена, съдебно-медицинска експертиза от вещото лице В. Н. /л. 64-66/.

Съгласно същата, ищцата, вследствие на катастрофата от 08.05.2022 г. е получила следните травматични увреждания – на клепачът на дясното око, на гръдния кош, кръвонасядане и оток в областта на лява лопатка и ляво рамо, контузии в двете колена. Обичайният срок за пълно възстановяване от такива увреждания, доколкото няма данни за усложнения, се преценява на 3-4 седмици. Заключението по тази експертиза извежда извода, че пострадалата е била с поставен обезопасителен колан към момента на настъпване на ПТП-то, с оглед данните за характерно, типично кръвонасядане по кожата на гърдите с кос ход от ляво на дясно с широчина около 5 см.

Разпитан е свидетелят М.Д., зълва на К.. Съдът преценява обясненията й в светлината на чл. 172 от ГПК с оглед на близката роднинска връзка с ищцата, но намира че същите са непротиворечиви на останалия доказателствен материал, логични и възможни за твърденията, които излага в с.з. на същата й е известно процесното ПТП. Наясно е травмите на ищцата, последната й се оплакала, че възстановяването на колената й отнело четири месеца. Такъв бил и периодът, през който имала нарушен сън и болки по тялото. Свидетелката сочи, че твърденията й се базират на предадена информация от К., както и на лични наблюдения, тъй като живеела в един дома с нея и освен това я посетила в болницата след катастрофата.

Другите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда, поради което не следва да се обсъждат подробно. Горната обстановка съдът прие за безспорно доказана на база събрания доказателствен материал 3 по делото.

С оглед така установените факти се налагат следните правни изводи:

Предмет на делото е иск с правно основание с правно основание по чл.

432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във вр. с чл. 45, чл. 52 и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Според чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

По делото не е спорно наличието на застрахователно правоотношение между виновния причинител на вредата – В. З., и ответника - застраховател.

От приложения по делото доказателствен материал и автотехническата експертиза се установи, че произшествието е настъпило на кръстовището, образувано от републикански път II-62 и третокласен път №3231, като л. а.

„Ауди“, модел „А4“, управляван от З., движещ се по третокласния път, при приближаване към кръстовището отнема предимството на движещия се л.а.

„Форд“, модел „Мондео“, управляван от пострадалата ищца, по републиканския път в посока от гр. Кюстендил към гр. Дупница и реализира ПТП. Причина за катастрофата е нарушаване правилата за движение от страна на водача на л. а. „Ауди„ модел „А4“. Последният технически е могъл да осуети настъпването на катастрофата ако е спрял на знак „Стоп“ и е изчакал преминаването на другия автомобил. Напълно липсват данни за съпричиняване на вредоносните резултати от страна на ищцата – същата се е движела с разрешена скорост – около 65 км/ч., извън населено място и медицинската експертиза прави извод, че К. е била с поставен обезопасителен колан, за което има находки по кожата й, с оглед установено характерно кръвонасядане.

Субективният елемент на деликта – вината, се презюмира (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД).

Деянието на водача на лекия автомобил е противоправно, тъй като са нарушени разпоредби от ЗДвП. В този смисъл е и заключението по допуснатата СТЕ, а видно от отбелязването в протокола на виновния водач бил съставен акт за установяване на административно нарушение за нарушение №600140/08.05.2022 г. / л. 27/.

Съдът възприема и констатациите в констативния протокол за ПТП /л.

15/, защото от една страна се подкрепят и от другите доказателства по делото, а и защото в трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно 4 самото удостоверено волеизявление – спр. решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО. В случая Протоколът е съставен след посещение на място, в изпълнение на задължението на службите по контрол на МВР по чл. 125 от ЗДвП, да посетят задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато има пострадали лица. Същият установява, че материализираното в него изявление изхожда от лицето, което го е подписало, респ. документът се ползва с формална доказателствена сила и съдът му се доверява,

Настъпилите телесни увреждания, както и причинната връзка между тях и процесното ПТП се установяват от приетите заключения по допуснатите СМЕ и СПЕ, както и периодът за възстановяване на К.. Обичайният срок за пълно възстановяване от физическите увреждания, се приема да е 4 седмици, а психологическото възстановяване – до една година след индцидента, като по отношение и на двете категории травматизъм, се счита, че по-интензивния дискомфорт и страдание е в периода, непосредствено след катастрофата и намалява с времето.

Ето защо отговорността на ответното дружество следва да бъде ангажирана по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Спорен по делото бе въпросът за размера на причинените неимуществени вреди. В този аспект следва да се посочи, че отговорността на застрахователя е в същия обем като тази на застрахованото лице

(делинквента), но е лимитирана от размера на застрахователната сума - арг. от 346 от КЗ. Делинквентът, съобразно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД , отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Когато те са неимуществени, дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде определено по правилата на чл.

52 от ЗЗД - по справедливост от съда. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо. Съгласно ППВС № 4/1968 г. справедливото обезщетение е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера му.