Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1661 от 10.04.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 5009/2022
Вид
Решение № 1661
Подписан
10.04.2023
Състав
ЧАВДАР АЛЕКСАНДРОВ КОСТОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 65 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 9, ал. 1, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи

РЕШЕНИЕ

№ 1661 гр. София, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20221110205009 по описа за 2022 година при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. № 5009 по описа на СРС за 2022 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Я. Р. М. депозирана чрез адв. П. Г. от САК, редовно упълномощен срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 2869430, издаден от СДВР - МВР, с който на жалбоподателя Я. Р.

М. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата от Я. Р. М. депозирана чрез адв. П. Г. от САК се сочи, че обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен поради нарушение на материалния и процесуалния закон при издаването му.

В тази насока и на първо място се посочва, че административно наказващият орган издал електронния фиш е посочил че жалбоподателят Я. Р.

1

М. е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закон за движението по пътищата, която се сочи какво гласи, както и отразеното в електронния фиш, като се подържа, че нарушението е установено с АТТС А RH CAM S1 № 1174fo като за същите е характерно и допустимо да дават отклонения при установяване на нарушения, свързани с превишението на скоростта, които отклонения са нормативно установени. В този смисъл се твърди че отклоненията са посочени в разпоредбата на чл. 755 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с ПМС № 239 от 24.10.2003 г., а именно отклонение от 3 км/ч, което е следвало да бъде отчетено в полза на жалбоподателя, а не в негов ущърб, предвид принципа на законоустановеност на административните нарушения и съответстващите им наказания към момента на извършването им. В жалбата се твърди още, че визираното превишение на скоростта от 32 км/ч. не е установено по категоричен и безспорен начин, като се заявява, че в стойността на таи величина не е отчетено законоустановеното отклонение на използваното АТСС, което отклонение ще редуцира предполагаемото превишаване на скоростта от 32 км/ч. на 29 км/ч., което води до неправилност на квалификацията на визираното административно нарушение и в случая визираната от наказващия орган норма на чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закон за движението по пътищата ще бъде неприложима, тъй като същата определя наказанието при превишаване на разрешената скорост с от 31 км/ ч. до 40 км/ ч., а настоящият случай не попада във визираната хипотеза, като се навеждат доводи в тази насока.

По нататък в жалбата от Я. М., депозирана чрез адв. П. Г. от САК се навеждат доводи, че в случая не е завършен фактическия състав на чл. 53 от ЗАНН, като се сочи, че органът издал електронния фиш е установил наличието на вина у жалбоподателя, а самоличността е установена само и единствено възоснова на справка относно регистрацията на въпросното моторно превозно средство "Мазда МПВ" с рег. № , а към момента на извършване на нарушението жалбоподателя Я. М. не е управлявал МПС - то, като се навеждат подробни аргументи в тази насока.

В жалбата от Я. М. депозирана чрез адв. П. Г. от САК се заявява още, че електронния фиш е връчен на жалбоподателя около 3 години след извършване на нарушението, както и че електронния фиш е облекчена 2 процедура за установяване на определен тип административни нарушения и тя намира приложение при отсъствието на контролен орган на мястото на нарушението, а присъствието на такъв обуславя налагането на административно наказание по друг ред и в частност чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение и съответно последващо издаване на наказателно постановление, докато в конкретният случай се сочи, че не става ясно дали на мястото на нарушението е присъствал или не контролен орган, а присъствието на такъв би довело до незаконосъобразност на издадения електронен фиш поради опорочаване на процедурата по установяване на нарушението, като се акцентира и на посоченото в Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. на ВАС. Подържа се в този смисъл, че при установяване на административно нарушение с мобилно техническо средство следва да бъде съставена акт за установяване на административно нарушение.

Предвид всичко изложено в жалбата и от Я. М. отново се иска съдът да отмени обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен.

В съдебно заседание, в което е даден ход по същество на делото, жалбоподателят Я. Р. М. редовно призован, не се явява, като не се явява и упълномощения представител на същия адв. П. Г. от САК.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител.

В представено писмено изложение от Зам. Началник на ОПП - СДВР се иска съдът да потвърди обжалвания електронен фиш като правилен и законосъобразен, като се навеждат подробни доводи в тази насока.

В постъпили писмени бележки от главен юрисконсулт Цветомир Виденов, редовно упълномощен - пълномощник на Директора на СДВР, отново се иска съдът да потвърди обжалвания електронен фиш като правилен и законосъобразен, като се посочват подробни аргументи за правилността и обосноваността на същия и се иска да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

3

На 07.09.2017 г. в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, воден при Български институт по метрология под № 5126 била вписана - преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникация тип ARH CAM S1 със срок на валидност до 07.09.2027 г. Към 26.09.2018 г. описаното автоматизирано техническо средство било преминало периодична проверка за техническа изправност, за което бил съставен и протокол от проверка № 52-С-ИСИ/26.09.2018 г.

На 10.07.2019 г. в 13.58 ч. в гр. София, по бул. „Тодор Александров" кино Арена, с посока на движение от бул. "Вардар" към бул. "Константин Величков" се движело моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мазда МПВ", с ДК СВ 2113 АВ, собственост на Я. Р. М.. На бул. „Тодор Александров" - кино Арена горепосочената преносима система за видеоконтрол ARH CAM S1 № 11743fo заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 85 км/ч., при ограничение на скоростта от 50 км/ч., валидно за населено място.

Системата за видеоконтрол била временно разположена на пътен участък от бул. „Тодор Александров“ - кино Арена, за което бил съставен протокол от 10.07.2019 г.

След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от техническото средство. Била извършена справка в Централна база КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен неговия собственик – Я. Р. М.. С оглед на това бил издаден процесният електронен фиш серия К № 2869430, с който на жалбоподателя Я. М. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева. В електронния фиш е посочено, че разрешената скорост на движение е 50 км/ч., а установената скорост на автомобила - 82 км/ч. /след приспадане на максимално допустимата грешка на системата от 3 км/ч. при засичане на скорост на движение до 100 км/ч./, т.е. допуснато било превишение на разрешената скорост с 32 км/ч.

Жалбоподателят Я. М. не депозирал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и не посочил друго лице, което да е управлявало гореописания автомобил на процесните дата и час.

Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото 4 писмени доказателства, а именно: справка за собственост на МПС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за последваща проверка, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, заповед за одобряване образец на електронен фиш, ежедневна форма на отчет, списък с намерени фишове – извлечение от информационната система на МВР – АИС – АНД, както и вещественото доказателство – фотоматериал от паметта на техническото средство.

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.

От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за проверка на средството за измерване се установява, че процесната видеосистема представлява одобрен тип средство за измерване, същата е технически изправна, преминала е последваща проверка, като допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3 км./час при измерена скорост до 100 км./час. Вещественото доказателство по делото - фотоматериал, приложен по делото установява, че на процесната дата и място лекият автомобил марка "Мазда МПВ" с ДК № се е движил в заснетия участък със скорост над максимално допустимата, както и конкретно измерените стойности. Мястото, на което е била монтирана системата за видеоконтрол, се установява от представения по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 10.07.2019 г. Видно от приложената по делото справка за собственост към инкриминираната дата автомобилът, с който е било извършено заснетото нарушение, е бил собственост на жалбоподателя Я. Р. М..

Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните изводи от правна страна:

Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който смисъл се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на 5 административни нарушения и налагане на административните наказанията.

В настоящото производство следва да провери законността на обжалвания електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че електронният фиш отговаря на изискванията на закона, установяващи вида на данните, които следва да бъдат вписани в него, и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.

Електронният фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗМВР областните дирекции на МВР са основни структура на МВР и като такива притежават съответната териториална компетентност за издаване на електронни фишове съобразно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Предвид мястото на извършване на нарушението – гр. София, компетентността за издаване на електронен фиш в процесния случай принадлежи на СДВР.

С оглед спецификите на електронния фиш, към същия не са приложими изискванията на чл. 57 ЗАНН, а специалните такива по чл. чл. 189, ал. 4 и сл.

ЗДвП. Съгласно посочената правна норма електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш - мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е максимално разрешената скорост на движение, както и установената скорост, с която се е движило процесното МПС, след отчитане на възможната грешка от техническото средство. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП не поставя изискване за посочване на конкретното физическо лице, което е издало електронния фиш и датата на издаването му. Нормативно закрепеното изискване е за посочване на териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, които обстоятелства безспорно се съдържат в обжалвания електронен фиш.