Решение № 1754 от 11.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1754 гр. София, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20231110208775 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на "Г.М.Б." ЕООД срещу НП № BG2023/5800-60/НП от 16.05.2023 г., издадено от директора на ТД Митница София на Агенция „Митници“, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложена имуществена санкция в размер на 22361,39 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на НП и присъждане на разноски, като се излагат множество конкретни твърдения за нарушаване на процесуалните правила, както и на материалния закон, срещу които доводи възразява с конкретни аргументи административно-наказващият орган, претендирайки потвърждаване на постановлението и присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

От самата получена от въззивника информация (липсва каквато и да било логика същата да не бъде кредитирана) е видно кое е лицето, опериращо на територията на Република Турция, при чиято дейност се формира химическият състав на процесната стока (т. е. това е в такъв смисъл производителят, издаваните от когото сертификати се явяват релевантни конкретно за съответния химически състав), която информация, съпоставена със съответния доклад от осъществения последващ контрол, еднозначно води до извода, че изложеното от фактическа страна в атакуваното НП, релевантно за тарифното класиране към 01.04.2022 г., се явява напълно правилно (ясно е посочено и от актосъставителя, и от наказващия орган, каква е некоректността в декларирания тарифен код, включително на база на какво и защо се прави този извод), като – в същия ред на мисли - възражението срещу АУАН досежно фактическите въпроси, имащи отношение към тарифното класиране, не следва в този смисъл да бъде кредитирано, респективно установява се – в това число от самата приложена 1 процесна декларация - процесното деклариране, посочено в НП, независимо от наличието на очевидна техническа грешка в съдържанието на АУАН в тази връзка (която грешка е очевидно механично пренесена от съответния доклад), съответно във визирания преди малко доклад, конкретно относно датата на деклариране (от други части на съдържанието на доклада и акта е видна по несъмнен начин действителната дата на деклариране, а именно 01.04.2022 г., която дата е видна и от самата приложена процесна декларация).

АУАН и НП са издадени от компетентни органи съобразно чл. 230 от ЗМ (актосъставителят се явява митнически орган и това е напълно достатъчно), респективно чл. 231 от ЗМ, включително видно и от съответната приложена заповед от 09.08.2022 г. на директора на Агенция „Митници“.

Липсват нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН, непопадащи в обхвата на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН (административното нарушение се установява по несъмнен начин, т. е. безспорно по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН), респективно съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, включително доколкото обвинението при всяко положение съдържа и е съдържало още със съставянето на АУАН ясни параметри по отношение на място (изискванията по ЗАНН в тази връзка не са свързани с посочване непременно на населено място, като публично достъпна в Интернет е изобилна информация касателно адреса на съответното митническо бюро на територията на гр. София, изрично упоменато в АУАН и НП, т. е. касае се за ноторно обстоятелство), време (независимо от споменатата преди малко техническа грешка, доколкото същата е очевидна) и начин на извършване на административното нарушение, включително по отношение на това в какво точно се изразява същото, а именно неправилно тарифно класиране при съответното деклариране, съчетано с посочване при същото деклариране на непреференциална тарифна квота, относима към неправилно посочения код по ТАРИК, въз основа на което неправилно е била определена ставката на митото (0% вместо 25%, доколкото при правилно посочен код по ТАРИК съответната визирана изрично посочена от декларатора тарифна квота би била неприложима; в тази връзка обвинение, свързано с това, че тарифната квота с № 098610 /виж и по-долу относно нея!/ е била изчерпана към датата на съответния доклад от последващия контрол или към датата на декларирането, определено не е формулирано нито в АУАН, нито в НП, било пряко, било косвено и не е налице каквато и да било неяснота в тази връзка, независимо от упоменаването на количеството по същата квота към датата на доклада), като ясно са посочени и доказателствата, на които се позовава наказващият орган (респективно актосъставителят), а въпрос по същество е какво точно установяват съответните доказателства. Процесуалното право на защита на въззивника не е/не е било реално ограничено по никакъв начин, видно и от самата осъществена защита по същество (конкретно имайки предвид релевираното твърдение за приложимост на квотата с № 098610 при коректно деклариране на кода по ТАРИК към 01.04.2022 г.). Нередовностите в АУАН са подробно обсъдени в НП, което именно по арг. от чл. 53, ал. 2 от ЗАНН не е задължително да следва „огледално“ съставения АУАН. Все пак АУАН, видно от цялостния му прочит, в крайна сметка е съставен именно заради съответното избягване на частично заплащане на 2 мито въз основа на неправилно определен тарифен код, съчетан с посочване на иначе относима към този код тарифна квота, т. е. налице е АУАН за същото нарушение (а не за друго, независимо от различията досежно някои детайли), за което е издадено НП, в която връзка липсва нарушение на изискването по чл. 36 от ЗАНН.

Твърдението за административно нарушение по АУАН и НП съответства на квалификацията именно по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, доколкото ясно се твърди (а и се установява по делото), че е налице избягване частично на плащане на мито. Ангажирана е отговорност, която е безвиновна, а именно по чл. 83 от ЗАНН, а в разпоредбата на чл. 234, ал. 1 от ЗМ специална цел косвено е предвидена единствено относно хипотезата на опит (процесното обвинение не е за опит).

Следва да се има предвид, че отговорът на въпроса за коректното тарифно класиране не е обусловен съобразно релевантната нормативна уредба от приключването на каквато и да била предварителна процедура, стояща вън от настоящото административно-наказателно производство.

Включително видно от съответния доклад от последваща проверка, респективно от датата на съставяне на АУАН и датата на издаване на НП, срок по чл. 34 от ЗАНН не е изтекъл в случая, в това число доколкото процесното административно нарушение е извършено на 01.04.2022 г.

Митническа измама по чл. 234, ал. 1 т. 1 от ЗМ е налице. При коректното тарифно класиране заявената с декларацията за прилагане непреференциална тарифна квота с № 098612 би била неприложима, което би обусловило прилагане на ставката от 25% допълнително мито, както е посочено в НП. Тарифна квота с № 098610, относима към коректния код по ТАРИК, е могла да се ползва (както и всяка друга подобна тарифна квота) само при изричното й заявяване, каквото не се е случило, видно от приложената процесна декларация (арг. от чл.

50 от Регламент за изпълнение 2015/2447). Извод за липса на административно нарушение поради наличие на хипотеза по чл. 9, ал. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН или извод за маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН във връзка с това, че – видно от приобщената към доказателствената съвкупност предоставена от въззивника информация относно тарифна квота № 098610 (същата информация впрочем е публично достъпна посредством Интернет) - тарифната квота с № 098610 не е била изчерпана към процесната дата 01.04.2022 г. не може да бъде направен и ако следва да се приеме, че търговското дружество е имало правото да бъде приложена във връзка с конкретния внос въпросната тарифна квота с № 098610, доколкото самото прилагане на така визираната квота в случая би внесло правна промяна (съобрази уредбата по чл. 49 и сл. от Регламент за изпълнение 2015/2447!), в който смисъл евентуалното прилагане в процесния случай на чл. 9, ал. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН или на чл. 28 от ЗАНН би довело до заобикаляне на нормативната уредба – от една страна ще е налице липса на проведена процедура по прилагане на тарифна квота № 098610 с всички произтичащи последици от това от гледна точка на прилагането на уредбата по чл. 49 и сл. от Регламент за изпълнение 2015/2447, а от друга страна ще е налице на практика зачитане на последиците от приложена тарифна квота с № 098610; това в крайна сметка означава липса на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и липса на 3 малозначителност (чл. 9, ал. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН).

Следва да бъде уточнено, че наличието на незадължителна съдебна практика в един или друг смисъл само по себе си не би могло да представлява аргумент в полза на която и да е от застъпваните по делото тези.

При цялостната и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не констатира каквито и да било основания за отмяна или за изменение на НП, в това число доколкото имуществената санкция е индивидуализирана в съответствие с императивно предвиденото в закона и се явява напълно пропорционална на административното нарушение, съответстваща на минимума по чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 1 от ЗМ. Така се стига до извода, че на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН обжалваното НП следва да бъде потвърдено. При този изход на делото правни основания за присъждане изобщо на разноски в полза на жалбоподателя не са налице, а съобразно чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразявайки фактическата сложност на делото и материалния интерес по него, в тежест на въззивника и в полза на Агенция „Митници“ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в съответния максимален размер. Изрично е нужно да се уточни, че действителният смисъл на разпоредбата на чл.

63д, ал. 4 от ЗАНН определено логически няма как да е свързан с изключване от нейното приложно поле на най-масовата хипотеза при съдебните производства като настоящото, в които като страна участва самият издал НП орган.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № BG2023/5800-60/НП от 16.05.2023 г., издадено от директора на ТД Митница София на Агенция „Митници“.

Не присъжда разноски в полза на горепосоченото дружество-жалбоподател.

Осъжда горепосоченото дружество-жалбоподател да заплати на Агенция „Митници“ сумата от 150 лева – разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4