Определение № 458 от 14.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 458 гр. Пловдив, 14.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20235000500578 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна частна жалба вх.

№9592/01.11.2023 г., подадена от Н. Д. Г., чрез адв. В. С., срещу протоколно определение №491/31.10.2023 г., по гр.д.№418/2023 г. на ОС – Пазарджик, с което е прекратено като недопустимо производството по предявения от Н. Д. Г. против П.Р.Б. иск, предявен по реда на ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 70 000 лв., за претърпените от него неимуществени вреди, претърпени поради осъждането му с влязла в сила присъда по НОХД №778/2007 г. на ОС – Пазарджик, потвърдена с Решение №84/24.04.2022 г. по ВНОХД №111/2008 г. на АС –Пловдив, и с Решение №370/24.11.2008 г. по НД №366/2008 г., която след възобновяване на наказателното производство, е била отменена с влязла в сила Присъда №9/05.07.2018 г. по ВНОХД №283/2018 г. на АС-Пловдив. Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и постановяване при съществени процесуални нарушения. Не е налице идентичност между предмета на предходно воденото производство по гр..№302/2021 г. на ОС – Пазарджик, в което е бил разгледан иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за вредите от повдигнатото на ищеца незаконно обвинение, по което е бил оправдан. В прекратеното производство ищецът е предявил иск с правно основание чл.3, ал.1, т.4 от ЗОДОВ – за вредите от наложеното му наказание по НК в производството по НОХД №778/2007 г. на ОС-Пазарджик, което е било отменено. Настоява се за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител с пълномощно за всички инстанции на л.8 от гр.д.№418/2023 г. на ОС – Пазарджик, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

1

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.276, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор.

При извършената служебна проверка съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен в изпълнение на служебното задължение на съда да следи за допустимостта на производството във всяка негова фаза, поради което е допустим.

По правилността на обжалвания съдебен акт, съдът намира следното:

Прекратеното с обжалвания съдебен акт исково производство е образувано по Искова молба вх.№6342/10.07.2023 г., с която ищецът Н. Д. Г. е предявил против П.Р.Б. иск по реда на ЗОДОВ, за осъждане на ответника да му заплати обезщетение в размер на 70 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени от ищеца от осъждането му с влязла в сила присъда по НОХД №778/2007 г. на ОС – Пазарджик, потвърдена с Решение №84/24.04.2008 г. по ВНОХД №111/2008 г. на АС – Пловдив и Решение №370/24.11.2008 г. по НД №366/2008 г. на ВКС, която след постановено Решение на ЕСПЧ от 13.07.2017 г. по делото „Н. Г. срещу България“ и възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №111/2008 г. на АС – Пловдив с Решение №68/02.05.2018 г. по НД №210/2018 г. на ВКС, е била отменена с влязла в сила Присъда №9/05.07.2018 г. по ВНОХД №283/2018 г. на АС – Пловдив, с която ищецът е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.244, ал.1, предл.2 от НК. В исковата молба се претендира обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца в периода от близо 10 години, от влизане в сила на осъдителната присъда на 24.11.2008 г., до последващото й отменяване с влязлата в сила оправдателна присъда №9 от 05.07.20018 г. по ВНОХД №283/2018 г. на АС – Пловдив, постановена след възобновяването на наказателното производство по реда на извънредните способи, през който правната му сфера е била обременена със статус „осъждан“ с влязла в сила присъда за извършено престъпление по чл.244, ал.1, предл.2 от НК, с която му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което е било условно отложено за срок от 5 години. Като фактически основания за претендираното обезщетение се сочат обстоятелствата, че междувременно през 2013 г. срещу него било образувано друго наказателно производство по обвинение за извършено престъпление по чл.308 от НК, по което търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“ в периода от 09.12.2013 г. до 28.01.2014 г., и мярка „домашен арест“ в периода от 29.01.2014 г. до 20.08.2014 г., които му били определени, предвид предходното осъждане. През периода от един месец и половина, през който търпял мярката „задържане под стража“ бил държан в пренаселени килии, в които нетната площ на човек била по-малко от 3 кв.м., не е имало условия за раздвижване и чист въздух, не е имало обособен санитарен възел с течаща вода, за ходене по нужда използвали кофи и бутилки, липсвал достъп на чист въздух и естествена светлина, като тези условия му причинили значителни неимуществени вреди – обида, възмущение, притеснения, страх от това, че ще влезе в затвора, внушаване на чувство за малоценност.

Наказателното производство по това обвинение приключило с осъдителна присъда, 2 постановена по НОХД №3/2017 г., с която му било първоначално наложено ефективно наказание „лишаване от свобода“, като към него било присъединено за изтърпяване и наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, наложено с осъдителната присъда по НОХД №778/2007 г. на ОС – Пазарджик. След отмяната на осъдителната присъда по НОХД №778/2007 г. на ОС – Пазарджик и оправдаването му с присъда №9 от 05.07.20018 г. по ВНОХД №283/2018 г. на АС – Пловдив, наложеното му наказание „лишаване от свобода“ с присъдата по НОХД №3/2017 г. било отложено при условията на чл.66 от НК.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е релевирал възражение за недопустимост на производството на основаание чл.299 от ГПК, тъй като претендираните неимуществени вреди са били предмет на приключило с влязло в сила решение производство по реда на ЗОДОВ по гр.д.№302/2021 г. на ОС – Пазарджик, с което П.Р.Б. е била осъдена да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство по обвинението, за което ищецът е бил оправдан с Присъда №9/05.07.2018 г. по ВНОХД №283/2018 г. на АС – Пловдив. Определеното от съда обезщетение е било изплатено на ищеца, ведно с дължимите законни лихви и разноски, на 28.02.2023 г.

От представените с отговора на исковата молба Искова молба от 19.04.2021 г., по която е образувано производството по гр.д.№302/2021 г. на ОС – Пазарджик, Решение №249/02.12.2021 г. по същото дело, Решение №37/28.03.2022 г. по в.гр.д.№38/2022 г. на АС-Пловдив, и Определение №50025/19.01.2023 г. на ВКС, се установява, че същите неимуществени вреди на ищеца са били предмет на приключилото с влязло в сила решение производство по предявен от ищеца иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, по което е било определено на ищеца интегрално обезщетение за всички установени в това производство неимуществени вреди, за които е призната от съда причинна връзка с проведеното срещу ищеца незаконно наказателно производство, приключило с влязлата в сила оправдателна Присъда №9/05.07.2018 г. по ВНОХД №283/2018 г. на АС – Пловдив.

Държавата отговаря за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, причинено на пострадалия от воденото срещу него наказателно производство.

В тежест на пострадалия е да установи в образуваното исково производство по предявен иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ всички негативни изживявания и всички свои накърнени неимуществени блага /извън кръга на обичайните вреди, които се предполагат/, които са били претърпени във връзка с воденото срещу него наказателно производство, тъй като обезщетението се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт /в т.см.Определение №263/14.03.2016 г. по гр.д.№838/2016 г. на ВКС, 4-то гр.отд./, като непредявените такива, настъпили до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, се преклудират.

На основание чл.299, ал.1 от ГПК, въпросът за претърпените в причинна връзка с незаконното наказателно производство неимуществени вреди и дължимото за тях обезщетение, не може да бъде пререшаван. На основание чл.299, ал.2 от ГПК, повторно заведеното дело подлежи на прекратяване. В допълнение към тези съображения следва да се 3 отбележи, че в конкретния случай неимуществените вреди, чието обезщетяване са търси в настоящото производство, са били предявени и в производството по гр.д.№302/2021 г. на ОС – Пазарджик, били са част от предмета на делото, и по въпроса за тяхното обезщетяване е формирана между страните сила на пресъдено нещо.

В тази връзка в частната жалба се поддържат доводи, че в настоящото производство обезщетението на вредите се претендира на различно правно основание, а именно – на основание чл.2, ал.1, т.4 от ЗОДОВ, докато предмет на предходното производство е бил иск за обезщетение, предявен на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Посочената от ищеца правна квалификация на предявения от него иск не обвързва съда, и не определя предмета на делото. Предметът на делото се определя от наведените в обстоятелствената част на исковата молба фактически основания, и отправеното към съда искане за защита на материални права. В конкретния случай предмета на настоящото исково производство е формиран от релевирани фактически основания и искане към съда, включени в предмета на производството по гр.д.№302/2021 г. на ОС – Пазарджик.

По изложените съображения предявеният иск за осъждане на П.Р.Б. да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от осъждането му с влязла в сила присъда по НОХД №778/2007 г. на ОС – Пазарджик, която след възобновяване на наказателното производство е била отменена с влязла в сила оправдателна присъда №9 от 05.07.20018 г. по ВНОХД №283/2018 г. на АС – Пловдив, се явява недопустим, на основание чл.299, ал.1от ГПК, и на основание чл.299, ал.2 от ГПК образуваното по него производство подлежи на прекратяване. Като е достигнал до същите изводи, първостепенният съд е постановил законосъобразно и правилно определение, което следва да се потвърди.

Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №491 от 31.10.2023 г., постановено по гр.д.№418 по описа за 2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е прекратено като недопустимо производството по предявения от Н. Д. Г. против П.Р.Б. иск за присъждане на обезщетение в размер на 70 000 лв., за претърпените ищеца неимуществени вреди от осъждането му с влязла в сила присъда по НОХД №778/2007 г. на ОС – Пазарджик, която след възобновяване на наказателното производство, е била отменена с влязла в сила Присъда №9/05.07.2018 г. по ВНОХД №283/2018 г. на АС-Пловдив.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5