Решение № 114 от 02.07.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Разград, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря НЕЛИ Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно наказателно дело № 20263330200286 по описа за 2026 година

Постъпила е жалба от Н. Ш. А. от гр. ******* срещу Наказателно постановление №26-1075-000*** от 06.04.20**г. на Началник Сектор към ОДМВР Разград, С-р Пътна полиция, с което на жалбоподателя на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 255,65 евро/500.01 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. На основание Наредба Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са отнети 10 контролни точки

В съдебното заседание жалбата се поддържа от повереника на жалбоподателя.

Ответната страна Областна Дирекция на МВР – Разград не изпраща представител.

За Разградска районна прокуратура не се явява представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна.

С обжалваното Наказателно постановление №26-1075-000*** от 06.04.20**г. на Началник Сектор към ОДМВР Разград, С-р Пътна полиция на жалбоподателя Н. Ш. А. на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 255,65 евро/500.01 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. На основание Наредба Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са отнети 10 контролни точки. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на 1 административно нарушение №GА41144**/18.02.20**г. съставен от мл. автоконтрольор при ОДМВР гр. Разград на жалбоподателя за това, че последният на 18.02.2026г. в 21,21 часа в гр. Разград по бул. Княз Борис пред магазин Джунлиев посока ул. В. Левски управлявал собствения си лек автомобил ********* ****** с рег. №РР****ВН, като при справка се установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 03.02.2026г. на основание чл.143, ал.10 ЗДвП /за това, че собственикът не изпълнил задължението си да сключи задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите/. В НП тези обстоятелства са отразени и се сочи, че деянието е установено в хода на проверката по преписка с вх. № 9**/2026г., по описа на Районна прокуратура - Разград, по която е отказано образуване на досъдебно производство с постановление от 25.03.2026 г., като материалите са изпратени на сектор пътна полиция при ОДМВР Разград. В НП са изложени мотиви, че всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това. Като правоспособен водач Н. А. е следвало да познава разпоредбите на чл.

140, ал. 1 и чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и след като за управлявания от него автомобил не е имало сключена задължителна застраховка "гражданска отговорност", то той би следвало да знае за последицата от това, а именно служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, което обективно е било налице в деня на проверката. Изложени са и мотиви, че нарушението не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Прието е, че жалбоподателят е извършил следното нарушение - Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, което се явява нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Като свидетел е разпитан актосъставителя Р. Е. /полицейски служител/, който сочи, че спрели за проверка автомобила, управляван от жалбоподателя. Сочи, че чрез справка в база данни установили, че автомобилът е с прекратена регистрация, поради това, че не била платена застраховка „Гражданска отговорност“. По думите на актосъставителя жалбоподателят при проверката не е знаел, че регистрацията е прекратена и че не е заплатена застраховка „Гражданска отговорност“. Не е спорно, че жалбоподателят е собственик на процесния автомобил, което е видно и от разпечатка от история на регистрация на МПС /л.17 от делото/.

В жалбата жалбоподателят сочи, че не е уведомяван за прекратената регистрация, поради което нямало как да знае, че е прекратена. В крайна сметка и съдът приема, че жалбоподателят към процесния момент не е знаел за прекратяването на регистрацията.

Автомобилът е бил с табели, а и няма данни прекратяването на регистрацията да му е съобщавано. Показателно е и казаното от актосъставителя, който също сочи, че при проверката жалбоподателят явно не е знаел за прекратената регистрация.

С оглед изложените обстоятелства съдът намира, че жалбата се явява основателна.

В случая регистрацията е прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради това, че за автомобила не била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В този смисъл в деня на проверката /18.02.2026г./ жалбоподателят

2 действително управлявал МПС, което не е регистрирано по съответния ред. Жалбоподателят обаче не е знаел за служебно прекратената регистрация и в този смисъл следва да се приеме, че липсва виновно поведение от негова страна. Жалбоподателят, като собственик, не е бил уведомен за прекратяване на регистрацията – доказателства в обратния смисъл няма. При положение, че автомобилът е с регистрационни табели, жалбоподателят не е имал основание да предполага, че регистрацията му е прекратена и да проверява това– в този смисъл Решение №**/24.09.2019г. по КАНД №**/2019г. на Административен съд – гр. Разград. При това липсва съставомерно поведение на жалбоподателя – липсва виновно такова. По посочения въпрос /конкретно при прекратяване на регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП/ е налице и задължителен тълкувателен акт, а именно Тълкувателно постановление №2/05.04.2023г. на ВАС и ВКС, което е в посочения смисъл. С оглед на изложеното съдът намира, че наказателното постановление е неправилно и следва да бъде отменено.

В случая от страна на жалбоподателя се претендират разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът като изхожда от разпоредбите на чл.63д от ЗАНН намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокатски хонорар в претендирания и доказан размер от 250 евро, която сума наказващия орган следва да бъде осъден да му заплати.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №26-1075-000*** от 06.04.2026г. на Началник Сектор към ОДМВР Разград, С-р Пътна полиция, с което на жалбоподателя Н. Ш.

А. от гр. ****** на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 255,65 евро/500.01 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и на основание Наредба Iз-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки.

Осъжда Областна Дирекция на МВР гр. Разград да заплати на Н. Ш. А. от гр.

Разград ЕГН ********** сумата от 250 евро за деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Разград в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

3