Решение № 790 от 15.05.2026, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 790

Враца, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - V състав, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

При секретар МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА като разгледа докладваното от съдия МИГЛЕНА РАДЕНКОВА административно дело № 20267080700110 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Р. Б. Й. от с.Бутан, общ.Козлодуй, действащ чрез процесуалният си представител адв.Събинска, срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 26-0309-000006/14.01.2026 г., издадена от Мл. Автоконтрольор към РУ – Оряхово, ОД на МВР - Враца, с която на оспорващия е наложена ПАМ „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 6 месеца“, на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, б. б. „гг“ от ЗДвП.

Твърди се, че ЗППАМ е неправилна и незаконосъобразна. Иска се отмяната й.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с адв. Събинска, с пълномощно по делото. Поддържат и доразвиват изложените в жалбата съображения. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски, за които е представен списък, ведно с доказателства за размера и заплащането им.

Ответникът – Мл. Автоконтрольор към РУ – Оряхово, ОД на МВР - Враца, редовно призован не се явява и не се представлява.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган преписка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 от АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед, същата е получена от адресата на 02.03.2026 г., от жалбоподателя, видно от разписката за връчването й. Жалбата е подадена на 16.03.2026 г., с оглед на което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От приложените към административната преписка доказателства се установява, че на 13.01.2026 г. на жалбоподателя е съставен АУАН Серия GA № 4464966 от същата дата от Мл. Автоконтрольор към РУ – Оряхово, ОД на МВР – Враца, затова, че на посочената дата, в [населено място], общ.Мизия, [улица]до дом № 24, в посока [населено място], управлява лек автомобил Ауди А4 с рег. № [рег. номер], собственост на В. М. Й., който е бил със служебно прекратена регистрация на 30.12.2025 г., поради липса на застраховка Гражданска отговорност. Констатираното в АУАН е прието за виновно нарушение на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

На 14.01.2026 г. е издадена оспорената в настоящото Заповед № № 26-0309-000006/14.01.2026 г., издадена от Мл. Автоконтрольор към РУ – Оряхово, ОД на МВР - Враца, с която на оспорващия е наложена ПАМ „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 6 месеца“, на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, б. б. „гг“ от ЗДвП в която е изложена същата фактическа обстановка,.

Към преписката е приложен цитирания АУАН Серия GA № 4464966 от същата дата от Мл. Автоконтрольор към РУ – О. С., Справка от АИС Регистрация и Справка за нарушител/водач, Докладна записка, както и Заповед № 369з-2384/09.09.2025 г. на Директора на ОД на МВР - Враца, относно оправомощените длъжностни лица от същата дирекция да прилагат ПАМ по ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Настоящият съдебен състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая по делото няма спор, че оспорената заповед е издадена от Мл. Автоконтрольор към РУ – Оряхово, ОД на МВР – Враца, чиято компетентност е установена от приложената по делото Заповед № 369з-2384/09.09.2025 г. на Директора на ОД на МВР - Враца.

Следователно ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл. 171, т. 1 от ЗДвП, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК относно наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност.

Нарушението, за което е приложена ПАМ касае деятелност на водач на МПС, изразяваща се в управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като е посочено времето, мястото на извършване и вида на управляваното от него МПС.

В текста на заповедта фигурира фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. В случая установените в АУАН обстоятелства са послужили като фактическо основание за издаване на ЗППАМ. Изложените мотиви в оспорената заповед са достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере съображенията на административния орган за издаване на приложената му ПАМ. Не е налице нарушение на административнопроизводствените правила, което да е съществено и да води до ограничаване правото на защита на лицето, обект на административната принуда. Съдът не констатира нарушения на процедурата, които да са повлияли или да биха могли да повлияят върху крайния извод на административния орган, съответно на съда. Изложеното налага извода, че липсва основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Същата е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта.

В случая се констатира, че прекратяването на регистрацията на автомобила е станало на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство или в случаите, когато собственикът е починал и в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика.

Установява се, че служебното прекратяване на регистрацията, което е станало на 30.12.2025 г., като към тази дата е изтекъл срокът за пререгистрация от новия собственик – В. М. Й.. Същевременно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП не въвежда изискване за органите на МВР да уведомяват собственика преди да прекратят служебно регистрацията на МПС. Установява се, че такава промяна е заявена едва на 06.04.2026 г.

Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171, ал. 1 изр. 1 от АПК имат доказателствена сила в настоящия процес, но тази презумпция е оборима. От събраните в хода на делото доказателства може да се приеме по категоричен начин за доказано, че към момента на съставяне на ЗПАМ е имало данни за управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС от жалбоподателят.

Обстоятелството, че водачът на МПС не знае, че същото следва да се регистрира е без правно значение, доколкото същият не е страна по договорът, с който В. М. Й. е придобила това МПС. Водачът обаче има задължението да се увери, че управлява МПС, което отговаря на изискванията на ЗДвП, за да бъде допуснато за движение до пътищата отворени за обществено ползване.

Следва да се подчертае, че служебното прекратяване на регистрацията в случая е настъпило по силата на закона, именно поради неподаване на заявление за пререгистрация в предвидения от закона срок след промяната в собствеността на превозното средство, каквато хипотеза изрично е уредена в чл. 143, ал. 15 от Закона за движението по пътищата. Към датата на извършената полицейска проверка – 13.01.2026 г., тази правна последица е била вече настъпила и надлежно отразена в регистрите на контролните органи, поради което превозното средство е било с прекратена регистрация към релевантния момент. Управлението на моторното превозно средство при тези обстоятелства е констатирано от компетентните контролни органи и е обективирано в съставения АУАН Серия GA № 4464966/13.01.2026 г., с който е установено нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съставеният акт за установяване на административно нарушение се ползва с доказателствена сила за описаните в него факти до доказване на противното. В настоящото производство не са ангажирани доказателства, които да опровергават установените в акта констатации, поради което съдът приема, че отразените в АУАН факти са доказани по делото.

При тези данни съдът намира, че релевантните обстоятелства, свързани със служебното прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и последващото управление на моторното превозно средство, са установени по несъмнен и надлежно доказан начин, поради което са налице материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка, предвидена в чл. 171, т. 1, б. „з“, б. б. „гг“ от Закона за движението по пътищата.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, право на присъждане на разноски има ответникът по жалбата, който не е направил искане за присъждане на такива.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Б. Й. от с.Бутан, общ.Козлодуй, действащ чрез процесуалният си представител адв.Събинска, срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 26-0309-000006/14.01.2026 г., издадена от Мл. Автоконтрольор към РУ – Оряхово, ОД на МВР - Враца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Съдия: