Решение № 4310 от 04.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4310 гр. София, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Михаил Малчев

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело

№ 20221100501388 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 25. 11. 2021 год. постановено по гр. д. № 10137/2021 год. на СРС ІІ ГО 56 състав, е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че М. С. Б. дължи на Топлофикация София ЕАД на основание чл. 79 ал. 1 пр.

1 ЗГП и чл. 150 ЗЕ сумата 853.55 лева главница за топлинна енергия,, заедно със законна лихва 5.08 лева главница за дялово разпределение от датата а подаване на заявлението по чл. 410 год. до изплащането и сумата 71.60 лева обезщетение за забава за посочен период. В останалата част с решението исковите претенции са отхвърлени, като неоснователни. Разноските са възложени съразмерно на страните съобразно изхода от спора.

Решението се постановява в присъствие на фирма за дялово разпределение – трето лице помагач на страната на ищеца – Нелбо ЕАД.

С въззивна жалба ответникът обжалва решението в установителната и неблагоприятна за него част от същото, като счита изводите на районния съдия за неправилни и незаконосъобразни, а решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуалните правила, поради което моли да се отмени и да се постанови ново, с което да отхвърлят предявените искове.

Разноски пред въззивен съд се претендират.

В отговор ищецът счита жалбата за недоказана и неоснователна. Моли за решение, с което да се отхвърли въззивната жалба с присъждане на разноски в размер на 300 лева.

Постановено е от въззивния съдебен състав разпореждане по реда и смисъла на чл. 267 ГПК, за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, като е констатирано, че не са заявени доказателствени искания от страните пред въззивния съд.

Разпореждането е надлежно връчено на страните.

Ищецът представя молба по делото, с която поддържа жалбата и заявява да няма други доказателствени искания.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

1

Молбата е формулярен модел по всички подобни дела. Претендират се разноски, правят се възражения срещу адвокатско възнаграждение на ответника.

В единствено редовно проведено открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се процесуално представляват.

Нови доказателства под хипотезите на чл. 266 ГПК пред въззивната съдебна инстанция страните не са заявили.

Поради това въззивният съдебен състав е приключил съдебното дирене и е дал ход по съществото на делото.

Въззивната на ответника жалба против първоинстанционното съдебно решение е депозирана в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, против подлежащ на такова обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното решение да е валидно, правилно, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото с въззивната жалба на ответника, във връзка с което, поради покриване на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на районния съдия, с настоящите се препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съобразно предоставената от законодателя възможност по смисъла на чл. 272 ГПК, наред с което и следното :

Възраженията и твърденията с въззивната жалба, са същите като в отговора на исковата молба и на тях е даден подробен и адекватен отговор със съдебния акт на първоинстанционния съд.

Решението е правилно, като разкрива истината чрез средствата на процесуалния закон за спорното субективно материално право. Твърдените за неправилност на решението основания са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила, необоснованост, непълнота на доказателствата. Такива пороци не са характерни за обжалваната част на съдебното решение, напротив, изцяло липсват. Решението на районния съдия е мотивирано съгласно изискването на чл. 235 вр. чл. 236 ГПК, поради което е обосновано. Оплакването за непълнота на доказателствата е несъстоятелно, тъй като в решението на първостепенния съд са залегнали всички доказателства, надлежно събрани и неоспорени от страните нито по чл. 193 ГПК, нито по чл. 200 от същия кодекс, достатъчни за изясняване на фактическата обстановка, откъдето и правната, по делото.

А след като не са оспорени по надлежния за това ред писмените доказателства, които са обект на жалбата, са относими и релевантни и правилно обследвани от районния съдия с обсъждане на твърденията и възраженията, свързани с тях.

В последно редовно съдебно публично заседание на районния съдия страните не са се явили, редовно призовани, с изключение на адвокат К. за ответника, и не са заявили искания и доказателства, релевантни и необходими по спора.

Противно на твърдяното с жалбата първоинстанционният съд е обсъдил твърденията на ответника и не е допуснал погрешна правна интерпретация на фактите и обстоятелствата по спора. Обсъждането на надлежно събраните по делото доказателства е видимо и при обикновен прочит на мотивната част на процесното решение. Съдът не събира служебно доказателства. Това е задължение на страната, в случая на ответника, който може да представя доказателства или да преви доказателствени искания, за каквито няма данни по конкретното дело от негова страна.

Доколкото в жалбата ответникът въззивник не сочи други конкретни и индивидуализирани по характер и същество пороци на въззивно атакуваното решение, предявената въззивна жалба е неоснователна, следва да бъде отхвърлена, а исковете са основателни, решението е правилно и следва да се потвърди.

В резюме мотивите на районния съдия са конкретни, обстойни, правилни, въз основа на приетите доказателства по делото, като напълно съответстват на диспозитива на решението. Исковете са основателни, защото са доказани освен по основание и по размер, предвид неоспорени писмени доказателства, поради което първите следва да бъдат уважени, както е сторил районният съдия в обжалваната част.

Разноските са съобразени с изхода на производството.

В резюме жалбата при непосочване на други конкретни пороци е недоказана и неоснователна, поради което следва и отхвърлянето й, с потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната с нея част.

Проектът за доклад по смисъла на чл. 140 и сл. ГПК на районния съдия е пълен и правилно квалифициран да е 2 окончателен по делото с определение от публично редовно проведено съдебно заседание.

С оглед липса на оспорване, допуснати и приети са всички представени писмени доказателства.

При наличие на тези доказателства – писмени, районният съдия е постановил обосновано, мотивирано и правилно решение, което следва се потвърди от въззивния съд.

Други доводи с въззивната жалба ответникът не заявява, като по този начин жалбата е неаргументирана, неподкрепена с доказателства, а твърденията с нея са само твърдения.

Съществено нарушение на съдопроизводствените правила не се констатира от въззивния съд, който действа при условията на ограничен въззив.

Според правилото на чл. 269 изр. 2 ГПК, според което : по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, въззивната съдебна инстанция осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването на императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС.

Доколкото въззивникът ответник иска отмяна на решението на посочените вече твърдения, то въззивната проверка следва да се ограничи до тези въпроси, за които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при която служебна проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част, тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната част не се установяват и нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на искане, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо - на ответника е дадена възможност за становище по искането, с което съдът е предоставил равни възможности на страните за участие в производството и е постановил съдебно решение по смисъла на закона.

При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са нарушени императивни материалноправни норми, по останалите въпроси въззивният съд се позовава на предоставената му от законодателя правна възможност, регламентирана за това с разпоредбата на чл. 272 ГПК.

Други оплаквания и възражения въззивната на ответника жалба не съдържа, поради което в рамките й настоящият въззивен съдебен състав я намира за изцяло неоснователна.

Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните части.

При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на искането, въззивната жалба на ответника следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд в неблагоприятната за въззивника ответник част следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, на жалбоподателя ответник разноски не се следват и не се присъждат.

Въззиваемият ищец е претендирал разноски, като при това процесуално поведение същите са доказани по основание, а с оглед сложността на делото, доказани в размер на 300 лева, поради което и му се присъждат в този размер.

Настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, предвид предвиденото в чл. 280 ал. 3 ГПК, ограничение.

По изложените мотиви и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Софийски градски съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 25. 11. 2021 год. постановено по гр. д. № 10137/2021 год. на СРС ІІ ГО 56 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА М. С. Б. ЕГН ********** да заплати на Топлофикация София ЕАД ЕИК 831609046, на основание чл. 78 ГПК 300 лева юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт пред въззивната 3 съдебна инстанция.

Решението е постановено при участие на фирмата за дялово разпределение Нелбо ЕАД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4