Акт от 21.02.2011, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 1032/2009
- Подписан
- 21.02.2011
Цитирани разпоредби
- чл.193 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 26 · Наказателен кодекс
- чл.26 ал.6 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.78а ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а ал.6, предл.последно · Наказателен кодекс
- чл.13 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.269 ал.3 т.3 б."а" · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.286 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348 ал.3 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.375 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.378 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.378 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
Номер
101
Година
11.12.2008 г.
Град
Кърджали
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен Съд - Кърджали
На
11.27
Година
2008
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Деян Георгиев Събев
Секретар:
Красимира Вълчева Тодорова
Веселина Атанасова Кашикова
Йорданка Георгиева Янкова
Прокурор:
Светлозар Лазаров като разгледа докладваното от
Деян Георгиев Събев
Въззивно наказателно общ характер дело номер
20085100600238 по описа за
2008 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
С решение № 123/08.10.2008 год., постановено по Н.а.х.дело № 114/2008 год., Момчилградският районен съд е признал С. Ю. И. от с.Кирково, обл.Кърджали, за невиновен в това, че на 16.02.2008 год. в с.Кирково, общ.Кирково, продал алкохолна напитка – водка, на лица, ненавършили 18-годишна възраст, а именно: на Д. А., с ЕГН ********** и на Денис Алибашев, с ЕГН **********, и двамата от с.Шумнатица, общ.Кирково, за лична употреба, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.193 ал.2 от НК.
Против така постановеното решение е постъпил въззивен протест от Районна прокуратура – Момчилград, в който се сочи, че решението е неправилно, тъй като не кореспондирало със събрания доказателствен материал в наказателното производство. Предлага се с протеста въззивният съд да отмени протестираното решение, вместо което да бъде постановено ново такова, с което да бъде признат за виновен и осъден С. Ю. И. от с.Горно Кирково, общ.Кирково, за извършено престъпление по чл. 193 ал.2 от НК, като му бъде наложено наказание, съобразно повдигнатото му обвинение. В допълнително писмено изложение към протеста се излагат съображения, че за да постанови решението си, първоинстанционният съд се е основал изцяло на събрания и проверен в хода на съдебното следствие доказателствен материал. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл.378 ал.2 от НПК, при разглеждане на делото можели да се преценяват събраните в наказателното производство доказателства и да се събират нови доказателства. В случая първоинстанционният съд нарушил разпоредбата на чл. 378 ал.2 от НПК, като е приел за доказателства само тези, събрани в съдебно заседание и по този начин бил елиминирал една законова възможност за преценка на доказателствата, които са били събрани във фазата на досъдебното производство. Прокурорът счита, че неявяването на свидетели, призоваването на които не е задължително, и липсата на свидетелски показания, дадени в съдебно заседание, не означавало, че не са събрани достатъчно доказателства, като решението следвало да се основава и след преценката на последните. В съдебно заседание прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали поддържа протеста така, както е подаден. Не сочи нови доказателства.
Ответникът по протеста – подс.С. Ю. И. от с.Горно Кирково, общ.Кирково, не се явява в съдебно заседание. Назначеният му от първоинстанционният съд защитник оспорва протеста, като изразява становище, че съображенията на прокурора, подал протеста, са неоснователни. Намира решението на първоинстанционния съд за правилно, обосновано и постановено съобразно изискванията на закона, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на протестираното решение, с оглед оплакванията и доводите, наведени в протеста, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено следното:
Протеста е основателен, макар и по съображения, различни от изложените в него.
За да постанови протестираното решение, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият С. Ю. И. работел като сервитьор в бар - клуб „Бакарди" в с.Кирково, стопанисван от ЕТ „Криси – 98 - Светлана Хаджиева” - с.Кирково. На 16.02.2008 год. подсъдимият бил на работното си място и изпълнявал служебните си задължения, които съгласно длъжностната характеристика на длъжността „сервитьор" били да обслужва определения му район, да поддържа хигиената в същия, да измива посудата, да сервира и отсервира, да оформя касови документи за извършените услуги и др. Тази фактическа обстановка първоинстанционният съд приел въз основа на събраните по делото доказателства - свидетелство за съдимост, характеристика и др. писмени доказателства. При така приетата фактическа обстановка съдът е направил крайният извод, че подс.С. И. не е осъществил състава на престъплението по чл. 193 ал.2 от НК, за което му е било предявено обвинение. Този извод съдът е обосновал със съображенията, че за да бъде признато едно лице за виновно в извършването на определено престъпление, обвинението следва да бъде доказано по несъмнен начин, съгласно разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК, което означавало, че събрания и проверен в хода на съдебното следствие доказателствен материал в неговата пълнота следва да обосновава единствено възможния извод, че подсъдимия е автор на приписваното му престъпление; както и че винаги, когато обвинението не е доказано по несъмнен начин, съдът следва да признае подсъдимия за невинен. Посочил е в мотивите си, че в конкретния случай не било установено по безспорен и категоричен начин, че подс.И. е извършил престъплението, за което му е предявено обвинение, а именно: че на 16.02.2008 год. в с.Кирково е продал алкохолни напитки на непълнолетни лица, поради което го е признал за невиновен и го е оправдал по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.193 ал.2 от НК.
При тези данни настоящата инстанция намира, че при разглеждане на делото и постановяване на протестираното решение първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Така, съдебното производство пред първоинстанционния съд е било образувано по внесено постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание от 20.05.2008 год. на Районна прокуратура – Момчилград, с което е било предложено на съда да освободи С. Ю. И. от с.Горно Кирково, общ.Кирково от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, за извършено от същия престъпление по чл.193 ал.2 от НК – за това, че на 16.02.2008 год. в с.Кирково, общ.Кирково продал алкохолна напитка – водка, на лица, ненавършили 18-годишна възраст, а именно: Д. А. и Денис Алибашев, и двамата от с.Шумнатица, общ.Кирково, за лична употреба. Делото е било насрочено за разглеждане по реда на Глава 28-ма от НПК. В хода на съдебното производство е станало ясно, че подс.С. И. е извън границите на страната, поради което съдът е постановил делото да се разгледа при условията на чл.269 ал.3 т.3 б.”а” от НПК – в отсъствие на подсъдимия, който се намира извън пределите на Република България и местоживеенето му е неизвестно, като на същия е бил назначен защитник - адвокат. В проведеното на 08.10.2008 год. открито съдебно заседание е бил даден ход на делото, като поради неявяване на редовно призованите свидетели Д. Е. А. и Денис Фариев Алибашев, прокурора е направил искане същите да бъдат заличени от списъка на лицата за призоваване, което е било уважено от съда. След заличаване на посочените свидетели от списъка на лицата за призоваване и изявленията на прокурора и защитника на подсъдимия, че няма да сочат други доказателства, първоинстанционният съд е прочел протоколите и другите доказателства по делото, вкл. и протоколите за разпит на подсъдимия и посочените свидетели, дадени на досъдебното производство, след което е намерил делото за изяснено от фактическа страна, приключил е съдебното следствие, дал е ход за изслушване на съдебните прения и е постановил протестираното решение.
В мотивите към същото, обаче, първоинстанционният съд не е изложил каквито и да е съображения въз основа на кои доказателства е постановил решението си, кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това. Така, съдът не е посочил дали при постановяване на решението си е взел предвид събраните в наказателното производство /вкл. и досъдебното такова/ доказателства – показанията на разпитаните на досъдебното производство като свидетели Д. А. и Денис Алибашев, в които са се съдържали данни, относими към предмета на доказване по делото, респ. ако не ги е взел предвид, съдът не е посочил мотивите си за това. Същото е било наложително, с оглед разпоредбата на чл.378 ал.2 от НПК, установяваща, че при разглеждане на делото по реда на Глава 28-ма от НПК, могат да се преценяват събраните в наказателното производство доказателства и да се събират нови доказателства. С други думи, въпреки неявяването на редовно призованите свидетели А. и Алибашев и заявлението на прокурора същите да бъдат заличени от списъка на лицата за призоваване /с което по същество се е отказал от разпита им в съдебно заседание/, за съда не е съществувала никаква пречка, а напротив – имал е задължението, да обсъди и прецени събраните и на досъдебното производство доказателства и да постанови съдебният си акт в съответствие с тях, вкл. и показанията на посочените свидетели, дадени на досъдебното производство. Още повече, че на основание чл.286 от НПК съдът е вписал в протокола от съдебното заседание, че е прочел същите. В тази връзка следва да се посочи, че е незаконосъобразно становището на първоинстанционния съд, което може да се извлече от мотивите към протестираното решение – че съдебният акт следва да почива само на събраните по надлежния процесуален ред в хода на съдебното следствие доказателства /очевидно имайки предвид липсата в конкретния случай на гласни доказателства – свидетелски показания, събрани и проверени в хода на съдебното производство/. Това е така, тъй като производството по Глава 28-ма от НПК – освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, систематично се намира в Част пета на НПК – „Особени правила”, и по същество представлява особено производство, което показва отклонения от общия наказателен процес – напр. по отношение на срока за насрочване, възможността за участие в производството на граждански ищец и частен обвинител, субсидиарното приложение на разпоредби от ЗАНН, вкл. и по отношение на лицата, които се призовават при разглеждане на делото и доказателствата, които могат да бъдат преценявани при решаването му. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че разпоредбата на чл.378 ал.1 от НПК установява задължението за съдебното заседание да бъдат призовани само прокурорът и обвиняемият /но не и свидетели и вещи лица/, както и че неявяването на страните, които са редовно призовани, не е пречка за разглеждане на делото. Посочената законова разпоредба пък смислово и систематично кореспондира с разпоредбата на чл.378 ал.2 от НПК по отношение на доказателствата, които могат да се преценяват в хода на тази процедура – събраните в наказателното производство такива, т.е. очевидно и свидетелски показания, дадени на досъдебното производство, без да е непременно необходимо непосредственото изслушване на свидетели от съда.
Или, с оглед изложеното по-горе се налага извода, че първоинстанционният съд не е изпълнил императивното си задължение по чл.305 ал.3 от НПК – да посочи в мотивите си установените обстоятелства и въз основа на кои доказателствени материали, което по същество се приравнява на липса на мотиви, която препятства проверката от настоящата инстанция на действителната воля на съда и представлява абсолютно основание за отмяна по смисъла на чл.348 ал.3 т.2, предл.1-во от НПК. Първоинстанционният съд е нарушил и основен принцип на наказателния процес, визиран в чл.13 ал.1 от НПК, установяващ задължението на съда в пределите на своята компетентност да вземе всички мерки, за да осигури разкриване на обективната истина. Т.е., въпреки отказа на прокурора от разпита на свидетелите А. и Алибашев, и с оглед данните относно факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, съдържащи се в показанията на посочените свидетели, дадени на досъдебното производство, дори и да е счел, че следва да основе решението си само на доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, съдът е бил длъжен да допусне същите лица като свидетели и да проведе разпит на същите, което обаче не е сторено от съда.
Разпечатката съдържа 35 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9292c60b-2550-4408-acb6-ace5e62f2bfa