Присъда № 48 от 26.07.2023, Софийски градски съд

Мотиви към присъда, постановена по ВНЧХД № 2248/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателна колегия, I-ви въззивен състав

С присъда от 08.12.2021 г., постановена по НЧХД № 5411/2021 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 23-ти състав, подс. С. С. К. е призната за виновна в това, че на 25.03.2021 г., в гр. София, кв. Суходол, ул. ****, е казала на А. С. С. нещо унизително за честта и достойнството й, в нейно присъствие, а именно – „смрад мръсна“, „тъпо животно“, „безсрамница“, „нагло същество“ – престъпление по чл.

146, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, подс. С. С. К. е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева.

С присъдата и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимата С. С. К. е осъдена да заплати на частния тъжител А. С. С. сумата от 512 (петстотин и дванадесет) лева, представляваща направени по делото разноски.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба с допълнение към нея от подс. С. С. К., чрез упълномощения от нея защитник – адв. В. В. – от САК.

В така депозираната въззивна жалба се излагат твърдения, че присъдата на първия Съд е неправилна и незаконосъобразна, включително и в частта относно разноските. Излага се, че първият Съд е извършил неправилен анализ на доказателствата по делото и съответно е постановил своя съдебен акт. Релевират се доводи, че наложеното на подсъдимата наказание е явно несправедливо. Твърди се неправилно приложение на материалния закон, като при липса на категорични доказателства за авторството на подсъдимата в извършване на деянието по повдигнатото й обвинение, същата е призната за виновна и й е наложено административно наказание. Излагат се съображения, че присъединените в тежест на подсъдимата разноски не се дължат, поради липса на доказателства за платен от частния тъжител адвокатски хонорар. Прави се възражение за прекомерност на размера на присъдените в тежест на подсъдимата разноски.

Отправя се искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и за постановяване на нова присъда, с която подс. К. да бъде призната за невинна. Претендира се присъждане в полза на подсъдимата на разноски в размер на 600 лева, направени за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

В допълнението към въззивната жалба се изтъква, че СРС е направил неправилен анализ на доказателствата по делото, приемайки, че показанията на св. Г.С. се потвърждават от всички останали свидетели досежно местонахождението на частната тъжителка и подсъдимата; скандала между присъстващите и разменените реплики. Сочи се, че Районният съд е обсъдил повърхностно показанията на единственото незаинтересовано от изхода на делото лице – св. Н. К., която според защитата е възприела, но е игнорирала възникналия между страните спор. Твърди се, че показанията на св. К. не следва да се тълкуват в полза на обвинителната теза, нито да обосноват кредитирането на показанията на св. С.. Изтъква се, че единствените доказателства, уличаващи подс. К., се явяват показанията на св. С., но същите са изолирани и тяхната достоверност следва да бъде критично обсъдена, с оглед на факта, че изхождат от заинтересовано от изхода на делото лице. Излагат се аргументи, че противоречията в показанията на св. Н.Г. и св. А.Г. са констатирани едва в мотивите към обжалвания съдебен акт, без Районният съд предварително да е изпълнил задължението си да ги отстрани в хода на съдебното следствие, с цел правилен анализ и оценка на доказателствената им тежест, като неправилно е приел, че те обслужват защитната теза на подсъдимата.

1

В допълнението към въззивната жалба се сочи, че първостепенният Съд е игнорирал представените от защитата писмени доказателствени средства, касаещи гражданско дело, което е висящо и се води между родителите на частния тъжител С., от една страна и подс.

К., Н.Г. и А.Г., от друга. Излага се, че тези доказателствени източници са относими към предмета на доказване, доколкото по делото е установено, че между подсъдимата и тъжителката е имало спор – следва ли С. и С. да присъстват по време на огледа от вещото лице. Излага се, че необсъждането на представените от защитата доказателства, съставлява съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви към постановения съдебен акт.

Отправя се искане присъдата на първия Съд да бъде отменена, като постановена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и делото да бъде върнато на СРС за ново разглеждане, а алтернативно – обжалвания съдебен акт да бъде отменен и вместо него да бъде постановен друг, с който подсъдимата да бъде призната за невиновна.

Срещу така подадената въззивна жалба с допълнение е постъпил отговор от частния тъжител А. С. С., чрез упълномощения от нея повереник – адв. Ч. В. – от САК, в който се излагат подробни аргументи в насока обоснованост, правилност и законосъобразност на обжалваната първоинстанционна присъда, като се приема, че в същата са обсъдени всички надлежно събрани и релевантни по делото доказателства, в който смисъл жалбата на подсъдимата се явява неоснователна, а посочените в нея възражения – изцяло недоказани.

В депозирания отговор на въззивната жалба се прави анализ на съдържанието на съставомерните признаци от състава на престъплението „обида“ и се достига до заключение, че в конкретния случай подсъдимата е осъществила всички признаци от обективна и субективна страна на вменения й престъпен състав. Сочи се, че събраните по делото гласни доказателствени средства са последователни и подкрепящи се във всичките им части – и относно мястото на извършване на престъплението, и относно лицето, извършило престъплението, и относно конкретно отправените от подсъдимата реплики. Твърди се, че свидетелските показания на св. С. са били потвърдени от всички останали свидетели, досежно местонахождението на частната тъжителка и подсъдимата, възникналия скандал между тях и размяната на реплики на висок глас. Анализират се показанията на св. Н.Г. и А.Г., като се заключава, че същите са непоследователни и взаимно противоречиви, поради което се предлага да не бъдат кредитирани. Възразява се срещу изложеното във въззивната жалба в насока липса на мотиви и едностранчив анализ на показанията на св. К., като се развиват аргументи, че първият Съд е анализирал внимателно и задълбочено и показанията и на св. К., и събраните по делото писмени доказателствени средства.

Излагат се доводи, че наложеното на подсъдимата наказание е определено в размер на предвидения в закона минимум и в тази връзка не се явява явно несправедливо.

Възразява се срещу твърдението в жалбата за липса на доказателства за платен адвокатски хонорар от страна на частната тъжителка, като се сочи, че по делото, заедно със списъка с разноски, е представен оригинален договор за правна защита, който служи за разписка за заплатения в брой адвокатски хонорар в размер на 500 лева. Обосновава се, че размерът на уговореното адвокатско възнаграждение не е прекомерен, след като насрещно претендираните разноски от същия вид, са в по-висок размер.

Отправя се искане обжалваната присъда да бъде потвърдена, като правилна, обоснована, мотивирана и законосъобразна, и постановена след обсъждане на всички събрани по делото доказателства, а въззивната жалба с допълнение да бъде отхвърлена.

Желае се присъждане на направените съдебно – деловодни разноски в размер на 700 (седемстотин) лева.

В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция, упълномощеният защитник 2 на подс. С. С. К. – адв. В. – от САК, поддържа депозираната въззивна жалба с допълнение по съображенията, изложени в същата. Пледира, че от събраните по делото доказателствени източници, не е установено по несъмнен и категоричен начин, подсъдимата да е осъществила състава на престъплението „обида“. Намира, че от събраните в хода на въззивното съдебно следствие гласни доказателствени средства и заключение на Съдебно – техническа експертиза е установено безспорно, че е възникнал скандал между страните, във връзка с участието им в извършвания оглед, но никакви обидни реплики не са били отправяни от подсъдимата. Предлага да бъде придадена по-голяма тежест на показанията, депозирани от лица, които не са заинтересовани от изхода на делото, като вещото лице К. и бабата на подсъдимата, както и на отразеното в докладната записка, съставена от полицейски служител и на заключението на съдебно – техническата експертиза, като бъдат игнорирани показанията на св. С., явяващи се, според защитата, изолирани и депозирани от заинтересовано от изхода на делото лице. Ангажира доводи, че подсъдимата е подала сигнал до органите на реда, именно за да избегне скандал и по този начин е изпълнила гражданския си дълг. Отправя искане за оправдаване на подсъдимата по повдигнатото й частно обвинение и присъждане на сторените по делото разноски.

Подсъдимата С. С. К., при упражняване правото си на лично защита, излага, че е невинна, а обвиненията срещу нея са безпочвени. В предоставената й последна дума, моли да бъде оправдана.

Упълномощеният повереник на частния тъжител А. С. С. – адв. Ч. В. – от САК, оспорва депозираната въззивна жалба с допълнение и пледира присъдата на първия Съд да бъде потвърдена. Намира, че от заключението на назначената и изготвена Съдебно – техническа експертиза е установено, че между страните е възникнал конфликт, който бързо е ескалирал и подсъдимата е била в доста афектирано състояние. Сочи, че заключението на експертизата потвърждава последователността и хронологията на събитията, изложени от св. С., а именно, че с тъжителката са пристигнали в имота, били са посрещнати, възникнал е конфликт и след като са установили, че нямат право да присъстват там, са напуснали имота.

Излага, че св. С. потвърждава, че насрещната страна им крещяла, че ще извика Полиция, което намира за допълнителна индиция за достоверността и непредубедеността на показанията му, които счита, че намират опора в останалите, събрани по делото, доказателства. Претендира присъждане на направените разноски за участие пред въззивната инстанция.

Частният тъжител А. С. С. се присъединява към становището на повереника си.

Съдът, като прецени наведените от страните доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 и чл.

314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал и обсъдил, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, обясненията на подсъдимата С. С. К., депозирани в о.с.з. на 08.12.2021 г. (л. 52/гръб – л. 53 от съдебното производство); показанията на свидетелите Г.Щ. С., снети в о.с.з. на 18.10.2021 г. (л. 40 – 41 от съдебното производство); Н. Ц. К., снети в о.с.з. на 18.10.2021 г. (л. 41 – 42 от съдебното производство); Н.Т.Г., снети в о.с.з. на 18.10.2021 г. (л. 42 – 43 от съдебното производство); А.Б.Г., снети в о.с.з. на 18.10.2021 г. (л. 43 – 44 от съдебното производство); заверен препис от протокол от съдебно заседание от 10.03.2021 г. по гр. д. № 72301/2019 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 150-ти състав и определение № 20067022/15.03.2021 3 г., постановено по същото дело (л. 27 – 37 от съдебното производство), и справка за съдимост на подс. К. (л. 48 от съдебното производство).

При изграждане на свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване, Съдът е кредитирал изцяло показанията на св. С. и К., като е преценил, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, а тези на св. С. – при съхранен спомен за отправените от подсъдимата по адрес на тъжителката изрази. Преценил е, че по отношение на хронологията на събитията и развилия се конфликт между страните, показанията на св. С. кореспондират с тези на св. Г., поради което е кредитирал последните в обсъжданата част. Обясненията на подсъдимата и показанията на св. Г. в насока, че К. не е отправяла обидни реплики към С., Съдът не е кредитирал с доверие, като е приел, че същите са предназначени да формират защитна версия на подсъдимата по повдигнатото й частно обвинение. Първият съд е дискредитирал и показанията на св. Г.а по отношение на местонахождението на С.и към момента на приключване на огледа и това, разговаряла ли е със С.. Останалите писмени доказателствени средства СРС е кредитирал изцяло, като е приел, че са обективни и относими към предмета на доказване в производството.