Решение № 102 от 27.09.2021, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Административно наказателно дело 667/2021
- Вид
- Решение № 102
- Подписан
- 27.09.2021
- В сила
- 26.04.2022
- Състав
- Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37, ал. 1, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 61 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 64, б. "б" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 165, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 165, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 58 · Закон за движението по пътищата
- чл. 58, т. 3 и т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 58, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 102 гр. Свиленград, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Кремена Т. Стамболиева
Байнова при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20215620200667 по описа за 2021 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-1253-002379 от 26.04.2021 година на Началник Сектор „Пътна полиция” („ПП”) към ОДМВР - Хасково, с което на Ф. Й. с ЕГН ********** от село ************, със съдебен адрес: град **************, за нарушение на чл. 58, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 1 000 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят Ф. Й. чрез процесуалния си представител – адвокат Д.Х., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен и незаконосъобразен – управлявал МПС в лентата за принудително спиране (аварийната лента), а не в платното за насрещно движение, т.е. неправилно била определена нарушената материалноправна норма и се е движел само 1 около 1-2 км., т.е. случаят бил маловажен.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Й., не се явява. С писмена Молба процесуалният му представител иска от съда да отмени обжалваното НП.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) Началникът на Сектор „ПП” към ОДМВР - Хасково , редовно призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 28.12.2020 година около 10.33 часа свидетелят М. Д. Дж. и колегата й Д. П. П. (служители в Група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали” („КПДГПАМ”) при ОДМВР – Хасково), при изпълнение на служебните си задължения се намират на автомагистрала (АМ) № А - 4 (АМ „Марица”), при км. 83, находящ се на територията на община Любимец, област Хасково, на пътя Стара Загора – Хасково – ГКПП „Капитан Андреево”, в посока към ГКПП „Капитан Андреево”. Посочените полицейски служители виждат, че МПС – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел Ц 220 ЦДИ с държавен регистрационен номер Х 53 66 КС – собственост на „ФММ” ЕООД (видно от Справка в системата АИС-КАТ; по делото е приложена Справка за актуалното състояние на посоченото дружество от Търговския регистър) и управлявано от жалбоподателя Й. се движи в аварийната лента в посока към град Харманли, т.е. в обратната посока.
2
На посочената дата и предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, Д. П. П. – Младши автоконтрольор, І степен в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР, която длъжност е идентична с Младши инспектор (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със серия GA и с № 137286. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с движение по автомагистрала в платното за насрещно движение, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 58, т. 4 от ЗДвП, която вписва за нарушена. Нарушителят е запознат със съдържанието на АУАН, т.е. предявен му е. Сочи, че няма възражения против констатациите на Акта, което и е вписано в съответната графа.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъп ва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Сектор „ПП” към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 20-1253-002379 от 26.04.2021 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 58, т. 4 от ЗДвП и налага на жалбоподателя административни наказания „Глоба” в размер на 1 000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 01.07.2021 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. От Справката за нарушител/водач, приложена в Административнонаказателната преписка (АНП) също е видна датата на връчване на обжалвания акт, която е идентична с тази, посочена в Разписката към НП. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Сектор „ПП ” към ОДМВР – Хасково да издава т съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з3 515/14.05.2018 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Д.
П. П. заема длъжността „Младши автоконтрольор, І степен в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково ” и предвид факта, че Димо Христов Чобанов заема длъжността „Началник на Сектор „ПП ” към ОДМВР – Хасково ” , т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че Й. няма наложени санкция за нарушения на ЗДвП и Кодекса за застраховането, както и че не са му налагани принудителни административни мерки.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитания в съдебното заседание, проведено на 20.09.2021 година свидетел М. Д. Дж.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на М.Д., които са вътрешно безпротиворечиви, логични и последователни, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля. Не се установява посочения свидетел да има личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да състави АУАН. Основания за критика по отношение на показанията на посочения свидетел не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. Посоченото е така предвид липсата на вътрешни противоречия в показанията на посочения свидетел (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите 4 доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на този свидетел не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на движение по автомагистрала в платното за насрещно движение. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата на пощенското клеймо, поставено на плика, с който Жалбата е депозирана в 5
Деловодството на Районен съд – Хасково (откъдето е изпратена по подсъдност на настоящия Съд), от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на актовете.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация.
Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че начинът на 6 изписване на нарушената правна разпоредба в АУАН не създава неяснота относно това, коя точно разпоредба е нарушена. Допуснатото техническо разместване при посочване на нарушената разпоредба не съставлява съществено процесуално нарушение, което да е ограничило правото на наказаното лице да разбере вмененото му нарушение, респ. да организира надлежно правото си на защита срещу същото.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП , Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал.