Решение № 3104 от 08.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3104 гр. София, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Рени Коджабашева

Десислава Алексиева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20211100513469 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 20159517 от 19.07.2021 г. по гр.д.№ 60595 по описа 2020 г. на СРС, ГО, 125-ти състав се: ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД, да заплати на Т.

А. А., сумата от още 6000 лева, по иск с правно основание чл.498, ал.3 от КЗ във връзка с чл.432, ал.1 КЗ, която сума съставлява обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП от 19.6.2018 г., в гр.София, настъпило по вина на застрахован по риска „гражданска отговорност на автомобилистите” при ответника водач на т.а. Мерцедес с рег. ******* при съпричиняване с ищеца; ведно със законната лихва от датата 8.1.2020г.. до датата на окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния му размер от 20000лева, както и претенцията за определяне на законна лихва от 19.6.2018г. до 7.1.2020г.;

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД да заплати на Т. А. А., сумата от общо 228 лева – обезщетение за имуществени вреди сторени разходи от ищеца, за: ортеза за обездвижване на коляното на стойност 100 лева по фискален бон от 1

21.6.2018г. , на 4.7.2018г. сумата от 18,30 лева за ендотенол, на 22.10.2018г. 37,39 лева за дона, на 9.7.2018г. – 27,50 лева – лекарствата ароксия и мидокалм и ластичен бинт, на 25.6.2018г. натаспин на стойност 22,40 лева, на 25.6.2018г. 18,30 лева за ендотенол, сума 40 лева за съдебно – медицинско удостоверение, както и сумата 40 лева такса за преглед, заплатена на 22.10.2018г., по иск с правно основание чл.498, ал.3 от КЗ във връзка с чл.432, ал.1 КЗ, която сума съставлява обезщетение за имуществени вреди, причинени от ПТП от 19.6.2018 г., в гр.София, настъпило по вина на застрахован по риска „гражданска отговорност на автомобилистите” при ответника водач на т.а. Мерцедес с рег. ******* при съпричиняване с ищеца; ведно със законната лихва от датата 7.12.2020г. до датата на окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му предявен размер от 304 лева, както и претенцията за определяне на законна лихва от 19.6.2018г. до 7.1.2020г.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивната жалба, подадена от ищеца пред СРС –Т. А. А. . Решението се обжалва в частта, в която претенцията по чл.498, ал.3 от КЗ във връзка с чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата над 6 000 лева до 20 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП -19.06.2018 г. е била отхвърлена, като се излагат доводи за допуснати нарушения във връзка с критериите по чл. 52 от ЗЗД за справедливост на обезщетението, както и относно приетото от СРС съпричиняване в размер на 25 %. От заключението на съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/ се установило, че са налице редица сериозни охлузвания и кръвонасядания по цялото тяло на пострадалия ищец, вкл. по главата, както и оток на левия лакът и оток на лявото коляно следствие настъпилото ПТП. Налице бил и увреден менискус, който нямало как да се възстанови, а по отношение на кръстната връзка- тя нямало да се възстанови и да зарасне на старото положение, оттокът щял да спадне и щяло да има голям процент възстановяване, но не пълен – 100 %. Вещото лице сочело и т.н. „мокуидна дегенерация“, която всъщност представлявала отток на коляното, получен вследствие на ПТП.

СРС при определяне на размера на обезщетението не бил съобразил всички релевантни факти, вкл. показанията на съпругата на ищеца, както и не взел предвид икономическата конюнктура в страната.

Оспорва, че се бил движел по велосипедната алея. Сочи, че това не било доказано по безспорен начин по делото. Поисканият от страна на 2 застрахователя разпит на водача на товарния автомобил не бил проведен.

Самият протокол за ПТП не бил съставен в присъствието на длъжностното лице поради което не се ползвал от обвързваща доказателствена сила за механизма на ПТП. Това означавало, че всички документи по административно-наказателната преписка нямали характер на доказателства по чл.179 ГПК. В същите се съдържали обясненията на водача на товарния автомобил, който не сочел, че ищеца се е движел във велосипедната алея.

Освен това дори да се бил движел по велосипедната алея, то това не означавало, че ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП. Според практиката на ВКС приносът при съпричиняване трябвало да е конкретно установен. Сочи, че от заключението на съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/ се установило, че ударът от страна на водача на товарния автомобил е бил предотвратим, ако водачът бил пропуснал мотоциклетиста, дори и последния да се е движел във велоалеята. Причината за настъпване на ПТП било единствено поведението на водача на товарния автомобил.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и вместо това да уважи претенцията на ищеца като му доприсъди разликата до пълния предявен размер от 20 000 лв. Претендират се разноски.

О т ответника в производството пред СРС – ЗАД „ОЗК З.“ АД не е постъпил отговор. В хода на производството се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а постановеното решение в частта в която е отхвърлена претенцията за неимуществени вреди е правилно и съобразено с представените по делото доказателства. Сочи, че не били допуснати твърдените от въззивника нарушения. Размерът на обезщетението бил определен при спазване на чл.52 ЗЗД. Счита, че по делото било доказано съпричиняването от страна на ищеца/въззивник на вредоносния резултат.

Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 0 3.08.2021 г., въззивната жалба е подадена на 17.08.2021 г. /по пощата/, следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Тъй като с обжалваното решение о т първата съдебна инстация, не е уважен за разликата над 6000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв., предявеният от въззивника –ищец в производството пред СРС, искът с правно 3 основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл.498,ал.3 КЗ , то за въззивника е налице правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

В частта, в която претенцията за неимуществени вреди е била уважена, както и тази за имуществени вреди е била уважена, първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният съд е кредитирал приетата по делото САТЕ като изготвена обективно, въз основа събраните по делото доказателства, поради което е основавал изводите си на нея. Според изложеното от вещото лице, причините за настъпване на ПТП, от техническа гледна точка, били две – обстоятелството, че водачът на товарния автомобил /т.а./ не е пропуснал движещия се отдясно мотоциклет, както и обстоятелството, че мотоциклетът се движел по велосипедна алея. От изготвеното сателитно изображение от вещото лице, от изчертаната от съставителя на констативния протокол скица на ПТП, и изложеното в САТЕ, се установявало, че ПТП било станало на самото кръстовище на бул. „Т. А.“ и улица „Лавеле“, в продължението на велосипедната алея на пътното платно на бул. „Т. А.“ . Заключението на вещото лице сочело, че ударът, от гледна точка на водача на т.а., бил предотвратим, ако водачът бил пропуснал мотоциклета. Тъй като водачът на т.а. се движел преди маневрата с около 15 км/ч, обосновано било да се приеме, че такова поведение – да пропусне движещия се отдясно мотоциклет, било и очаквано от техническа гледна точка, в рамките на възможностите на всеки водач. Следователно, водачът на т.а. е виновен за ПТП.

4

По твърдението на ответника, че ищецът е съпричинил ПТП, с движението си по пешеходната алея, СРС е посочил, че самото нарушение на правилата за движение по пътищата, не води до задължителния извод за съпричиняване на ПТП, за което било необходимо поведението на пострадалия да е едно от задължителните обективни фактори, ПТП да настъпи. С решение на ВКС, ТК, ІІ т.о. по т.д.93/10г., постановено по реда на чл.290 ГПК и поради това съставляващо задължителна практика било прието, че за да бъде намалено обезщетението за вреди, увредения следва да е допринесъл за тяхното настъпване, като този принос, за да е налице съпричиняване, следвало да бъде конкретен – изразен в определено действие.

Прието било още, че „принос“ по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е налице винаги когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникването на вредите или е улеснил механизма на увреждането предизвиквайки по този начин и самите вреди.

По делото било установено, от събраните доказателства, че пострадалият е управлявал мотоциклета на велосипедната алея, което означавало, че ако се е движел в пътното платно до нея, е могъл да предотврати произшествието и следователно със своите действия също бил станал причина за настъпване на вредите, които се претендирали. С оглед установеност на основния фактор причинил процесното ПТП – а именно поведението на деликвента, за когото ударът бил предотвратим при всички възможни обсстоятелства, включително и защото т.а. не бил пропуснал неправилно движещия се на велосипедна алея мотоциклетист, следвало да се приеме, че участието в причиняване на вредоносния резултат на делинквента, тъй като ПТП е настъпило изключително поради поведението му, следвало да бъде определено на 75% , и 25 % за участието на ищеца.

Следващата предпоставка за уважаване на иска, била вследствие на деликта на ищеца да бъдат нанесени вреди. От заключението на СМЕ, което било оспорено в една част от ищеца и прието от СРС, се установявало, че на датата на ПТП ищецът бил приет за преглед в МБАЛСМ „Пирогов“ и изписан на същия ден, издаден му бил болничен лист за временна неработоспособност за 14 дни. Според СРС били доказани следните увреждания като получени от ПТП : охлузвания на лицето в дясно, кръвонасядане на долния клепач на дясното око и долния ръб на дясна очница, охлузване на носа, охлузвания по 5 дясна предмишница, кръвонасядане на дясна длан, кръвонасядане на лява мишница, оток на левия лакът, охлузване на лява предмишница, оток на ляво коляно, както и установеното с ЯМР изследване разкъсване на менискус и задебеляване на кръстна връзка, получаването на комоцио церебри от ПТП.

Недоказано останало твърдението на ищеца за счупване на дланта, поради следното- тази диагноза не фигурирала в нито един медицински документ, освен в амбулаторния лист от 15.7.2018г., който бил съставен почти месец след ПТП, и от показанията на разпитаната свидетелка – съпруга на ищеца.

Същевременно, за период от 19.6.2018г.- денят на ПТП и денят на спешен прием, до датата на вторичния преглед, ищецът бил на съдебно – медицинско изследване / на 20.6.2018г./, и на ЯМР / на 9.7.2018г./, но на колянна става и кръстни връзки. Вещото лице по СМЕ сочело, че ако ищецът е имал счупване на дланта, то още при съдебно – медицинското изследване, проведено на следващия ПТП ден, е щяло да се установи счупването. В съдебно – медицинското удостоверение за дясната ръка било посочено единствено, че по дланната повърхност на дясна ръка е налице синкаво кръвонасядане. Дори в извънсъдебната претенция на ищеца до ответника от 5.12.2019 г., не било посочено счупване на дясна ръка. С оглед изложеното, при кредитиране на СМЕ, като дадено обективно, въз основа писмените доказателства по делото, СРС е приел, че ищецът не е доказал твърдението си за счупване на дясна длан. Съдът е намерил за неоснователно възражението на ответника за липса на причинна връзка на установените увреждания на менискус и кръстна връзка, тъй като вещото лице по СМЕ посочило, че двете увреждания са във връзка с ПТП, а ответникът не доказал твърдението си, ищецът да ги е имал отпреди инцидента.