Решение № 2824 от 23.07.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 2801/2024
- Вид
- Решение № 2824
- Подписан
- 23.07.2025
- Състав
- Мартин Стаматов
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, пар. 2 и 3 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 19, пар. 2 и 3 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 8 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 138 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 19 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11 и т. 13 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11 и т. 13 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2824 гр. Варна, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мартин Стаматов при участието на секретаря А. Ст. А. като разгледа докладваното от М. С. Гражданско дело № 20243110102801 по описа за 2024 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от П. Х. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., ж.к. Ч., бл.****, вх.****, ет.****, ап.**** срещу „Н.“ ****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Л. С.“ № **** (Л. Т.), ет.
****, с която се претендира да бъде прогласена нищожността на клаузите на чл. 4, ал. 3 и чл.
6, ал. 1 от сключения между страните Договор за потребителски кредит № ********/*****г., поради противоречие със закона, а в условието на евентуалност- поради накърняване на добрите нрави.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: На 26.05.2023г. между ищцата и ответното дружество бил сключен Договор за потребителски кредит*****, по който й била отпусната сума в размер на 1400 лева при годишен лихвен процент от 40,10 % и годишен процент на разходите от 48,36 %.
Уговорено било сумата да бъде изплатена на 12 месечни вноски, всяка в размер на 167 лева, съгласно чл. 11 от договора, с краен срок за изпълнение на задължението 27.03.2024 г. Сочи, че съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, ищцата се задължила до края на деня, следващ този на сключване на договора за кредит, да предостави обезпечение, което да отговаря на предвидените в общи условия. Съгласно клаузата на чл. 6, в случай, че не бъде предоставена предвидената в чл. 4, ал. 3 гаранция, кредитополучателят дължи заплащането на неустойка в размер на 1170 лева. Посочва, че неустойката се дължи за периоди, в които кредитът не е бил обезпечен и се заплащала съгласно правилата на чл.6, ал. 5, заедно с всяка погасителна вноска, съобразно погасителния план. Излага, че в цитираната разпоредба не било посочено каква част от месечната вноска погасява неустойката. Ищцата поддържа, че клаузите на чл.
4, ал.3 и чл. 6, ал. 1 от договора за потребителски кредит са неравноправни по смисъла на чл.
143, ал. 1 ЗЗП и като такива се явяват нищожни, поради противоречието им със закона. В условията на евентуалност поддържа, че клаузите са нищожни поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД предвид значителната нееквивалентност на престациите, както и защото начислената неустойка е уговорена извън присъщите й 1 обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочва, че предвидените в чл.4, ал.
3 алтернативни задължения, със срок на изпълнение до края на деня следващ деня на подписване на договора, а именно за предоставяне на обезпечение по кредита- банкова гаранция или две физически лица (поръчители), които да отговарят на определените от кредитодателя изисквания, са неизпълними с оглед краткия срок и нееквивалентността им спрямо размера на отпуснатия кредит. Навеждат се доводи, че с начислената от ответното дружество неустойка се нарушава принципа за добросъвестност и справедливост, поради което същата е неравноправна. Наред с това счита, че клаузата на чл.6, ал. 1 от договора е неравноправна по смисъла на чл.143, т. 19 от ЗЗП, тъй като размерът на неустойката е близък до този на отпуснатия кредит, както и по смисъла на чл. 143, т.5 от ЗЗП, тъй като е необосновано висока. Поддържа, че клаузите противоречат и на задължението на кредитодателя по ЗПК преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Сочи се, че клаузите заобикалят чл. 33, ал.1 ЗПК, тъй като се уговаря допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорното задължение, както и чл.19, ал.4, тъй като неустойката следва да е включена в годишния процент на разходите. Счита, че чл. 6 от договора прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Заявява, че чрез нея се заобикаля и чл. 19, ал. 4 ЗПК, като се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/2014 г. Позовава се на чл. 8, § 1 от Директива 2008/48, предвиждаща задължение аз кредитора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя, като счита, че процесната неустойка е в противоречие с целите на Директивата. Заявява, че с нея кредиторът прехвърля в тежест на потребителя последиците от неизпълнението на това свое задължение. Подчертава, че цитираните клаузи не са индивидуално договорени, а са предварително изготвени от ответника и ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Поддържа, че посочените клаузи от договора накърняват добрите нрави, тъй като чрез тях се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации на страните и злепоставяне интересите на кредитополучателя, с цел извличане на собствена изгода от кредитора. Позовава се на ТР № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. по описа на ВКС, ОСТК, съгласно което нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Поддържа, че неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя, като целта й е да доведе до неоснователното му обогатяване за сметка на кредитополучателя, чрез увеличаване на подлежащата на връщане сума. По изложените съображения моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Н.“ ***** е подал отговор на исковата молба, в който навежда доводи за допустимост, но неоснователност на предявените искове.
Признава, че страните са сключили Договор за потребителски кредит №******/***** г. за сумата от 1400 лв., която е предоставена на кредитополучателя. Оспорва, че неустоечните клаузи са нищожни поради противоречието им със закона и накърняването на добрите нрави. Излага, че без договарянето на неустойка кредиторът не би могъл да подтикне кредитополучателя да предостави обезпечение по кредитното правоотношение, особено след като вече заемната сума е получена от потребителя. Посочва, че с уговарянето на неустойката не е налице заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК неустойката като санкция, която потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора е изрично изключена от формулата за изчисляване на ГПР, включително предвид текста на чл. 19, пар. 2 и 3 на Директива 2008/48 ЕО.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Н.“ ***** е предявил срещу П. Х. Н. , ЕГН ********** насрещен иск за осъждането на ищцата да му заплати сумата от 1400 лева, представляваща падежирала главница по Договор за кредит № ******/***** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната исковата молба 30.04.2024г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 270 лева, представляваща падежирала възнаградителна лихва, дължима за периода от 27.06.2023г. до 27.03.2024г.
2
В насрещната искова молба ответникът сочи, че по силата на сключения договор за кредит № ******/*****г., е предоставил на ищцата заемната сума в размер на 1400 лева посредством превод по декларираната от кредитополучателя в договора банкова сметка с IBAN:********. Излага се, че ответницата се е задължила да върне заемната сума, ведно с договорената възнаградителна лихва на десет анюитетни вноски, всяка в размер на 167 лева за периода от 27.06.2023г. до 27.03.2024г. Сочи се, че към момента на предявяване на насрещните искове, ответницата не е направила нито едно плащане за погасяване на задължението, поради което счита, че за кредитора е възникнало правото на осн. чл. 79 ЗЗД да иска изпълнение на поетото от кредитополучателя задължение за погасяване на предоставената заемна сума, заедно с възнаградителната лихва и обезщетението за забава, както и разноските за настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск не депозира отговор.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата за наличието на облигационно правоотношение между П. Х. Н. и „Н.“ ***** по Договор за потребителски кредит № ******/ ******г., както и че сумата от 1400 лева – главница по договора за кредит е усвоена изцяло от кредитополучателя.
От приетите писмени доказателства - копие от договор за потребителски кредит № *****/****** г., се установява, че на 26.05.2023г. между страните в производството е сключен писмен договор, въз основа на който „Н.“ ***** е поело задължение да предостави на ищцата сума в размер на 1400 лева, като съгласно чл. 11 от договора сумата следвало да бъде върната на 12 месечни вноски, всяка в размер на 167 лева, с краен срок за изпълнение на задължението 27.03.2024г. при годишен лихвен процент от 40,10 % и годишен процент на разходите от 48,36 %. Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, ищцата се задължила до края на деня, следващ деня на сключване на договора за кредит, да предостави обезпечение, което да отговаря на едно от предвидените в общите условия. Съгласно клаузата на чл. 6, в случай, че не бъде предоставена предвидената в чл. 4, ал. 3 гаранция, кредитополучателят дължи заплащането на неустойка в размер на 1170 лева платима съгласно правилата на чл.6, ал. 5, заедно с всяка погасителна вноска за заема по погасителния план. Според публично достъпните чрез публикуването им на страницата на заемодателя в интернет Общи условия кредитополучателят трябва да представи едно от следните обезпечения: банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република България; или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територията на Република България; или поръчител по смисъла на чл. 138 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
По делото е изслушано заключение по допуснатата Съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което цялата сума по договора – 1400 лв. е усвоена, като няма осчетоводени извършени погасявания по него. Задължението към момента на изготвяне на експертизата е за главница – 1400 лв. и за договорни възнаградителни лихви – 270 лв. за периода от 27.06.2023г. до 27.03.2024г. Ако при изчислението по формулата предвидена в чл. 19, ал. 3, т.
1 от ЗПК в ГПР като компоненти са включат само: главница по кредита от 1400 лева; годишен лихвен процент: 40.10 %; и срок за връщане на кредита: 10 месеца от момента на сключване на договора, стойността му е 48,36 %. Ако към горните компоненти се включи и сумата на задължението за неустойка в размер на 1170 лв. на равни месечни вноски от по 117 лв., ГПР се равнява на 462,03%.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявените първоначални искове са главен с правно основание с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. от 146 от ЗЗП и чл. 22 от ЗПК и евентуален с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Предявените насрещни искове са с правно основание чл. 9, ал. 1 от ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Предвид горепосочената правна квалификация на предявените искове и нормата на чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК ищецът по първоначалния иск носи доказателствената тежест да 3 установи наличието на посочените основания за нищожност на процесните клаузи на чл. 4, ал.3 и чл. 6, ал.1 от сключения между страните Договор за потребителски кредит № *******/*****г. поради противоречие с императивните правила за поведение, нормативно регламентирани в ЗПК и ЗЗП, както и че същите противоречат на добрите нрави.
Разпечатката съдържа 30 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/929228cb-541e-4a1c-9c78-04aa31e95481