Решение № 10054 от 13.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10054 гр. София, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20221110116085 по описа за 2022 година

Ищецът К. Д. П., чрез адв. Н. твърди, че СРП е повдигнала срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 325б, ал. 2, т. 2 и т. 3 вр. ал. 1 от НК. Твърди, че от ... г. до ... г. е бил обвиняем по образуваното ДП .. г. по описа на .......... и пр.пр. ...... г. по описа на СРП, по което бил оправдан, с присъда на СРС, постановена по .... г. на СРС, НО, .. с-в. Ищецът твърди, че вследствие на повдигнатото му обвинение е понесъл неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва от ... г. до окончателното изплащане. През цялото време, докато се водело наказателното производство се притеснявал, че може да бъде несправедливо осъден за нещо, което не е извършил. Той станал неспокоен и раздразнителен. Променила се психиката му, станал затворен и не желаел да излиза. Не може да управлява автомобил. Претендира разноски.

Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва изцяло предявените искове както по основание, така и по размер. Твърди, че ищецът не е представил доказателства за претърпени вреди именно от соченото обвинение. Сочи, че ищецът следва да докаже по безспорен начин наличието на пряка причинноследствена връзка между заявените вреди и повдигнатото обвинение. Заявява, че производството в досъдебната и съдебната фаза е продължило шест месеца, който е разумен срок. Повдигнатото му обвинение не е за тежко престъпление по чл. 93, т. 7 от НК, както и не му била взета мярка за 1 неотклонение. В условията на евентуалност намира иска за завишен по размер. При изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Софийската районна прокуратура на 22.05.2020 г. е образувала досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 325б, ал. 1 от НК. С постановление от ... г. на прокурор при СРП по образуваното ДП .. г. по описа на .......... и пр.пр. ...... г. по описа на СРП ищецът е привлечен като обвиняем, като не му взета мярка за неотклонение.

На ... г. СРП внесла предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание срещу ищеца за извършено престъпление по чл. 325б, ал. 2, т. 2 и т. 3 вр. ал. 1 от НК, като с решение от ... г., постановено по .... г. на СРС, НО, .. с-в, влязло в сила на ... г., ищецът бил оправдан по повдигнатото му обвинение.

При така установените факти от значение за спора съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконно обвинение в извършване на престъпление.

Съдът намира, че са налице основанията по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 вр. чл.

4 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за причинени на ищеца вреди от незаконните действия на нейни органи. Съгласно чл. 2, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство приключи с оправдателна присъда. В процесния случай по несъмнен начин е установено по делото обстоятелството, че на ищеца К. Д. П. е било повдигнато обвинение, приключило с оправдателно решение. Според разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и 2 непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Съдът намира, че е доказано по делото наличие на претърпени от ищеца неимуществени вреди. Тези неимуществени вреди са резултат именно от осъщественото спрямо ищеца наказателно преследване. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди /§1 от ЗР на ЗОДОВ/ свързва обезщетяването за претърпяна неимуществена вреда с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 от ЗЗД. Съдът при определяне на обезщетението, което да репарира причинените неимуществени вреди следва да отчете характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последици, тежест на обвинението, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са били извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, като определеният му размер не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия (решение № .. г. по гр. д. ... г. на ВКС, III ГО, решение № .... г. по гр. д. № .. г. на ВКС, IV ГО, решение ... г. по гр. д. ... г. на ВКС, IV ГО, решение .... г. по гр. д. № ..... г. на ВКС, IV ГО, и други). Спрямо този критерий в конкретния случай настъпилата вреда се съизмерява с отрицателните изживявания на ищеца от незаконно повдигнатото му обвинение, по което е бил признат за невинен. В настоящото производство ищецът не ангажира допуснатите му гласни доказателства, поради което съдът приема за установено, че ищецът е претърпял единствено обичайното притеснение от опасността да бъде осъден по повод на повдигнатото му незаконно обвинение.

С оглед справедливото определяне на размера на вредите обаче, трябва да се има предвид и интензитетът на търпените страдания, както и обстоятелството доколко продължителността на воденото наказателно производство спрямо него. Съдът намира, че видно от представените доказателства по воденото наказателно производство по образуваното ДП .. г. по описа на .......... и пр.пр. ...... г. по описа на СРП, са налице действия в един 3 кратък период спрямо ищеца, а именно за времето от ... г., когато е привлечен като обвиняем до ... г., когато СРП внесла предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Това означава, че в случая не се установява прекомерна продължителност на наказателното производство срещу ищеца в досъдебната му фаза. Не е налице и голяма продължителност на делото в съдебната фаза, а именно период от около три месеца, в които ответникът е поддържал обвинението и е влязло в сила оправдателното решение на СРС. Недоказани останаха и твърденията в исковата молба, че не ищецът не можел да управлява автомобил, както и да са налице промени в психиката му.

На следващо място съдът отчита, че спрямо ищеца не е била взета мярка за неотклонение, което означава, че спрямо ищеца не е била налице мярка на процесуална принуда. В тази насока следва да се има предвид и че повдигнатото му обвинение не е за тежко престъпление по чл. 93, т. 7 от НК.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за претърпените от последния в резултат незаконното обвинение неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, ведно със законната лихва от ... г. до окончателното изплащане, който размер съдът намира за справедлив, съобразно критерия, визиран в чл. 52 от ЗЗД. За разликата над тази сума до пълния му предявен размер от 10 000 лева, предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Това е така, защото не се представиха никакви доказателства за наличието на негативни психични изживявания с по – висок интензитет от притеснението, че ще бъде осъден. В същото време всички други възражения на ответника се установиха, както беше посочено по – горе.

С оглед изхода на делото, искането на ищеца по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК е основателно за сума в размер на 102 лв., представляващи държавна такса и платено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.

„Витоша” №2, да заплати на К. Д. П. ЕГН **********, със съд. адрес гр.

4

София, ., чрез адв. Н., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ сумата 2 000 /две хиляди/ лева, ведно със законната лихва от ... г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на повдигнатото му незаконно обвинение в престъпление, по ДП .. г. по описа на .......... и пр.пр. ...... г. по описа на СРП, както и сума в размер на 102 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния му предявен размер от 10 000 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5