Присъда № 11 от 23.01.2024, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 11 от 23.01.2024г. постановена по НЧХД №1123/2024г. по описа на РС-Б.

Производството по делото е образувано по повод постъпила в РС-Б. частна тъжба от М. П. П. с ЕГН ********** от гр.Б. против Д. Т. Д. с ЕГН ********** от ... с обвинение по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 вр.чл.147 ал.1 предложение първо НК, за това, че на 30.12.2022г чрез социалната мрежа Фейсбук с профила си „Д. Д.“ е разгласил позорни обстоятелства за М. П.

П. с ЕГН **********, а именно: “М. П. П.!“, „Партньорите ти в бизнеса са научили вече, че си П.! Клиентите ти също са научили, че си П. и децата им са в опасност! П.ската ти мрежа е разклатена и скоро ще бъдат известни и всеки член от твоята П.ска мрежа, независимо дали са съдии и прокурори“, което е станало достояние на голям кръг от хора в социалната мрежа Фейсбук.

Приет за съвместно разглеждане в наказателното производство е и граждански иск в размер от 1500 лева представляващ обезщетение за нанесени неимуществени вреди вследствие непозволено увреждане–изразяващи се в морални страдания –опетняване на доброто име, чест, достойнство и репутация, разклатено емоционално състояние, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на увреждането 30.12.2022г до окончателното изплащане на задължението на основание чл.86 ал.1 ЗЗД, както и направените в хода на производството съдебно-деловодни разноски, в това число и по адвокатско пълномощно.

Повереникът на частния тъжител поддържа обвинението и приетия граждански иск.

Моли съдът да признае подсъдимия за виновен и да го осъди, като не предлага конкретно наказание. Предлага съдът да уважи в цялост приетия граждански иск, ведно със законната лихва върху сумата и да осъди подсъдимия да ги заплати на тъжителя както и направените от последния съдебно-деловодни разноски.

Подсъдимият Д. Д. е редовно призован, но не се явява. С оглед правото му защита съдът му предостави правна помощ и за негов защитник назначи адвокат определен от председателя на Адвокатския съвет.

Защитникът на подсъдимия счита, че Д. следва да бъде признат за невиновен.

Посочва, че от събраните в хода на съдебно следствие доказателства и доказателствени средства не се доказва по несъмнен начин описаното в тъжбата престъпление, нито неговия автор. Моли съдът да оправдае подсъдимия и да отхвърли като неоснователен приетия срещу него граждански иск.

Пред съда, производството по делото протече по реда на задочното, тъй като са налице в кумулативна даденост предпоставките на чл.269 ал.3 т.3 от НПК. Отсъствието на подсъдимия е изцяло по негово желание, като за всяко съдебно заседание беше призован надлежно, включително е получил копие от частната тъжба и приложението към нея и разпореждането на съда за образуване на наказателно производство от частен характер. Има надлежен отговор на частната тъжба подписан от подсъдимия.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Д. Т. Д. с ЕГН ********** е роден в ... Същият е български гражданин 1 и е осъждан (лист 99 от делото).

Подсъдимият и тъжителят не са се познавали до май месец на 2021г. На 15.05.2021г, тъжителят и негови съмишленици излезли на протест срещу провеждането на гей парад в гр.Б.. След тази дата тъжителят намерил във Фейсбук фалшив профил със собственото си лице и със собственото си име и така разбрал за съществуването на подсъдимия Д. Д..

Разбрал му името, тъй като в по-късен етап започнал в този профил, създаден за тъжителя, да поства и свои снимки. След това тъжителят П. започнал да забелязва постове от Д. по негов адрес в интернет. Според тъжителя, Д. не пропускал възможност да му припише позорни обстоятелства, наричайки го–П., престъпник и др. По този повод тъжителят подал в РС-Б. тъжба и повдигнал обвинение за клевета. Д. поискал медиация и по време на срещата им казал на тъжителя, че ако не прекрати делото ще си има проблеми. Това прозвучало като заплаха и от тогава тъжителят завел три на брой дела срещу Д..

Тъжителят се е срещал лично с подсъдимия два пъти в РС-Б. и РС-А. като страни по дела от частен характер. Първото образувано с частна тъжба от тъжителя П., а второто по тъжба на подсъдимия.

До началото на настоящото дело подсъдимият Д. изпратил до тъжителя множество имейли и съобщения (лист 112-138 от делото).

На 30.12.2022г в профил „Д. Д.“ бил публикуван пост по адрес до тъжителя М. П.. В този пост са изписани и следните изречения: „М. П. П.!“, „Партньорите ти в бизнеса са научили вече, че си П.! Клиентите ти също са научили, че си П. и децата им са в опасност!

П.ската ти мрежа е разклатена и скоро ще бъдат известни и всеки член от твоята П.ска мрежа, независимо дали са съдии и прокурори„ (лист 7 от делото).

Тъжителят възприел написаното на 30.12.2022г. Възприето било и от други потребители на Фейсбук, като от това произлезли за тъжителя негативни вреди.

С оглед установяване на авторството и съществуването на такъв пост под това име съдът по молба на тъжителя назначи и бе извършена съдебно-техническа експертиза.

Вещото лице установи, че във Фейсбук има много профили с наименование „Д. Д.“, като е копирало всички (лист 55-60 от делото). Точно процесният профил вещото лице не могло да открие. Не бил намерен и процесният пост. Като причини за това експертът сочи, че може профилът да е бил изтрит в периода от постването до момента на проверката от негова страна. Втората възможност е ако профилната снимка е била сменена. Текстът също е бил изтрит. Според експерта при създаване на нов профил, лицето, което го създава, трябвало да въведе действителен имейл адрес или телефонен номер, след което получавало специален код за верификация Този код създателят на профил следвало да въведе за да бъде създаден профилът. Кодът се проверява от верифициращ алгоритъм.

От направена справка в Националната база данни (лист 87) е видно, че Д. Т. Д. с ЕГН ********** има постоянен и настоящ адрес в ....

От представеното от РП-Б. писмо и писмено доказателство изискано от съда явства, че съществува договор между „Н. И.“ ЕАД и подсъдимият. От дружеството „Н. И.“ ЕАД е дадена информация, че съществува и към настоящия момент електронна пощенска кутия [email protected], регистрирана на 22.08.2000г с активен статус. Видно от приложението №1 към договора абонат с потребителско име [email protected], се е регистрирал в електронната поща на abv.bg с името dinko с фамилия dinev дата на раждане 26.08.1968г. Освен това и е попълнил и адреса си България, място гр.А., ул.... Това място съвпада с приложените координати на лист 96 от делото. Освен това и представеното от тъжителя заверено копие на молба от водена електронна кореспонденция на подсъдимия по друго наказателно дело от частен характер в РС-Б. в молбата до съда подсъдимият сам е написал имейл адреса си [email protected].

Независимо, че експертът по изготвената съдебно-техническа експертиза не откри 2 профила, от който е направен поста с процесните изрази, нито самия пост, тъжителят представи множество писмени доказателства за активността на именно на този профил в представените заверени копия на извадки от постове от профила и със същата снимка (лист 113 до 138 от делото). В тях е видно, че първо във всеки пост се споменава името на тъжителя –М. П., навсякъде е наречен „П.“, и с обидни дума като „изрод“, „дефектен“ и др.

В поста на лист 123 се говори за медиация. Това обстоятелство е известно само на тъжителя и на подсъдимия. В поста на лист 124 се говори за НЧХД №365/2022г по описа на РСА..Тази информация не би могла да изхожда от друг, освен от лице, което е страна по това дело. За дело от частен характер в РС-А. споменава и тъжителят в протокола му за разпит пред следовател от ОСлС при ОП Б. по ДП №38/2023г. Освен това съпоставяйки стилистиката на написаното в постовете с процесния пост на лист 7 от делото, не оставя съмнение, че са от един и същи автор. В поста на лист 114 от делото авторът на поста дори посочва адреса на тъжителя в гр.Б.. Следва да се упомене, че тъжителят живее постоянно в гр.Б., а подсъдимият в гр.А.. От представената пред съда декларация собственоръчно подписана от подсъдимия е видно, че не е женен. Не е известно дали подсъдимият живее с друго лице в едно домакинство. Следва да се има предвид, че още с отговора на частната тъжба подсъдимият отрича да е автор на процесния пост, като заявява, че неговият профил във Фейсбук е бил създаден от 2013 година и е с името „d. d.“ изписан на латиница. Според заключението на вещото лице и заключенията му, дадени в хода на съдебното следствие, независимо как търсим името във Фейсбук, дали на кирилица или на латиница (излиза и в двата варианта), не води до извод, че се касае за профили на различни лица. Когато се създавал един профил, за да се потвърди някаква истинност на създателя, се искало да се посочи телефонен номер или имейл, които да са валидни. На тях се изпращал код, за да се нанесе в поле и по този начин се създавал профилът. Оттам нататък какво име ще се впишело, рождена дата снимка или друго–всичко било по избор на създателя на профила.

Още с отговора на частната тъжба и след това и в нарочна молба до съда (лист 52 от делото) подсъдимият има доказателствено искане да бъде назначена съдебно-психиатрична експертиза на тъжителя, в която вещото лице да даде отговор дали М. П. П. е вменяем и дали има психопатии и П.ия. Избраният от подсъдимия способ за доказване верността на позорното обстоятелство, изнесено за тъжителя- П.ия, не се доказва с експертиза, а със справка съдимост на лицето, от която да е видно, дали е било съдено за такова престъпление- посегателство върху половата неприкосновеност на непълнолетни лица.

Такова доказателство не е поискано от съда, нито е представено.

Цитираните по-горе доказателства са косвени, но са в хармонично единство помежду си, като се изисква в решения 80-79-ІІ, 34-85-І-, 90-96-І, 426-02-ІІ и водят до единствено възможният извод, че подсъдимият Д. е автор на процесната публикация.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от доказателствата, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както следва:

От писмените доказателства: представеното ведно с тъжбата писмено доказателство съдържащо процесния пост в профил си името „Д. Д.“ на кирилица и снимката на профила (заверено копие на лист 7 от делото); искане за определяне на адвокат за осъществяване на правна помощ, отговора на тъжбата, молбата за освобождаване от съдебни такси, декларация за материалното и гражданското състояние на подсъдимия, уведомително писмо за определяне на служебен защитник на подсъдимия, молба от подсъдимия за отвод на служебния му защитник и искането за назначаване на експертиза, справка НБД, писмо от „Н. И.“ ЕАД и приложение №1 към договора на „Н. И.“ ЕАД с подсъдимия, справка съдимост на подсъдимия, заверено копие от протокол за разпит на свидетел от 13.04.2023г 3 по Сл.д№38/2023 г по описа на ОСлС при ОП-Б., молба по НЧХД №4564/22г (заверено копие), заверени копия от постове в Фейсбук -27 на брой и адвокатско пълномощно, като и от изготвената съдебно-техническа експертиза.

Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на основание чл. 305, ал.3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи:

Доказването на престъпление от този вид извършено в социалната мрежа Фейсбук е трудно, но не и невъзможно. За да бъде доказана клевета осъществена по този начин е необходимо доказателствата да са няколко. Направените въз основа на тях изводи следва да са единствено възможните и всяко косвено доказателство да е свързано с основания факт на делото–извършеното престъпление клевета и неговия автор. Всяко доказателство следва да е от такова естество, че обсъдено във връзка с всички останали доказателства да съставлява заедно с тях едно хармонично цяло и да дава основание да се направят категорични изводи относно основния факт –престъплението и неговия автор.

Съдът цени всички описани по-горе писмени доказателства и доказатествени средства.

От правна страна: