Решение № 344 от 18.03.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. Плевен, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20244430106671 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от В. Д. Ц., ЕГН **********, представлявана от адв. А. А. от *** против „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК ***, в която се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит №567712 от 09.09.2021 г. По силата на същия бил предоставен на ищцата кредит в размер на 1000 лева при ГЛП 40,05%, ГПР 49,81%, срок на връщане 23 седмици и обща сума за връщане 1103,38 лева (без неустойката). В чл.6, ал.2 от Договора била включена клауза, че в случай на забава ответникът щял да изпраща писма, прави посещения на адрес и прави уведомления, за което ищцата трябвало да заплаща разходи. В чл. 11, ал.1 от Договора се предвиждало, че ако ищцата не предостави поръчител, съгласно изискванията на чл. 5 от Договора в тридневен срок, кредитора начислявал неустойка в размер на 575,62 лева, като тази сума се разсрочвала на погасителните вноски (чл.11, ал.2).

Навеждат се доводи, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договора противоречала на ЗПК. Същата предвиждала неустойка, която се разсрочвала 1 със седмичните вноски. Клаузата противоречала на чл. 19, ал.4 от ЗПК, тъй като видимо за посочените седмични периоди предвидената неустойка била 50% от главницата и лихвата. В съответствие с нормата на чл.21, ал.1 от ЗПК клаузата била нищожна, тъй като надвишавала значително законно позволеното. За по-малко под 6 месеца, при отпусната главница 1000 лева, се изисквала неустойка в размер на 575,62 лева. Сочи се, че неустойката била уговорена извън присъщата обезпечителна функция и кумулирането в погасителните вноски водело до оскъпяване на кредита и създавало предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, което било в противоречие с добрите нрави. Тази неустойка била уговорена извън присъщата обезпечителна функция, тъй като кредиторът не търсел реално обезпечение, доколкото бил поставил ограничения и дал неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчител. Клаузата на чл. 11, ал.1 от Договорa се явявала и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 20 от ЗЗП. Сумата за неустойка представлявала скрит разход по кредита и противоречала на добросъвестността в отношенията между страните - касаело се и за недействителност на клаузата по чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД. Уговорената и дължима неустойка, по същество противоречала и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвиждала, че годишният процент на разходите не можел да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове/евро и във валута, определена с постановление на ***.

Сочи се, че сумата за неустойката следвало да се включи в ГПР и така същият би надвишил 100%.

Сочи се още, че клаузата на чл.6, ал. 2 от Договора противоречала на чл.

33, ал. 2 от ЗПК, предвиждаща, че при забава се дължала само и единствено законна лихва. Клаузата пряко противоречала и на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, регламентиращ, че кредиторът не може да иска заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което била нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на клаузите на чл.11, ал.1 и чл.6, ал.2 от процесния Договор №567712 от 09.09.2021 г.

Ответникът „Сити кеш“ ООД е депозирал писмен отговор в срока по 2 чл.131 от ГПК, с който е навел твърдения, че ищцата е погасила всички задължения по процесния договор и е повдигнал въпроса за наличието на правен интерес от предявяване на установителните искове. Оспорва същите и като неоснователни.

С уточняваща молба от 29.01.2025г. ищцата, чрез пълномощника си е заявила, че преминава към осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД, претендирайки връщане на сумата от 575,62лв., пртендирана частично от цялото вземане в размер на 679лв., представляваща платена без основание сума по нищожната клауза на чл.11, ал.1 от процесния Договор за периода от 30.09.2021г. до 25.11.2021г. Поддържа установителния иск за прогласяване нищожност на чл.6, ал.2 от процесния Договор.

Съдът като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е налице спор и се установява от представения препис на Договор за потребителски кредит с номер 433686 от 09.09.2021г., че същия е бил сключен между ответника „Сити Кеш“ ООД, в качеството на заемодател и ищцата В. Д. А., в качеството на заемател.

Видно е, че съгласно договора на ищцата е бил предоставен заем от 1000 лв., който е следвало да се върне на 23 погасителни седмични вноски за период от 16.09.2021г. до 17.02.2022г. Видно е, че лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 40,05%, а годишният процент на разходите е посочен в размер на 49,81 %.

Според обективираното в чл. 5 ал. 1 от договора заемателят се задължил да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи на определени условия.

Видно е, че в чл.11 е регламентирана неустоечна клауза, предвиждаща, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, заемателят дължи неустойка в размер на 575,62лв., платима разсрочено.

Видно е също така, че в клаузата на чл.6, ал.2 от Договора е регламентирано, че в случай на забава или неизпълнение на задълженията по съглашението, кредиторът може да предприеме действия за извънсъдебно 3 събиране на вземанията към кредитополучателя, а именно : изпращане на съобщения, покани и уведомления на посочените от кредитополучателя адреси, периодично информиране на кредитополучателя за допуснатите забави и възможностите за изпълнение чрез провеждане на телефонни разговори и извършване посещения на посочените от кредитополучателя адреси за връчване на покани, съобщения и уведомления. Предвидено е също така, че в случаите по предходното изречение кредитополучателят заплаща сторените от кредитора разходи за събиране на просрочените вземания съгласно Тарифата за таксите за допълнителните услуги, предоставяни от „Сити Кеш" ООД, във връзка с предоставяните от дружеството продукти.

От приложеното копие на Тарифа на таксите за допълнителните услуги, предоставяни от „Сити Кеш“ ООД е видно, че в т.6 от същата е предвидено задължение за заплащане на такса в размер на 25 % от главницата за разходи за събиране на просрочено вземане. Пояснено е, че разходите за събиране на просрочени вземания включват всички сторени от кредитора разходи във връзка с изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, посещения на адрес за връчване на покани, съобщения и уведомления на кредитополучателя и др., в т.ч. действия по отлагане на прехвърлянето на просрочено задължение от дружеството към компании за събиране на просрочени вземания.

От приложената от ответника справка за извършени от ищцата плащания по процесния договор е видно, че е заплатила суми в общ размер на 1679лв., от които 1000лв. главница, 575,62лв. неустойка и 103,38лв. лихва.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Ищцата претендира на първо място връщане на сумата от 575,62лв., платена без основание по нищожна клауза за неустойка, регламентирана в чл.11, ал.1 от процесния Договор, претендирана частично от цяло вземане в размер на 679лв.

Съдът приема, че процесната клауза, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 575,62лв. е нищожна като противоречаща на добрите нрави. Същата е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчител или банкова гаранция, като е въведен изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения- 3-дневен от 4 получаване на заемната сума, както и са въведени редица сложни условия, на които да отговаря поръчителя, в голямата си част несъобразени с конкретния размер на предоставения заем. При съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката очевидно не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения. На първо място горното следва от това, че на заемателя е отпуснат заем в размер на 1000 лв., а уговорената и начислена неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е в размер на 575,62 лв., т. е. в размер на повече от половината от главницата по заема. Освен това неустойката се начислява еднократно и за неизпълнение на непарично задължение /компенсаторна неустойка/, т. е. неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на вноските по заема и за периода на неизпълнението, поради което е изключено да се приеме, че размерът й се получава твърде висок в сравнение с дължимата сума и с реалните вреди и това се дължи на периода на неизпълнение от страна на ответника. На практика неустойка би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за заем е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната й функция. Липсва и обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация /чл. 16 и сл. от ЗПК/ и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. С така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение. Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя 5 отнасящо се до осигуряване на поръчители не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3 - дневен срок от усвояване на сумата на договора за заем, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от периодичните вноски е включена част от нея, т. е. води до оскъпяване на заема. Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за заем задължение на длъжника, което не е свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство. Претендираната неустойка противоречи и на чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП, който предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. По тези съображения съдът приема, че посочената клауза на чл. 11 ал. 2 от процесния договор за заем, на която ответникът основава претенцията си за неустойка, се явява нищожна и като такава не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение.