Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4427 от 08.04.2026, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 152/2026
Вид
Решение № 4427
Подписан
08.04.2026
В сила
08.04.2026
Състав
Кремена Данаилова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4427

Варна, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXIX състав, в съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

При секретар АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА административно дело № 20267050700152 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от Б. К. Г., [ЕГН], чрез адв. П. П. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GРAM-1341954/20.12.2025 г. издадена от младши автоконтрольор в Районно управление /РУ/ Провадия при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Варна, с която на Б. К. Г. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложена принудителна административни мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца и са отнети: два броя рег. табели "[рег. номер]" и СРМПС *********.

Жалбоподателят посочва, че са нарушени основни принципи на правото, тъй като лицето, което съставя Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, не може да издава и ЗППАМ. Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед, като неправилна и необоснована, постановена в нарушение на закона. В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие адв. П. П., жалбата се поддържа. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Ответник – младши автоконтрольор на РУ Провадия при ОДМВР – Варна, чрез гл. юрисконсулт оспорва жалбата. Отправя искане за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на оспорената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът е установил следните факти:

Съставен е АУАН Серия GA № 4767415/20.12.2025 г. от мл. автоконтрольор в РУ Провадия при ОДМВР – Варна, относно извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП от Б. К. Г..

Проба № 40 е установена с дрегер Д. Т. 5000 с фабричен № ARМF - 0094 от 20.12.2025 г. в 19:03 часа и е с положителен резултат на амфетамин.

Издаден е Талон за изследване № 0165732 на 20.12.2025 г. на жалбоподателя. В същия е записано, че е придружен до Филиал на център за спешна медицинска помощ /ФЦСМП/ – Провадия за вземане на кръвна проба.

Мотивирана резолюция № 25-0324-[рег. номер]/30.12.2025 г. е издадена от началник група при ОДМВР – Варна, в нея е изложено, че по случая е образувано ДП № 562/2025 г. по описа на РУ Провадия при ОДМВР – Варна за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, поради което е прекратено административнонаказателното производство по АУАН серия GA № 4767415/20.12.2025 г. против Б. К. Г..

Издадена е ЗППАМ № GPAM-1341954/20.12.2025 г. от младши автоконтрольор в РУ Провадия при ОДМВР – Варна, в която са посочени следните фактическите установявания: Б. К. Г. на 20.12.2025 г. около 18:10 часа по път VAR 1211 в посока [населено място] до кръстовище с път I – 2 е управлявал собствения си лек автомобил „Ланчия Делта“ с рег. № [рег. номер], след употреба на наркотични вещества или техните аналози - амфетамин, установено с техническо средство Дръг тест 5000 с фабричен номер ARМF - 0094, проба № 40, издаден е талон за медицинско изследване № 0165732. Прието е, че е извършено нарушение от жалбоподателя на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, с оглед управление на ППС след употребата на наркотични вещества и техните аналози. Наложена е ПАМ на Б. К. Г. на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик за срок от 6 месеца.

С писмо рег. № В- изх. 545/27.02.2026 г. от началник на МБАЛ – Варна към ВМА – София е удостоверено, че от Б. К. Г. в лаборатория за химико – токсикологични изследвания към ВМА – МБАЛ – Варна по Талон за изследване № 0165732/20.12.2025 г. са постъпили биологични проби /лаб. №№ 18072, 18073/ за химико – токсикологичен анализ. Необходимите изследвания не са изцяло приключени. Наличен е единствено първоначалния резултат от проведените скринингови тестове при приемането на биологичните проби, чийто резултат е отрицателен за наличие на наркотични вещества.

Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл.168 от АПК съдът намира следното от правна страна:

Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на 20.12.2025 г. Жалбата е изпратена по пощата на 05.01.2026 г. /л. 6 от делото/, чрез административния орган до Административен съд – Варна, т.е. в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП.

С т. 2.6 от Заповед № 365з-7399/04.09.2025 г. на директора на ОДМВР – Варна във връзка с 1.3 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, са оправомощени да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП младшите автоконтрольори в РУ Провадия при ОДМВР – Варна за нарушения на закона за движение по пътищата, извършени на територията обслужвана от съответното РУ при ОДМВР – Варна. По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства. На основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи, съответно т. 3 от посочената разпоредба ги задължава да не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая, от министъра на вътрешните работи е определено, че ОДМВР – Варна е служба, която осъществява контрол по ЗДвП. В съответствие с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП директорът на ОДМВР – Варна, в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП е делегирал правомощията си по чл. 171, т. 2а от ЗДвП на младшите автоконтрольори в РУ при ОДМВР – Варна. С оглед изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП.

Заповедта е издадена в писмена форма и са описани установените факти, поради което отговаря на изискването за форма. Изложени са фактически и правни основания за издаването й, в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Съставяне на АУАН в административното производство по налагане на ПАМ не е задължително, по аргумент на чл. 171 от ЗДвП, който предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, които са изброени. Следва, че принудителната административна мярка прекратяване регистрацията на ППС може да се наложи независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Налагането на ПАМ не е обусловено от налагане на административно наказание, поради което съставеният АУАН от младши автоконтрольор М. Г., в случая служи само за потвърждаване на установените факти, но не е задължителна предпоставка за издаване на заповед за ПАМ. Не е налице законоустановена забрана ЗППАМ и АУАН да се издадат от едно и също длъжностно лице, поради което довода на жалбоподателя, че е допуснато нарушение в тази насока е неоснователен.

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година; действието на принудителната административна мярка се прекратява, когато превозното средство е конфискувано или отнето в полза на държавата.

В случая употребата на наркотични вещества или техни аналози е установена по реда, регламентиран в чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, приложима на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП - с техническо средство ДРЪГ Т. 5000 е отчетена положителна проба за „амфетамин“. На жалбоподателя е издаден Талон за медицинско изследване № 0165732/20.12.2025 г., въз основа на което е дал по надлежния ред кръвна проба за изследване в лечебно заведение, тоест той е оспорил резултата от полевия тест. При наличие на изследване от кръвна проба установените стойности са определящи. След като на 20.12.2025 г. е имало взета кръвна проба е следвало да се изчака резултата от изследването преди да се издаде заповед за ПАМ.

При издаване на ПАМ по чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП ответникът няма оперативна самостоятелност, т.е. при наличие на посочените факти в нормата следва да издаде административен акт. При оспорване на пробата от дрегер, фактите от значение за издаване административен акт по чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП са: налице ли е управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена чрез изследване от кръвна проба.

Изследване от кръвна проба започва с представяне на кръвната проба, съгласно чл. 23, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. В случая представяне на кръвна проба е направено на 20.12.2025 г., то е част от процедурата по изследване на кръвната проба, поради което изследването е започнало, но не е приключило с протокол за химико-токсикологично изследване за определяне употреба на наркотични вещества или техни аналози, който се съставя на основание чл. 24, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017 година. При наличие на представена кръвна проба и започнала процедура по изследването й, административния орган задължително е следвало да установи резултата от изследването преди да наложи ПАМ, съгласно чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП. В този смисъл е и нормата на чл.6, ал.10 от Наредба №1 от 19.07.2017 г., която предвижда кога може да се използва резултата от техническо средство /дрегер/ - Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В случая предпоставките по чл.6, ал.10 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. не са налице, поради което резултатът от техническото средство не е годно доказателство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози.