Определение № 370 от 12.06.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 370 гр. Варна, 12.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500242 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Обединена българска банка“ АД (правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, с предходно наименование “РАЙФАЙЗЕНБАНК (България)” ЕАД), подадена чрез юк. Т., против определение № 264 от 19.04.2024 г., постановено по гр.д. № 350/2023 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото, образувано по искова молба на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД против Ш. А. М. и С. И. М. искове, с които претендира на основание чл.537 ГПК вр.чл.88 и чл.90 ЗКИР съдът да установи със сила на пресъдено нещо спрямо ответниците и при участието на Агенция по вписванията като трето лице помагач, че: ипотечното право на банката, произтичащо от ипотеката учредена с акт вписан в Служба по вписванията Силистра под рег. № 5582, акт 129, том I, дело №2067/2010г., подновена с вписване под ДВР 3019/24.06.2020г., акт 167, том I, дело №1974/2020г. съществува и не е погасено тъй като не са нА.це законовите предпоставки за зА.чаване на договорна ипотека, вписана под рег. № 5582, акт 129, том I, дело №2067/2010г и подновена с вписване, под ДВР 3019/24.06.2020г., акт 167, том I, дело №1974/2020г. предвид това, че вписването извършено на 21.08.2020г., акт 62, том 2, вх.рег.№4369, ДВР 4361/21.08.2020г. на Сл.Вписвания Силистра, на зА.чаването е нищожно като постановено по недопустимо искане на нелегитимирано лице; не съществува обстоятелството, послужило като основание за вписаното на 21.08.2020г., акт 62, том 2, вх.рег.№4369, ДВР №4361/21.08.2020г. зА.чаване на договорна ипотека рег. № 5582, акт 129, том I, дело №2067/2010г.), защото вписването на ипотеката е било вА.дно подновено преди изтичане на 10 годишния срок (с вписване ДВР 1

3019/24.06.2020г., акт 167, том I, дело №1974/2020г.); и да отмени извършеното вписване - зА.чаване на договорна ипотека, учредена с акт вписан в Служба по вписванията Силистра под рег. № 5582, акт 129, том I, дело №2067/2010г., подновена с вписване под ДВР 3019/24.06.2020г., акт 167, том I, дело №1974/2020г., обективирано в акт 62, том 2, вх.рег.№4369, ДВР №4361/21.08.2020г. на Сл.Вписвания Силистра.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е неправилно – постановено в нарушение на процесуалните правила и е необосновано, като са молили за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за продължаване на производството по предявените искове. Изложили са съображения за нА.чието на правен интерес от воденето на положителните установителни искове, за липсата на идентичност на първия такъв със заведения срещу банката от насрещната страна отрицателен установителен иск, за допустимата поправка на исковата молба с предявяване на третия иск и за погрешни изводи на окръжния съд за недопустимостта на производството по тях.

Ш. А. М. и С. И. М., чрез адв. Д., са подА. писмен отговор на частната жалба, с който са оспорили същата и по съображения за неоснователността й и за правилността на обжалваното решение са молили за потвърждаване на последното.

Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на прекратителното определение на окръжния съд, като неизгодно за него, редовна е и допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

Прекратеното от Силистренския окръжен съд производство по гр.д. № 350/2023 г. е било образувано по отделените искове на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД (с предходно наименование “РАЙФАЙЗЕНБАНК (България)” ЕАД) срещу Ш. А. М. и С. И. М., предявени като насрещни такива в производството по исковете на Ш. А. М. и С. И. М. срещу банката за установяване несъществуването в полза на банката на ипотечно право и право на принудително изпълнение по ИД № 40/2020 г. в СИС при СсРС по отношение на собствения им имот, представляващ апартамент №7 с ИД№ *** в гр.Силистра, ***, ет.2, ведно с принадлежащите му таванско помещение №12 и съответни идеални части от общите части на сградата и от дворното място, в което е построена сградата, при твърденията че са закупили имота чист от тежести след зА.чаване на ипотеката върху него. След уточнението на отделените искове, банката е поддържала, че ипотечното й право съществува, тъй като ипотеката е била подновена в срока, а зА.чаването й на 21.08.2020 г. било нищожно – постановено по недопустимо искане на нелегитимирано лице. Самото зА.чаване било зА.чено служебно от съдията по вписванията на 01.09.2020 г. на основание допусната очевидна фактическа грешка. Молил е за признаване за установено спрямо Ш. А. М. и С. И. М., че: ипотечното право на банката, 2 произтичащо от ипотеката учредена с акт вписан в Служба по вписванията Силистра под рег. № 5582, акт 129, том I, дело №2067/2010г., подновена с вписване под ДВР 3019/24.06.2020г., акт 167, том I, дело №1974/2020г. съществува и не е погасено, тъй като не са нА.це законовите предпоставки за зА.чаване на договорната ипотека, предвид че вписването извършено на 21.08.2020г. на зА.чаването е нищожно като постановено по недопустимо искане на нелегитимирано лице; не съществува обстоятелството, послужило като основание за вписаното на 21.08.2020г. (акт 62, том 2, вх.рег.№4369, ДВР №4361/21.08.2020г. зА.чаване на договорна ипотека рег. № 5582, акт 129, том I, дело №2067/2010г.) защото вписването на ипотеката е било вА.дно подновено преди изтичане на 10 годишния срок (с вписване ДВР 3019/24.06.2020г., акт 167, том I, дело №1974/2020г.); и искане съдът да отмени извършеното вписване - зА.чаване на договорна ипотека, учредена с акт вписан в Служба по вписванията Силистра под рег. № 5582, акт 129, том I, дело №2067/2010г., подновена с вписване под ДВР 3019/24.06.2020г., акт 167, том I, дело №1974/2020г., обективирано в акт 62, том 2, вх.рег.№4369, ДВР №4361/21.08.2020г. на Сл.Вписвания Силистра.

Правният си интерес от установителния иск за съществуване на ипотечното право по твърдения за нищожност и недопустимост на вписаното зА.чаване на ипотеката на 21.08.2020 г. и съответно за отмяна на същото, банката е обосновала с негативното засягане на правата й чрез заведения срещу нея иск от настоящите ответници, които обосновА. конкуриращи права въз основа на същото вписване. Банката е сочила, че уважаването на установителния й иск ще я легитимира да иска зА.чаване на вписването.

Коригиращото служебно зА.чаване на зА.чаването на ипотеката нямало ретроактивно действие и не зА.чавало със задна дата действието на недопустимото зА.чаване на ипотеката, а ответниците черпели права от оспореното вписване и считА., че „зА.чаването на зА.чаването„ не е породило действие спрямо тях.

Положителен установителен иск за съществуване на ипотечно право на ищеца, при заведен отделно от насрещната страна срещу него (и срещу длъжника) отрицателен установителен такъв за несъществуването му, е недопустим. Въпросът за нА.чието или липсата на ипотечни права на банката върху имота и правото й за принудително изпълнение върху него е предмет и на отрицателния установителен иск срещу нея, поради което положителният й установителен иск по чл. 537 ГПК вр. чл. 88 от ЗКИР е лишен от правен интерес. Банката не е обосновала правен интерес от воденето му, предвид и изложеното от нея, че с уважаването на иска цели последващото зА.чаване на вписаното зА.чаване на ипотеката върху имота, което (по собствените й твърдения), вече е нА.це от 01.09.2020 г. Д опустимостта на исковете по чл.

90, ал. 1 от ЗКИР се обуславя не само от нА.чието на вписване и засегнати с него права на ищеца, но и от нА.чието на възможността да бъде постигнат преследвания с тях правен резултат, а именно зА.чаване на вписването.

Липсата на един от тези елементи води до недопустимост на предявения иск с 3 правно основание чл. 90, ал. 1 от ЗКИР . При това с оглед на приетото в определение № 304/27.06.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 2821/2013 г. по описа на ВКС, ГК, I г. о. е възможно тази недопустимост да е нА.це не само преди предявяването на иска, но и да настъпи в хода на производството като това бъде съобразено от съда по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК . Затова зА.чаването на вписването не само преди предявяването на иска по чл. 90, ал.

1 от ЗКИР, но и в хода на съдебното производство по този иск ще доведе до неговата недопустимост. Това ще е така, тъй като преследваният с него правен резултат е постигнат, макар и по друг начин и ред. Още повече, едно вписване не може да бъде зА.чавано многократно. При това е без значение основанието, въз основа на което е извършено зА.чаването (иск по чл. 90, ал.

1 от ЗКИР, с който се установяват пороци на самото вписване или с иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК , към който препраща разпоредбата на чл. 88 от ЗКИР и който има за предмет самите засегнати права на ищеца). Последиците от двата иска по отношение на вписването са едни и същи, като в закона не е придадено обратно действие на зА.чаването, което означава, че същото има действие за в бъдеще. В този смисъл е и трайно установената практика по чл.

537, ал. 2 от ГПК, като при това за периода след зА.чаване на вписването е без значение основанието, на което това е направено. Действието на зА.чаването за в бъдеще означава, че вписването и евентуалните последици от него не отпадат изцяло от момента на извършването му, а съществуват от този момент до момента на зА.чаването му. Затова ако в рамките на този период то засяга права на трети лица спорът за тях може да се разреши по исков ред, както е предвидено в чл. 537, ал. 2 от ГПК , като в тези производства освен другите релевантни факти, ако законът е предвидил, че тези обстоятелства са от значение за спора, ще бъде преценявано извършеното вписване, евентуалните му пороци и действието му по отношение на страните по спора. Без значение е дА. в исковата молба по чл.

90, ал. 1 от ЗКИР се твърди друго основание за зА.чаването на вписването, различно от това, на което то е извършено, защото това би имало значение само в случай, че зА.чаването на вписването имаше обратно действие, което обаче не е предвидено в закона.

С оглед изложеното, наведените в частната жалба оплаквания на жалбоподателя са неоснователни.

Окръжният съд е достигнал до идентичен резултат в обжалваното определение, поради което същото като правилно следва да бъде потвърдено.

Предвид горното, Апелативен съд – Варна,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 264 от 19.04.2024 г., постановено по гр.д. № 350/2023 г. по описа на Силистренския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС, в едноседмичен срок 4 от връчването му с частна касационна жалба при предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5