Решение № 7649 от 06.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7649 гр. София, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело № 20221110121701 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Р. Т. Б. против „фирма” ЕАД.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на ответника сумата от 759.63 лв. – главница за разходвана топлоенергия, за периода м. 01.2013г. до м. 04.2014г. Твърди липса на облигационна връзка, оспорва ответникът да е доставял ТЕ в процесния период. Позовава се на изтекла погасителна давност.

Ответникът „фирма” ЕАД, в срока по чл. 131 от ГПК, твърди, че липсва правен интерес за ищеца от предяваване на иска. Признава, че искът е погасен по давност. Не взема становище по останалите твърдения в исковата молба.

Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Като доказателство по делото е приета фактура, издадена от ответника на името на ищеца за топлоснабдения имот, както и справка за задължения по абонатния номер и фактури, издадени на името на ищеца.

Видно от молба – заявление от 25.04.2016г. Рангелов е уведомил ответното дружество, че няма задължения за плащане.

Други доказателства не са ангажирани по делото в предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.

1

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Първият спорен по делото въпрос е налице ли е облигационна връзка между страните.

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, договорът за продажба се счита за сключен с конклудентни действия и общите условия обвързват ответника. Собственик на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи заплащане цената на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е предвиден срок, той кани, а не фактът на получаване на съответни фактури.

В исковата молба ищецът изрично оспорва, че е собственик или ползвател на топлоснабдения имот. Въпреки разпределената от съда доказателствена тежест и дадените указания, че ответникът не сочи доказателства в тази връзка, „фирма“ ЕАД не е ангажирала никакви доказателства.

Ето защо, по делото остана недоказано наличието на облигационно правоотношение за доставка на топлоенергия между ищеца и ответника, поради което искът на ищеца е основателен и доказан.

На следващо място следва да се отбележи, че недоказани останаха и обстоятелствата, че до топлоснабдения имот е доставяна ТЕ и нейната стойност. С доклада по делото съдът е указал на ответника, че следва са установи горното обстоятелство, като изрично е посочил, че не сочи доказателства за установяването му. Въпреки това ответникът не е ангажирал никакви доказателства и в тази връзка.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи и, че основателно e възражението на ищеца, че вземанията са погасени по давност. Приложима в случая е кратката три годишна давност. В този смисъл са и указанията на ВКС - Решение № 168/22.12.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г. и др./, съгласно което вземанията на търговски дружества – доставчици, произтичащи от неизпълнено задължение по договор, поради еднородния и падежиран характер на задължението са периодични плащания и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.

Исковият период обхваща м. 01.2013г. до м. 04.2014г., поради което към датата на подаване на исковата молба – 21.04.2022г., вземанията за процесния период са погасени по давност, което обстоятелство е признато от ответника.

Ето защо, предявеният иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 50 лв. за държавна такса.

2

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Илч. на основание чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за осъщественото процесуално представителство по делото.

По изложените съображения Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на фирма ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), че Р. Т. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: (град), (адрес), не дължи на фирма ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), сумата от 759.63 лв., представляваща главница за разходвана топлоенергия за периода м. 01.2013г. до м. 04.2014г.

ОСЪЖДА фирма ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес) да заплати на Р. Т. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: (град), (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 50 лева, представляваща направените по делото разноски за държавна такса.

ОСЪЖДА фирма ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и ад-рес на управление: (град), (адрес) да заплати на адв. Н. Илч. Илч. - САК, ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес), на основание чл. 38 от ЗА сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3