Решение № 20 от 05.07.2024, Районен съд - Ген. Тошево

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Генерал Тошево, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Г.Т. в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен М. С. при участието на секретаря Радостина Ил. С.а като разгледа докладваното от Росен М. С. Административно наказателно дело № 20243220200074 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е образувано, по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, по жалба на В. Д. В., ЕГН **********, с адрес: с. Л., общ. Г. Т., чрез адв. Ч. от АКБургас срещу Наказателно постановление № 24-0265-000043 от 06.03.2024г., издадено от Началника на РУ – Г. Т. при ОД на МВР – Д.

С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП във вр. чл. 179, ал.2, вр. чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложена “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева.

Жалбоподателят – редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв. Ч.. В съдебното заседание, процесуалния представител заявява, че поддържа изявленията направени в жалбата. Счита, че административнонаказващият орган в хода на производството не е успял да докаже извършеното нарушение, нито вината на жалбоподателя. Посочва, че няма данни кога и каква по вид маневра е предприел жалбоподателят, за да се стигне до вредоносния резултат, като по делото липсват доказателства, включително и писмени, относно механизма за настъпване на процесното ПТП. Сочи, че в обжалваното НП липсва каквото и да е било позоваване на АУАН и не е ясно въз основа на какъв акт е издадено същото. Моли съдът да отмени изцяло издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно. Претендират се сторените в производството разноски.

Въззиваемата страна ОД на МВР – Д., редовно призована, не се представлява, прилага становище относно основателността на жалбата, в което се излагат подробни доводи, че издаденото наказателно постановление е 1 законосъобразно и като такова следва бъде потвърдено. Сочи се, че процесното НП е издадено в изпълнение на чл. 36, ал.2 от ЗАНН, за нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП затова, че жалбоподателят като водач на МПС, предприемайки маневра, създава опасност за останалите участници в движението, без да се съобразява с тях като допуска ПТП с пострадало лице.

Моли съдът да потвърди изцяло наказателното постановление, тъй като посочва, че извършеното нарушение е доказано от приложените материали по обжалваната преписка и същите имат доказателствена сила до доказване на противното.

Актосъставителят поддържа направените констатации в съставения от него АУАН, че жалбоподателят е допуснал вмененото му нарушение.

Районният съд, след като провери изложените в жалбата оплаквания, съобрази становището и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна:

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл.59,ал.2 ЗАНН, от връчването му на оспорваното НП.

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран затова, че на 28.04.2023г., около 15:35 часа в село Б., общ. Г. Т., по ул. “**”, до дом № *, е управлявал лек автомобил Опел “Зафира” с рег. № *******, собственост на Д.

В. Д., с прикачено туристическо ремарке с рег. № *******, като предприемайки маневра не се уверил, че около него няма други участници по пътното платно и удря М. И. К. с ЕГН **********, намираща се на пътното платно в качеството си на пешеходец, с тегленото от него ремарке, като й причинява фрактура на ляв глезен. След като причинил ПТП водачът на л.а О.

“З******” с рег. № ******* не останал на мястото на произшествието до пристигане на органите на МВР или следствието.

За така извършеното нарушение на жалбоподателят бил съставен АУАН серия GA с № 843139/28.04.2023г., в който е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл.25, ал.1 от ЗДвП; чл. 123, ал.1, т.2 б. “б” от ЗДвП и чл. 147, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта, като в законоустановения срок приложил писмени възражения, с които оспорил изцяло установената в АУАН фактическа обстановка.

За извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗДвП Началника на

РУ с мотивирана резолюция прекратил административнонаказателното производство, поради данни за извършено престъпление по чл. 343, ал.1 б. “б” от НК, като било образувано досъдебно производство № 87/2023г.

На 22.05.2023г. е издадено Наказателно постановление № 23-0265000159, където административнонаказващият органи е възприел описаната в 2

АУАН фактическа обстановка относно извършено нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.2 б. “б” от ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложена “Глоба” в размер на 100 / сто / лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец, а относно нарушението по чл. 147, ал.1 от ЗДвП му е наложена “Глоба” в размер на 20 / двадесет / лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.

Наказателното постановление с № 23-0265-000159 / 22.05.2023г. е било атакувано по съдебен ред, като Г.Т. се е произнесъл с Решение № 26/25.10.2023г., с което е потвърдил същото, като законосъобразно и правилно, в частта, в която за извършено на нарушение по чл. 123, ал.1, т.2 б.

“б” от ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложена “Глоба” в размер на 100 / сто / лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец. Впоследствие в срока за обжалване е депозирана касационна жалба пред Административен съд – Д., който се е произнесъл с Решение № 343/20.02.2024г., с което е отменил Решение № 26/25.10.2023г. на Г.Т. и вместо него е постановил отмяна на Наказателно постановление с № 230265-000159/22.05.2023г., с което на жалбоподателят, за нарушение на чл. 123, ал.1, т.2 б. “б” от ЗДвП на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложена “Глоба” в размер на 100 / сто / лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.

На 01.03.2024г. Началника на РУ – Г. Т. е получил постановление № 1572/05.02.2024г. на РП – Д. ТО Б., с което се прекратява ДП № 87/2023г. по описа на РУ – Г. Т., водено за престъпление по чл. 343, ал.1 б. “б” от НК, като със същото е постановено провеждане на АНП по реда на ЗДвП против жалбоподателят с оглед преценката за извършените нарушения. В изпълнение на чл. 36 ал.2 от ЗАНН, административнонаказващия орган е издал процесното Наказателно постановление № 24-0265-000043/06.03.2024г., в което е вписано като нарушение разпоредбата на чл. 25,ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл. 179,ал.2 вр. чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева.

В хода на съдебното следствие е разпитан актосъставителят А. М., който посочва, че именно на 28.04.2023г. е получил сигнал за ПТП с пострадала жена, като след като с колегата му са посетили произшествието са видели същата легнала на земята, а линейката вече е била там. Актосъставителят твърди, че не са видели какво точно се е случило, АУАН е бил съставен по свидетелски показания, като един от свидетелите е била снахата на пострадалата жена, но тя също не е била очевидец. Според свидетелските показания жалбоподателят е отишъл да взема материал за ракия, пострадалата жена е била в близост до ремаркето и при тръгването е станал инцидента.

Посочва, че за извършеното ПТП не е съставян протокол за ПТП, нито са правени опити за възстановка, нито са измервани разстояния. Твърди, че са открили жалбоподателят в с. Л., като същият е казал на полицейските служители, че въобще не е усетил, че е станало нещо и затова си е тръгнал и не е останал на произшествието.

3

В съдебното заседание от 17.06.2024г. е разпитан и Г. С. – полицейски служител, в качеството си на свидетел при съставянето на АУАН. Свитеделят твърди, че на 28.04.2023г., около 15 часа са получили сигнал за пострадала жена в с. Б., като след като са посетили произшествието жената е била там, като е била пристигнала и линейка. Твърди, че са установили от свидетелски показания, че лек автомобил с туристическо ремарке е минал през крака на жената, която помагала да се изкара материала за изваряване на ракия, като след като жалбоподателят тръгнал с ремаркето минал през крака на пострадалата. Посочва, че жалбоподателят е установен в с. Л. на казана за изваряване на ракия.

От правна страна:

Съдът кредитира така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. Въз основа на тях се достига до следните фактически изводи. Нито един от свидетелите, разпитани в хода на съдебното следствие, не е бил пряк очевидец на процесното деяние. Това е така, защото свидетелят А. М. е бил повикан да отработи настъпилото ПТП, като същият е преценил, че вина за настъпилата вреда на пострадалата М. К. има жалбоподателят В. В.. От друга страна и свидетелят Г. С. категорично заяви, че не е видял жалбоподателят В. В. да причинява вредата на пострадалата М. К., но по свидетелски показания, предполага че е той. Тук е мястото да се отбележи, че в административнонаказателното производство важи презумпцията за невиновност на нарушителя и неговата отговорност не може да почива само на предположения. В случая не е налице пряк очевидец на деянието, а са налице само предположения и догадки.

По делото е приложена цялата административнонаказателна преписка, необходима за попълване на делото с доказателствен материал и която съдът кридитира изцяло.

Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя. В процесното Наказателно постановление № 24-0265-00043/06.03.2024г. липсва задължителен реквизит по чл. 57, ал.1, т.3 от ЗАНН, който изисква да се посочи датата на акта въз основа, на който се издава, както и името, длъжността и местослуженето на актосъставителят. Видно от приложеното по делото Наказателно постановление този реквизит липсва, като изобщо липсва позоваване на АУАН, поради което не става ясно въз основа на какъв акт се издава процесното Наказателно постановление, като по този начин се ограничава правото на защита на лицето сочено за нарушител. В този смисъл е Решение № 184 от 24.10.2007 г. КНАХД № 395/2007 г. на Административен съд – П.:

„За пълнота следва да бъде отбелязано, че са неоснователни съображенията на ответника по касационната жалба относно нарушение на чл. 57 от ЗАНН и относно участието на административнонаказващия орган в производството по 4 установяване на нарушението. Чл. 42, т. 2 от ЗАНН не поставя като задължително изискване АУАН да има номер, а само дата. Съответно, чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН не изисква в наказателното постановление да бъде цитиран номер, а само дата на акта. Чл. 51, ал. 2 от ЗАНН сочи основанията за отвод на наказващия орган и сред тях липсва присъствие на мястото на извършване на нарушението.“

Разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, която административно наказващия орган е вписал в процесното Наказателно постановление като нарушение извършено от жалбоподателят, предвижда задължение за водач на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Съдът счита, че процесното Наказателно постановление е издадено при неправилно изяснена фактическа обстановка, а оттам и неправилно е приложена като нарушена и разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, което е довело до съществено нарушение по чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.