Решение № 1063 от 06.07.2020, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 1 0 6 3 гр.

Пловдив, 06.07.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ при участието на секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 1401/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление

/НП/ № 36-0000050/22.01.2020 г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с което на М.Д.Й. с ЕГН ********** с адрес *** основание чл. 93б, ал. 11, т. 3 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 88а, ал. 4 от ЗАП.

Жалбоподателят моли да се отмени НП.

Аргументира становището си с възражения за съществено нарушение на процесуалните правила по съдържанието на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/, така и

НП относно непълното описание на нарушението и неяснотата в деянието на санкционираното лице. В съдебно заседание представителя на жалбоподателя поддържа възраженията си.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител. В писмено становище до съда моли да се потвърди НП като правилно и законосъобразно, съобразено с процесуалния и материални закон. Приема, че нарушението е доказано.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното. Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

Жалбоподателката М.Й. притежавала разрешително

№ 00545 от 01.01.2020 г. да извършва таксиметров превоз на пътници с лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ****, собственост на „Еуратек ауто“ ООД. По повод на осъществяваната дейност попълвала и притежавала пътна книжка № 243/13.11.2019 г., издадена от превозвача „Такси-1-2023“ ЕООД с ЕИК ********* и заверена от същия превозвач, а жалбоподателката била вписана в книжката като водач на лекия автомобил. На 05.01.2020 г. около 12:30 ч. в гр. Пловдив на автогара „Родопи“ била извършена проверка на жалбоподателката за спазване на законодателството от служителката при Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив – **** А.Г.. Проверена била пътната книжка и пътен лист № 44/05.01.2020 г., като е констатирано, е за периода 16.12.2019 г. – 23.12.2019 г. /осем периода на управление/ водачката на таксиметровия автомобил не е ползвала седмична почивка не по-малко от 36 последователни часа.

Въз основа на резултатите от проверката бил съставен АУАН № 272747/05.01.2020 г. срещу жалбоподателя за нарушение на чл. 88а, ал. 4 от ЗАП. Актът е съставен в присъствието на свидетел очевидец и жалбоподателя, който отбелязал в него, че няма възражения. В тридневен срок от съставянето му не е постъпило писмено възражение.

За извършеното нарушение било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 1000 лв. за нарушението на основание чл. 93б, ал. 11, т. 3 от ЗАП.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля А.Г., както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, пътна книжка № 243/13.11.2019 г., ведно с пътен лист № 44/05.01.2020 г. и заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на МТИТС.

Разпитана в съдебно заседание свидетелката Г. признава, че е извършена проверка, при която се е установило, че жалбоподателката не е почивала 8 дни, което представлява осем периода на управление, а е следвало да го направи след шестия период на управление.

Показанията ѝ съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който са съществени, като опорочават административнонаказателното производство и самите актове и нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен от компетентно лице. Не е ограничено правото на жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

С обжалваното НП жалбоподателката е била санкционирана от фактическа страна за това, че не ползва седмична почивка не по-малко от 36 последователни часа за периода от 16.12.2019 г. до 23.12.2019 г.

– осем периода на управление. За това ѝ деяние е била наложена имуществена санкция на основание чл. 93б, ал. 11, т. 3 от ЗАП. Съгласно правилото по същата санкционна разпоредба „Водач, който не спазва изискванията относно нормалната седмична почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за намаляване на времето за нормална седмична почивка: 1. до 3 часа - с глоба 100 лв.; 2. от 3 до 9 часа и 30 минути - с глоба 200 лв.; 3. (доп. - ДВ, бр. 9 от 2017 г.) над 9 часа и 30 минути - с глоба 1000 лв.“ Цитираната разпоредба предвижда три различни форми на съставомерно поведение, при осъществяването на което настъпват предпоставките за санкциониране на дееца, диференциращи размера на санкцията. Най-общо признакът, по-който се е водил законодателят, е свързан с установяване на времето, с което водачът е нарушил правилата относно нормалната седмична почивка. Терминиращият признак е времевото изражение на намаляване на установената седмична почивка от 36 последователни часа, първо с до 3 часа, след това между 3 и 9 часа и 30 минути и сетне с над 9 часа и 30 мин. Следователно тези обстоятелства следва да бъдат включени в съдържанието на актовете и описанието на нарушението, защото те именно са част от съставомерните признаци на нарушението, за което е наказана жалбоподателката. Съгласно чл. 42, т. 4 от ЗАНН актът трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно реквизитите на постановлението.

С оглед приложената санкционна разпоредба глобата е следвало да бъде наложена на правното основание, с което е въздигнато в административно нарушение поведението по намаляване на времетраенето на задължителната седмична почивка, което по своите характеристики ще включи и неползването на такава. Това обаче задължително следва да премине през установяване на часовете, с които водачът е намалил почивката си, за да може да бъде подведено под санкционната разпоредба на чл. 93б, ал. 11, т. 3 от ЗАП. Вместо това актосъставителят и административнонаказващият орган са ангажирали отговорността на водача за различно поведение от изискванията за намаляване на седмичната почивка – това е именно описаното в АУАН и НП поведение по неползване на седмична почивка не по-малко от 36 последователни часа за периода 16.12.2019 – 23.12.2019 г. – осем периода на управление.

Впрочем описано така нарушението в контекста на възприетото вече становище създава и неяснота относно обстоятелството колко точно часа почивка е ползвала жалбоподателката, както и ползвала ли е въобще почивка. Недопустимо е от въззивната инстанция чрез методите на тълкуване да достига до определени изводи относно осъществяването от фактическа страна на определени факти, които не са намерили конкретно място в актовете на производството.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че е налице съществено и непреодолимо противоречие между описанието на нарушение и санкционната разпоредба. Съдът не разполага с правомощие да изменя за пръв път с въззивното решение правната квалификация на деянието, нито да приложи нова и различна санкционна разпоредба. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, защото недопустимо е ограничило правото на защита на жалбоподателя не може да бъде санирано на този етап от производството и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

На следващо място съдът счита, че по описанието на нарушението и спазването на правилата на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е допуснато още едно нарушение, което се оцени като съществено и препятства правото на защита на наказаното лице, но и съдебния контрол върху обжалвания акт.

Процесното НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка, предвид обстоятелството, че нито в АУАН, нито в самото НП е изрично посочено, дали жалбоподателката е осъществявала таксиметров превоз от името и за сметка на превозвача „Такси-1-2023“ ЕООД, или от името на превозвача, но за своя сметка. Същото обстоятелство е съществено за отговорността и субекта, който следва да я носи. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗАП предвижда налагането на имуществена санкция в размер от 1000 лв. на превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работното време и почивките на водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари, включително при превози за собствена сметка. Същевременно съгласно легалната дефиниция на „таксиметрови превози“ в §1, т.26 от ДР на ЗАП това са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до пет места, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. Тоест разграничават се два вида субекти извършващи таксиметрови превози – превозвачи или водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка.

Според разпоредбата на чл.10, §2 от Регламент

(ЕО) 561/2006, транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) 3821/85 и глава II от регламент 561/2006. Вземайки предвид установеното от съда обстоятелство, че пътната книжка е издадена и заверена от превозвача „Такси-1-2023“ ЕООД, то следва да се приеме, че таксиметровите превози са изпълнявани от превозвача чрез водача /жалбоподател понастоящем/.

Оттук и отговорността за неспазване на правилата за седмична почивка би следвало да е за превозвача, който не е осигурил спазване на разпоредбите за работното време и почивките на водачите при извършване на обществени превози на пътници, включително при превози за собствена сметка. Санкционната норма следва да е по съвсем различна разпоредба – тази на чл. 104, ал. 1 от ЗАП, който ангажира отговорността на коренно различен субект от жалбоподателката. Така Решение № 2345 от 29.10.2013 г. по н. д. № 2980/2013 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.

Въпреки изложените съображения следва да се посочи от правна страна, че от събраните по делото доказателствени материали се установява, че към датата на извършване на проверката, водачът М.Й. не е ползвала седмична почивка не по-малко от 36 последователни часа за периода 16.12.2019 г. – 23.12.2019 г. – осем периода на управление, доколкото след шестия последователен период на управление, а именно на 22.12.2019 г. е следвало да бъде в задължителна седмична почивка в размер не по-малко от 36 последователни часа. Правилно е определена и посочено санкционната разпоредба, а наказанието – законосъобразно. Същото деяние е извършено виновно от страна на водачката, разбирайки характера и свойството на деянието си и последиците му и е желаела тяхното настъпване.

Предвид горното съдът като прие, че при съставянето на обжалваното наказателно постановление и АУАН са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са опорочили актовете на производството и са ограничили правата на жалбоподателката, постановлението е незаконосъобразно и следователно следва да бъде отменено.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 36-0000050/22.01.2020 г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с което на М.Д.Й. с ЕГН ********** с адрес *** основание чл. 93б, ал. 11, т. 3 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 88а, ал. 4 от ЗАП.