Решение № 435 от 26.06.2024, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. Силистра, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жанет Ив. Борова при участието на секретаря М. П. Л. като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело № 20233420100954 по описа за 2023 година

Ищецът "Ф. И.Л” ЕАД с ЕИК ., гр. С., бул. Т. А. № , ет, , бизнес сграда „ТАО“, представляван от изпълнителните директори Л. Д. и С. П., чрез пълномощника В. Ц., моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумите, посочени в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, постановена по ч.гр.д.№ 276 / 2023 г. по описа на СРС, произтичащи от Договор за потребителски заем, с № PLUS - 14399420 от 05.01.2017 г., както следва: сумата от 7 442.31 лева, представляваща главница по договор за потребителски заем, заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането; сумата от 1841.29 /хиляда осемстотин четиридесет и един лв. и двадесет и девет ст./ лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 20.09.2018г. до 20.10.2021г. сумата от 2940.18 /две хиляди осемстотин и четиридесет лв. и осемнадесет ст. / лева - лихва за забава за периода от 21.09.2018 г. до 17.02.2023г. сумата от 294.48 /двеста деветдесет и четири лв. и четиридесет и четири ст./лева - разноски за производството.

Претендира разноски.

Твърди, че цитирания по-горе договор за заем е сключен между “БНП П. П. Ф.”ЕАД и Ж. И. С.. Поради неизпълнение на задълженията за 1 заплащане на месечните погасителни вноски, за удовлетворяване на вземането си, позовавайки се на настъпил краен падеж на задължението, ищецът комуто са прехвърлени вземанията по процесния договор с Договор за цесия, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№ 276 / 2023 г. по описа на СсРС и е издадена заповед за изпълнение. Тъй като длъжникът е възразил, че не дължи сумите, са предявени исковете, по които е образувано настоящото производство.

Твърди, че длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането. Излага доводи във връзка с наличието на виновно неизпълнение на договорните отношения от страна на ответника.

Ответникът Ж. И. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., ул. О.

№ е подал писмен отговор, с който оспорва исковите претенции. Оспорва наличието на задължение, както и наличието на правоотношение между нея и ищеца, като счита, че в тежест на ищеца е да докаже наличието на валиден договор за цесия, както и реалното предаване на договорената сума. Твърди наличието на застраховка по договора, която следва да е покрила риска от неизпълнение и моли да бъде задължен ищеца и застрахователя да представят информация относно осъществени плащания въз основа на застрахователния договор. Твърди нищожност на договора поради наличието на неравноправни клаузи и освен това прави възражение за погасяване на задължението по давност.

Като съобрази изложеното по-горе и представените с исковата молба писмени доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 9 ЗПК и чл. 86 от ЗЗД.

По делото е представено копие от договор за паричен заем № PLUS14399420 / 05.01.2017 г., от което се установява, че между кредитодателя “БНП П.П.Ф.” ЕАД и ответника е съществувало облигационно правоотношение за предоставяне на паричен заем за сумата от 10 000.00 лева и срок от 60 месеца, като ответникът е следвало да заплаща разсрочено, ведно с допълнителни разходи по кредита, като изрично е уговорена и общата дължима сума. Длъжникът преустановил изпълнението на задълженията си, като липсват данни какви суми са заплатени и кои задължения са погасени посредством плащането им.

По делото е представен заверен препис от Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 19. 08. 2019 г., от който е видно, че на същата дата “БНП П. П. Ф.”ЕАД е сключило с "Ф. И.” ЕАД договор, по силата на който, “БНП П. П. Ф.”ЕАД, в качеството му на цедент е прехвърлило възмездно на "Ф. И.” ЕАД, в качеството му на цесионер вземанията, произтичащи от договори за кредити, които е отпуснало на свои клиенти при изпълнение на основаната си дейност, описани в Приложение №1, представляващо неразделна част от договора за цесия. По делото не са 2 представени доказателства за уведомяването на длъжника за извършената цесия.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В процесния договор е посочено, че заемът е предоставен при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 13.49 %. Липсват обаче каквито и да било условия за прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент - дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Нарушението е още по-съществено доколкото, нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя. Визираната неяснота съществено ограничава правата на потребителя и е основание за недействителност на договора за кредит. За да се обезпечат правата на потребителя по сключения договор за потребителски кредит, в последния следва на ясен и достъпен език да е описаното визираното в законовата норма на чл.11 ЗПК съдържание.

Липсата на някои от съществените реквизити води до недействителност на договора на специалните основания по чл.22 ЗПК, последица от което е връщане само на чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по кредита.

От това следва, че неизпълнението на задължението на кредитодателя (банка или пък небанкова финансова институция), който по занятие осъществява сделки по предоставяне на потребителски кредити и като такъв е и по-силната страна в правоотношението, да предостави на потребителя изискуемата информация, води до лишаване от правото му да получи възнаграждението по договора.

На следващо място, ищецът се позовава на нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Действително, в текста на договора е посочено, че годишният процент на разходите е 16.14 %, но липсва каквото и да било уточнение какви точно разходи се включват в този процент. Посочената фиксирана лихва от 13.49 % не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР, като неяснота се създава и по отношение на обстоятелство дали в ГПР са включени посочените в договора за кредит застрахователна премия и такса ангажимент. По този начин потребителят 3 кредитополучател, е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. От тълкуване на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК следва, че простото посочване с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на годишния процент на разходите, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК.

С оглед приетите по-горе принципни постановки и доколкото, както вече се констатира в процесния договор липсва уточнение кои разходи включва посоченият процент на ГПР, то следва да се приеме, че договорът е недействителен и на това самостоятелно основание.

Освен това, съгласно чл.11, ал. 1, т. 20 ЗПК, въвеждащ в националното право повелителната норма на чл.10, пар.2, б. „п“ от Директива (ЕС) 2008/48, договорът за потребителски кредит следва да съдържа наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.

В практиката си ВКС приема, че с правилото на чл.11, ал.1, т.20, предл. последно ЗПК (посочване на лихвения процент на ден) се гарантира реалното упражняване на правото на потребителя на отказ от договора, а именно да отстъпи от договора без негативни за него последици, ако прецени в „срока за размисъл“ по чл.29, ал.1 ЗПК, че той не отговаря на потребностите му, поради което, изпълнението на чл.11, ал.1, т.20, предл. последно ЗПК се явява особено съществено за правата на потребителя и неизпълнението му е скрепено със санкцията на чл.22 ЗПК – недействителност на договора – Решение № 59 / 20. 05. 2024 г., постановено по т.д. № 2695 / 2022 год. по 4 описа на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното решение, посочването в съдържанието на договора на лихвата по кредита (годишния лихвен процент – пар.1 т.4 ДР на ЗПК), което е изискване по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, не съставлява изпълнение на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК за посочване на лихвен процент на ден, чиято цел е обезпечаване на реална възможност за упражняване на потестативното право на отказ от договора, а непосочването на лихвен процент на ден - част от изискуемото по чл.11, ал.1, т.20 ЗПК съдържание на потребителския кредит, обуславя, на основание по чл.22 ЗПК, недействителност на договора.

В настоящия случай, в процесния договор не е посочен лихвен процент на ден, поради което кредитополучателят, в качеството му на потребител, дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихви или други разходи по кредита – чл.23 ЗПК.

Поради всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че възраженията на ответника са основателни и процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 10, ал.1, вр. чл. 11, ал.,1 т. 9 и т.10 и т. 20 от ЗПК.

На основание чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита и не дължи лихви и други разходи по кредита, включително и неустойка.Предвид констатираната недействителност на договора и недължимостта на вземанията за лихви, както и другите разходи по кредита, претендирани от ищеца, то съдът намира, че следва да бъде уважен само искът относно размера на главното вземане за главница, но предвид обстоятелството, че съобразно изложеното от ищеца по кредита са извършвани плащания, които съдът не може да определи нито в какъв размер са, нито каква част от задължението са погасили, то и тази претенция следва да бъде отхвърлена като недоказана. Редно е да се отбележи, че за установяване на тези обстоятелства по делото е допусната ССЕ, но същата не е изготвена поради пасивното поведение на ищеца, носещ доказателствената тежест в тази връзка.