Решение № 1199 от 24.09.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1199 гр. Варна, 24.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Виолета Кожухарова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело № 20213110105063 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба от „Т. Б.” ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление * срещу СВ. Т. К., с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

57.12 лв. – цена за потребени далекосъобщителни услуги, предоставени по силата на Договор № */ 16.05.2018 г.; 227.59 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор Договор № */ 16.05.2018 г.; 41.79 лв. – незаплатени лизингови вноски по договор от 16.05.2018 г., по силата на който на ответника е предоставено мобилно устройство *, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане по ч. гр. д. № 10097 по описа на Варненски районен съд за 2020 г. е издадена Заповед № 5042/ 23.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение. Претендират се и разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за мобилни услуги, от 16.05.2018 г. за номер *, при месечна абонаментна такса от 24.99 лв. с ДДС. На същата дата между същите страни е сключен и договор за лизинг, по силата на който на клиента е предоставен и мобилно устройство.

От страна на ответника не е изпълнено задължението за заплащане на месечните такси, цената на потребени мобилни услуги и лизингови вноски, за които са издадени процесните фактури.

1

Ответникът – СВ. Т. К., не депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.

415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съдът, след като съобрази отправеното искане в молба – становище вх.

№ 30015/10.09.2021 г. за постановяване на неприсъствено решение, съобрази следното:

Ответникът - СВ. Т. К., е редовно уведомен при условията на чл. 46, ал.

1 ГПК и чл. 41, ал. 2 ГПК , а именно: съобщението с указанията по чл. 131 ГПК (л. 29) е получено лично от страната, а призовката (л. 37) е връчена по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК.

Същевременно, предявените искове са вероятно основателни, с оглед изложените в исковата молба твърдения и представените по делото доказателства.

По изложените съображения се налага извод, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, с което предявеният иск бъде уважен.

С оглед изхода на спора , на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК и по арг.

ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се присъждат и извършените в заповедното производство разноски, в общ размер на 385.00 лева, от които: сумата от 25.00 лева – заплатена държавна такса и сумата от 360.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в настоящото производство разноски, в общ размер на 435.00 лева, от които: сумата от 75.00 лева – заплатена държавна такса и сумата от 360.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че СВ.

Т. К. , ЕГН **********, с адрес: * , дължи на „Т. Б.” ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *, следните суми: 57.12 (петдесет и седем лева и дванадесет стотинки) лева – цена за потребени далекосъобщителни услуги, предоставени по силата на Договор № */ 16.05.2018 г.; 227.59 (двеста двадесет и седем лева и петдесет и девет стотинки) лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор Договор № */ 16.05.2018 г.; 41.79 (четиридесет и един лева и седемдесет и девет стотинки) лева – незаплатени лизингови вноски по договор от 16.05.2018 г., по силата на който 2 на ответника е предоставено мобилно устройство *, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане по ч. гр. д. № 10097 по описа на Варненски районен съд за 2020 г. е издадена Заповед № 5042/ 23.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД .

ОСЪЖДА СВ. Т. К., ЕГН **********, с адрес: *, да заплати н а „Т.

Б.” ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *, сумата от 385.00 (триста осемдесет и пет) лева, представляваща разноски, сторени в производството по ч. гр. д. № 10097/2020 год. по описа на Варненски районен съд, 35 състав, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА СВ. Т. К., ЕГН **********, с адрес: *, да заплати на „Т. Б.” ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *, сумата от 435.00 (четиристотин тридесет и пет) лева, представляваща сторени разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Присъдените в полза на ищеца сума могат да бъдат доброволно заплатени по банков път, по сметка на ищеца открита в „С. Е.“ – клон Б., ВIС:

*, IBAN: *.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3