Решение № 72 от 05.04.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. С., 05.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Меденка М. Недкова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Гражданско дело № 20215400100370 по описа за 2021 година

Производството е по два обективно съединени иска с правно основание чл.2ал.1т.3 ЗОДОВ.

ИЩЦАТА М. Д. Л., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.С., ул.“П.Р.С.“ №27, със съдебен адрес: гр.С., ул.“Бузлуджа“ №11, офис 8-9, адвокатско дружество „Николова и партньори“, твърди в исковата молба, че на 4.ІV.2017год. в Районна прокуратура С. било образувано ДП№53/2017год., по което на 4.VІІІ.2017год. била привлечена като обвиняем за извършено от нея престъпление по чл.210ал.1т.5 НК във връзка с чл.209ал.1 НК във връзка с чл.26ал.1 НК, с мярка за неотклонение „подписка“. Във връзка с повдигнатото обвинение била извършена задължителна полицейска регистрация на ищцата. По внесения срещу нея обвинителен акт от РП С., било образувано НОХД№799/2017год. по описа на СРС, което в съдебно заседание от 19.ІІ.2018год. било прекратено от съда и делото било върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени нарушения, които нарушения съществено затруднили правата и. На 23.ІІІ.2018год. ищцата отново била привлечена като обвиняем, като на 19.ІV.2018год. РП С. повторно внесла обвинителен акт срещу нея от 27.ІІІ.2018год., по който било образувано НОХД№198/2018год. по описа на СРС. С присъда№34/20.ХІ.2018год. по НОХД№198/2018год. на СРС М. Д. Л.,ЕГН********** била призната за виновна в това, че при условията на продължавано престъпление, в гр.С., през месец октомври 2015год., с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у А.Б.Е.

/гражданска на Кралство Дания/, с което и причинила имотна вреда в размер на 39 116.60лв.

1

/20 000евро/, представляваща имотна вреда в големи размери. На основание чл.210ал.1т.5 НК във връзка с чл.209ал.1 НК във връзка с чл.26ал.1 НК и чл.54 НК ищцата М. Д. Л. била осъдена на една година и шест месеца „лишаване от свобода“, което наказание било отложено на основание чл.66 НК за срок от три години. На основание чл.45 ЗЗД М. Д. Л. била осъдена да заплати на гражданския ищец А.Е.л обезщетение за причинените и имуществени вреди в размер на 39 116.60лв., ведно със законните последици от това. След подадена от ищцата въззивна жалба, с присъда№1/14.І.2019год. по ВНОХД№61/2018год. на С.ския окръжен съд била отменена изцяло присъдата на СРС, съответно М. Д. Л. била призната за невиновна, поради което и на основание чл.304 НПК била оправдана изцяло по повдигнатото и обвинение за извършено престъпление по чл.210ал.1т.5 НК във връзка с чл.209ал.1 НК във връзка с чл.26ал.1 НК, а предявеният срещу нея граждански иск с правно основание чл.45 ЗЗД, за имуществени вреди в размер на 39 116.60лв. бил отхвърлен изцяло.

С решение№87/13.VІ.2019год. по н.к.д.№289/2019год. на НК на ВКС било потвърдена изцяло присъда№1/14.І.2019год. по ВНОХД№61/2018год. на СОС. Ищцата твърди, че по време на наказателния процес пред СРС и СОС, животът и се променил коренно. Преди привличането и в качеството на обвиняем, тя била в добро здравословно състояние, водила спокоен живот, ползвала се с авторитет, като можела да отиде навсякъде и да бъде посрещната с уважение. Отношенията в семейството и били добри, радвала се на професионален авторитет и разбирателство с приятелите. Развивала собствен бизнес, в т.ч. и финансиран чрез банкови кредити, които обслужвала редовно и без затруднения. Имала добри доходи, с добра възвращаемост на вложенията и. След привличането и в качеството на обвиняем, животът и се променил както в личен, така и в професионален план. Започнала да изпитва страх, безпокойство и срам от обстоятелството, че е привлечена като обвиняем в извършването на тежко умишлено престъпление и че може да бъде осъдена за това.

Мисълта, че е обвиняема, а след това подсъдима, не и давала покой, защото като юрист съзнавала в пълна степен тези качества. Ищцата живее в гр.С., в който всички познават нея и семейството и. Започнала да чува негативни коментари за себе си, и подмятания, както от непознати, така и от приятели. Всяко едно съдебно заседание се превръщало в мъчително преживяване за нея. И макар, ищцата да имала надежда, че справедливостта ще възтържествува преди произнасянето на присъдата в СРС, след постановяване на присъдата тя се отчаяла. Имала чувството, че животът и е приключил. Затворила се в себе си, макар и никой да не искал да общува с нея, като дори най-близките и приятели започнали да се откъсват от нея. Престанала да общува с близките и приятелите си. Не можела да спи нормално, ето защо вземала приспивателни. Поддържала и високо кръвно налягане , преживеният стрес довел до чести здравословни кризи, които наложили и болнично лечение.

Всеки филм с криминална тематика пораждал у нея тревога, срам и безпокойство. А споменът за задължителната и полицейска регистрация, както и патосът, с който прокуратурата убеждавала съда, че тя е престъпник, не могат да се заличат от съзнанието и.

Воденото срещу ищцата наказателно производство се отразило и на професионалния и авторитет. Ищцата М.Л. е юрист и често контактувала с колегите си. Но след започване на наказателното производство, колегите започнали да я съжаляват и малко по-малко да я 2 избягват, като подхождали с недоверие към нея. Тъй като повдигнатото и обвинение е свързано с финансово ощетяване, тя започнала да изпитва затруднения и в бизнеса си, по пълното му преустановяване. До началото на наказателния процес, М.Л. работила по различни проекти, в т.ч. и като ЕТ, както и като юрисконсулт в дружеството на баща и „Александър Комерс 1“ООД. Но след началото на наказателния процес, тя не можела да си намери работа, а баща и, като управител на „Александър Комерс 1“ООД я уволнил, тъй като се усъмнил в лоялността и. Ищцата твърди, че и до настоящия момент не може да възстанови отношенията с баща си. Тя не можела да погасява редовно кредитите си, като се принуждавала да взема нови кредити с високи лихви, за да погаси старите задължения. След това вземала заеми от приятели, които все повече и отказвали, поради липса на доверие в нея предвид случващото се. Приходите на семейството и намалели, ищцата нямала работа, авторитетът и се сринал. В един период от време дори работела като асистент на една стара жена, но не успяла да си намери работа като юрист и икономист. Наказателния процес се отразил и на отношенията в семейството и. Синът и А.Н.К., който е ученик в ОУ „Иван Вазов“ гр.С., спрял да споделя и да излиза с приятели, дори понякога отказвал да ходи на училище. Той усещал тревогата в майка си и и предлагал да отидат да живея в друг град. В резултат на водения срещу ищцата наказателен процес, тя претърпяла и имуществени вреди в размер на 2 250лв., представляващи заплатени адвокатски възнаграждения на процесуалните и представители както в досъдебното, така и в съдебното производство до приключването му във ВКС, които съгласно чл.4ал.1 ЗОДОВ са пряка и непосредствена последица от повдигнатото и поддържано от Прокуратурата обвинение срещу нея. Ето защо ищцата моли С.ският окръжен съд да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България, БУЛСТАТ 121817309, представлявана от главния прокурор Иван Гешев, да и заплати сумата 45 000лв., представляваща обезщетение за неимуществените вреди, причинени в резултат от образуваното и водено срещу ищцата наказателно производство за престъпление по чл.210ал.1т.5 НК във връзка с чл.209ал.1 НК във връзка с чл.26ал.1 НК, по което е призната за невиновна и оправдана изцяло по повдигнатото и обвинение с присъда№1/14.І.2019год. по ВНОХД№61/2018год. на С.ски окръжен съд, потвърдено с решение№87/13.VІ.2019год. по н.д.№289/2019год. на ІІІ НО на ВКС и сумата 2 250лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски хонорари за осъществено процесуално представителство и защита на ищцата от един адвокат в наказателното производство, ведно със законните лихви върху сумата 47 250лв., считано от 13.VІ.2019год. /датата на влизане в сила на оправдателната присъда/ до окончателното и изплащане, като и присъди и съдебните разноски по водене на делото. С молба вх.№2699/6.Х.2021год. е посочена следната банкова сметка, с IBAN: BG 15, титуляр М. Д. Л. във финансовата институция „Айкарт“АД, по която следва да и се заплатят присъдените суми.

ОТВЕТНИКЪТ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от главния прокурор Иван Гешев, представлявана по право от прокурора при С.ска окръжна прокуратура С.С. подава писмен отговор №3054/5.ХІ.2021год. на исковата молба. Ответникът счита предявените искове за процесуално допустими, но частично 3 основателни по размер. Оспорва претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 45 000лв., като прекомерно завишено и необосновано по размер, несъобразено с принципа за справедливост, установен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, а претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 250лв. намира за неоснователно и недоказано. От представените с исковата молба доказателства се установява наличие само на оправдателна присъда спрямо ищцата М. Д. Л., с което се доказва основанието на предявения иск по чл.2ал.1т.3 от ЗОДОВ. Но това е само първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл.2ал.1т.3 ЗОДОВ. Ищцата трябва да докаже при условията на пълно и главно доказване: кой е субектът на извършеното деяние, като надлежен правозащитен орган и материалноправно отговорен по предявения иск за обезвреда, да докаже претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди, както и причинната връзка между тези вреди и неправомерните актове на правозащитните органи.

Ответникът счита, че ищцата не представя доказателства за претърпените от нея вреди в личен и професионален план, публичното и злепоставяне, влошените отношения в семейството, здравословните и проблеми и прочие. Липсват доказателства за прекратяване на трудовото и правоотношение в резултат на воденото срещу нея наказателно производство. Счита, че финансовите проблеми на регистрирания от ищцата ЕТ са били налични още преди образуваното наказателно производство, което е било потвърдено в хода на воденото срещу нея досъдебно производство и е наложило взетите в заем от нея суми за тяхното обслужване, станало причина за образуване на наказателното производство срещу нея. По отношение на твърденията на ищцата, че в резултат на воденото срещу нея наказателно производство е пострадал синът и А.Н.К., следва да се има предвид, че Прокуратурата на РБ не носи отговорност за търпените от трети лица вреди, какъвто се явява синът на ищцата, и в този смисъл намира представените за това доказателства за неотносими към предмета на делото. Ищцата е била привлечена като обвиняем на 4.VІІІ.2017год. за престъпление по чл.210ал.1т.5 НК във връзка с чл.209ал.1 НК във връзка с чл.26ал.1 НК, а оправдателната присъда срещу нея е влязла в сила на 13.VІ.2019год., когато е била потвърдена от ВКС оправдателната присъда по ВНОХД№61/2018год. на СОС.

Следователно наказателното производство е водено за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93т.7 НК, и в двете му фази-досъдебна и съдебна, е протекло в рамките на помалко от две години, от които по-голяма част от времето е съдебната фаза, във връзка с обжалвания от страна на ищцата, и същото е приключило в разумни срокове. В наказателното производство срещу обвиняемата е взета най-леката мярка за процесуална принуда-„подписка“, която не предполага търпене на някакви изключителни неудобства и лишения от страна на ищцата. Твърденията свързани с гласността на наказателното производство в обществото на гр.С. довело до увреждане на доброто име на ищцата в обществото, освен че са недоказани, те не са и последица от преки действия на органи на Прокуратурата на РБ, поради което не следва да се ангажира нейната отговорност за действия на трети лица. Поради което ответникът счита, че предявеният иск за обезщетение на причинените на ищцата неимуществени вреди е прекомерно завишен, като несъответстващ на изискванията на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. А претендираните 4 имуществени вреди за заплатени адвокатско възнаграждения в наказателното производство не са доказани да са заплатени, поради което искът е неоснователен.