Решение № 480 от 20.08.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. Казанлък, 20.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КЕТИ М. КОСЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело № 20245510100004 по описа за 2024 година

Предявени са иск за обявяване нищожност на правна сделка с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и в условията на евентуалност - иск за обявяване нищожност на клауза от тази сделка.

Предявен е осъдителен иск за връщане на недължимо платена по договор за кредит парична сума с правно осн. чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ищецът М. С. З. с ЕГН: ********** от гр. Казанлък моли съда да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на договор за потребителски кредит № 916730, сключен между нея - М. С. З. и „Ф.Б." ЕООД с ЕИК: ***** на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК., евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК и да прогласи недействителността на този договор.

В условията на евентуалност, ако съдът не обяви договора за нищожен, моли съда да провъзгласи нищожността на клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № 916730, сключен между нея - М. С.

З. с ЕГН: ********** и „Ф.Б. " ЕООД, с ЕИК: *****, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от "Multitude Bank" в полза на ответника.

Моли съда на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да осъди ответника „Ф.Б." 1

ЕООД, с ЕИК: ***** да й заплати, сумата 1420 лева, представляваща възнаграждение за поръчител, платена по договор за потребителски кредит № 916730 при начална липса на правно основание, ведно със законната лихва върху сумата 1420 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба 02.01.2024 година до окончателното й изплащане /л.89/.

Моли да й бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

Посочва следната банкова сметка, по която да й бъдат приведени присъдените суми: IBAN *****, BIC: *****.

Твърди, че на 26.08.2020 г. между нея и ответникът е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 916730, съгласно който намира приложение ЗПФУР. Отпуснатия заем следвало да бъде в размер на 2000 лева, който да погаси в срок от 10 месеца, като върне сумата общо 2380 лв., съставляваща главница от 2000 лв. и 19% лихва или 380 лв.

Посоченият в сключения договор годишен процент на разходите е 0%.

В чл. 5 от Договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank" в полза на дружеството ответник. При сключването на договора за потребителски кредит никъде не е посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано с кредитора дружество. След като усвоила сумата от 2000 лв., установила, че освен заемната сума от 2000 лв., са й начислили такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Ф.Б." ЕООД, в размер на 1950 лв.

Твърди, че към датата на подаване на исковата молба е погасила задълженията си по договора за потребителски кредит.

Счита този договор за недействителен. Дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито пък е посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит - в чл.5.3 от ОУ е посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явява всъщност.

Твърди, че договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен 2 електронен подпис. Твърди, че не е подписвала договор за поръчителство, както и че такъв договор не й е представян.

Процесният договор за кредит счита за нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, както и тази на евентуалния договор за допълнителна услуга.

Твърди, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК - не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Посочено е само ГПР в %, но не е посочен начина на изчисляването му.

В договора е посочен грешен/неверен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, а това е следва да бъде направено, след като ответникът не предоставя възможност за сключване па договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събира допълнително възнаграждение. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията.

Посочените в договора за заем по-ниски стойности на ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл.

68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Счита, че сумата дължима по договора за поръчителство, следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК. Със сключването на договора за потребителски кредит и предвиждане на вноска за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита.

Действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени и разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство, твърди, че е в размер над 70%.

3

Предвид горното е налице недействителност на договора /чл.22 ЗПК/.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин" .

Счита клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № 916730 за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.

Ответникът „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ***** моли съда приемете за неоснователен предявения от ищеца иск с пр. осн. чл. 26 от ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 5 от Договор за потребителски кредит № 916730/26.08.2020 г. сключен между ищеца. Твърди, че поради настъпилото неизпълнение на договора от страна на М. С. З., кредитът е бил продаден на 05.11.2023 г. на Most Finance – фирма за събиране на просрочени вземания.

Твърди, че „Ф.Б.“ ЕООД не е надлежна страна по делото, не следва да отговаря по предявените от ищцата искове.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

Представен е Договор № 916730/26.08.2020 година за предоставяне на потребителски кредит, сключен между М. С. З. и „Ф.Б.“ ЕООД. Направеното от ищцата възражение, че не е подписвала договора за кредит с физически и квалифициран електронен, не бе оспорено от ответната страна и оборено от представените по делото доказателства.

Видно от чл.7 от Договор № 916730/26.08.2020 година, М. С. З. е декларирала, че кодът за потвърждение, предоставен й от „Ф.Б.“ ЕООД, има 4 силата на положен от нея саморъчен подпис съгласно чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ.

Електронен подпис по смисъла на чл.13 от ЗЕДЕУУ е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014; усъвършенстван електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 11 от Регламент (ЕС) № 910/2014; квалифициран електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014.

На основание чл.13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните.

Видно от чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 „електронен подпис“ означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва.

Съгласно договорът за кредит страните са се съгласили „Ф.Б.“ ЕООД да отпусне на М. С. З. заем в размер на 2000 лв., който тя да върне на 10 вноски съгласно „Погасителни план, който е неразделна част от договора“ с първа падежна дата 25.09.2020 г. заедно с 380 лв. лихва /19%/ или общо 2380 лв.

Представеният като доказателство по делото договор № 916730/26.08.2020 година за предоставяне на потребителски кредит не съдържа погасителен план, въпреки, че в чл.2 е посочено, че съществува, и че начинът на плащане на задължението по договора за кредит е съгласно погасителния план, който е неразделна част от договора.

Видно от съдържанието на чл.5 от Договор № 916730/26.08.2020 година, кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от Multitude bank в полза на дружеството.

Договор за поръчителство, послужил като основание за записването в чл.5 от договора за кредит, че е налице обезпечение, по делото не се представя, а ищцата твърди, че не е подписвала и такъв ней е предоставян.

Представено е удостоверение от 05.11.2023 година, издадено от „Ф.Б.“ ЕООД, в уверение на това, че „лицето М. С. З., ЕГН **********, няма задължения към „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *****. Кредит с № 916730 е продаден на фирма за събиране на просрочени задължения.

Двете справки съставени от предствител на „ Easy pay“ АД съдържат 5 информация за плащани от ищцата суми, но не съдържат информация за погасяването на кое задължение на М. С. З. към ответника се отнасят. /Не се сочи основанието – източникът на задължението: договор и т.н./.

От приетото по делото заключението на ССЕ, съдът приема за установено, че ГПР по договора за кредит възлиза на 48,35 % . На 26.08.2020 година „Ф.Б.“ ЕООД е превело на М. С. З. сумата 2000 лв. с основание на превода „договор за кредит 916730“. Сумата е усвоена от М. С. З.. Погасителния план съдържащ се в преддоговорната информация, а не като част от договора за кредит, сочи на различен размер на месечната погасителна вноска – от 156,64 лв. на 25.09.2020 година – до 345,60 лв. на 22.06.2021 год. Независимо от размера вноската, съставните й части са две: главница и лихва по кредита.

Ищцата е платила на ответника по договор за кредит № 916730/26.08.2020 г. в периода 06.10.2020 година - 15.11.2021 година сумата 2980 лв. „Ф.Б.“ ЕООД е отнесло направените плащания за погасяване на суми за погасяване на дължимата главница – 1235,28 лв., суми за погасяване на дължимата лихва 357,44 лв., суми за погасяване на задължения по чл.10, ал.2, чл.10, ал.3, чл.10, ал.4 от Общите условия във връзка с чл.2-4 от Тарифата – 160,00 лв.

Остатъкът от 1420 лв. съставлява сума, която е формирана от сумите плащани от ищцата на „Ф.Б.“ ЕООД, която „Ф.Б.“ ЕООД е квалифицирал като „сума по незадължителна услуга“ и която на осн. чл.16 от собствените си Общи условия е наредил в полза на трето лице.

Видно от заключението на ССЕ, ако сумата 1420 лв. бъде включена като разход по договора за кредит размерът на ГПР би възлязъл на 169,57%. За изготвяне на заключението ССЕ е ползвала предоставени й от ответника договор за кредит /идентичен по съдържание с представения по делото/ и съставена от ответника преддоговорна информация /стандартен европейски формат/ без адресат, в който формат е записано, че няма значение на предложение за сключване на договор.