Решение № 3600 от 17.05.2019, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ … гр. София, 17.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №4005 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е и по въззивна жалба на ответника К.И.А. срещу решение от 05.12.2017 г. по гр.д. №44030/2017 г. на Софийския районен съд, 153 състав, в частта, в която на основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 1838,64 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода мес.06.2006 г. – мес.04.2008 г. за имот, находящ се в гр. София, жк. „*******, аб. №226352, ведно със законната лихва от 24.07.2009 г. до окончателното изплащане, сумата от 775,54 лв., представляваща лихва за забава за периода 01.08.2006 г. – 24.06.2009 г., като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното и исковото производство.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила, и е необосновано. Поддържа, че СРС неправилно е приел, че претендираната ТЕ за сградна инсталация, БГВ и ТЕ за общи части е изразходвана от ответника, както и че общото доставено на ответника количество ТЕ е недоказано. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове за главница за незаплатена топлинна енергия и за лихва за забава.

Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата.

Третото лице-помагач „Н.” ЕАД не взема становище по въззивната жалба.

Решението на СРС в частта, в която предявените установителни искове са отхвърлени до пълните предявени размери, не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му, съгласно чл.162 ГПК. В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер, за който се установява от СТЕ, че отговаря на метрологичните изисквания. Разпределението на отчетената от общия топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода нормативна уредба. От заключението на СТЕ се установява, че в конкретния случай дяловото разпределение е извършено от ищцовото дружество правилно и съобразно нормативните изисквания, като дължимите от ответника суми са за начислена топлинна енергия за БГВ - отчитана на база брой потребители - 3 лица, поради липса на технически изправени и сертифицирани водомери и за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. По делото липсват данни, а и няма наведени твърдения в тази насока, жалбоподателят да се е възползвал от предвиденото рекламационно производство и да е оспорил изготвените от третото лице-помагач изравнителна сметка в установените срокове, съгласно действащите през процесния период Общи условия, които имат силата на закон за страните, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по чл.70 ал.6 Наредбата за топлоснабдяването.

От заключението на СТЕ се установява, че дължимите от ответника суми за начислена топлинна енергия за периода мес.06.2006 г. – мес.04.2008 г., които не са погасени по давност, са в размер на 1838,64 лв., до който размер искът за главница е основателен.

Не следва да бъдат разглеждани доводите на жалбоподателя, касаещи начина, по който е разпределена ТЕ, изразходвана за общите части на сградата, доколкото от заключението на СТЕ се установи, че през процесния период за имота на ответника такава не е начислявана.

Неоснователни се явяват и доводите за нарушение на чл.27 от Директивата на ЕС №2011/83/ЕС. Цитираната директива относно правата на потребителите е транспонирана в българското законодателства със ЗИД на ЗПП, приет на 10.07.2014 г. Не може да се приеме обаче, че е налице непоръчана доставка, при изрично заявена от ответника воля да получава такава с подадената до ищеца молба-декларация от 09.10.2002 г. за откриване на партида на нейно име за процесния топлоснабден имот.

Поради изложеното, решението на СРС в обжалваните части следва да бъде потвърдено изцяло.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №285571/05.12.2017 г., постановено по гр.д. №44030/2017 г. по описа на СРС, ГО, 153 състав, в обжалваната част.

Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Н.” ЕАД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.