Определение № 45219 от 30.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45219 гр. София, 30.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В. М. Станиславова като разгледа докладваното от В. М. Станиславова Гражданско дело № 20251110102612 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на Л. Л. Н., чрез адвокат Б. Й. /с пълномощно на л. 9/, срещу „А.Т.Г“ АД.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „А.Т.Г“ АД.

В срока по чл. 211, вр. чл. 131 ГПК е депозирана насрещна искова молба от „А.Т.Г“ АД, чрез мл. адвокат В. Б.-К. /с пълномощно на л. 43/, срещу Л. Л. Н..

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника по насрещния иск Л. Л. Н..

На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.01.2025 г. от 13:40 часа, за която дата да се призоват страните.

ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото производство предявените от „А.Т.Г“ АД срещу Л. Л. Н. обективно съединени насрещни осъдителни искове: главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР, сумата от 1 713,75 лева – част от вземане в общ размер на 2 000,00 лева, представляващо главница по Анекс № ******* към Договор за потребителски кредит № **************** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 22.04.2025 г., до окончателното плащане, а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 23 ЗПК – за сумата от 1 713,75 лева – част от вземане в общ размер на 2 000,00 лева, представляващо чистата стойност на Анекс № ******* към Договор за потребителски кредит № **************** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 22.04.2025 г., до окончателното плащане.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са за разглеждане от Л. Л. Н. срещу „А.Т.Г“ АД обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между тях Договор за потребителски кредит № **************** г., изменен с Анекс № *******/07.04.2024 г., като противоречащ на закона, и с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 1

500,00 лева, представляваща платена при начална липса на основание сума по недействителния Договор за потребителски кредит № **************** г., изменен с Анекс № *******/07.04.2024 г., ведно със законната лихва за подаване на исковата молба в съда – 16.01.2025 г., до окончателното плащане.

В исковата молба се навеждат фактически твърдения, че на 30.06.2023 г. между ищеца Л. Л. Н. – в качеството на кредитополучател, и ответното дружество „А.Т.Г“ АД – в качеството на кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит № **************** г. чрез средство за комуникация по смисъла на ЗПФУР. Съгласно т. 1.1. от него, кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на сключения договор, Приложенията и анексите към него, Общите условия, приложими към договори за потребителски кредит, и погасителния план да усвои и върне предоставения му кредит, както и да заплати на кредитора уговорената лихва за ползване на кредита и другите разходи по кредита. Ищецът твърди, че кредиторът не му е предоставил екземпляр от общите условия и стандартен европейски формуляр. Посочва, че на 07.04.2024 г. страните са сключили анекс № ******* към договора за кредит, чрез който са удължили срока за погасяване на задълженията. Към анекса е приложен погасителен план, видно от който основните параметри на договора за кредит са, както следва: 1./ размер на кредита: 2 000 лева; 2./ срок на погасяване на кредита: 07.04.2026 г.; 3./ размер на погасителната вноска без одобрено обезпечение: 256.25 лева; 4./ брой вноски: 24; 5./ годишна лихва за ползване на кредита: 45.56 %; 6./ дължима сума: 3 233.04 лева; 7./ годишен процент на разходите по кредита: 65 % 8./ такса в размер на 150 лева, без посочване на какво основание се начислява.

Ищецът поддържа, че в договора за потребителски кредит липсва клауза, според която кредиторът да е поискал от него предоставяне на обезпечение, но същевременно в Погасителния план се констатира наличие на предвидена неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение в общ размер на 2 916,96 лева, която кредиторът е разсрочил към погасителните вноски, и която е в размер по-голям от отпуснатия кредит. Твърди, че въпросната неустойка не е включена при определяне на ГПР по договора, което води до заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК и до вписване на неточен размер на разходите. В договора за кредит е посочен ГПР в размер на 65 %, с което формално е изпълнено изискването на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно възнаграждението, наречено „неустойка“.

Счита, че тази неустойка представлява скрито възнаграждение за кредитора и води до неоснователно обогатяване на последния. Намира, че в договора за кредит липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР по кредита, чрез посочване кои компонентни са включени в него и как се формира той като %. Поддържа, че неясното определяне на ГПР представлява самостоятелно основание за прогласяване на нищожността на договора за кредит. Наред с това, изтъква, че процесната неустойка излиза извън присъщите си функции и цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора. Счита, че неусточената клауза е уговорена в противоречие с разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя да заплати при неизпълнение на негово задължение необосновано високо обезщетение или неустойка, и като такава е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Чрез нея се заобикаля и изискванията на чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 16 ЗПК. Посочва, че в т. 5.2 от договора е посочено, че тази клауза е за събиране на такса от потребителя в общ размер на 150 лева, която също е предвидено да се разсрочва към всяка погасителна вноска в размер на 6.25 лева. Изтъква, че това е такса, която се събира предварително и представлява такса за разход за извънсъдебно събиране на просрочен кредит. Навежда твърдение, че е извършил 9 броя плащания в полза на ответното дружество на суми в общ размер на 2 342,25 лева.

Отправя искане към съда за прогласяване на нищожността на процесния договор за кредит, на посочените в исковата молба основания за това. Предвид недействителността на договора за кредит, счита, че сумите над чистата стойност на кредита са недължимо платени, поради което предявява и иск за връщане на сумата от 500,00 лева.

2

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от „А.Т.Г“ АД, с изразено становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва фактическите твърдения на ищеца за извършени в полза на ответното дружество плащания на недължими суми. Навежда възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания. Моли за отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл. 211, вр. чл. 131 ГПК ответникът по първоначалната искова молба предявява насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.

240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР, за сумата от 1 713,75 лева – част от вземане в общ размер на 2 000,00 лева, представляващо главница по Анекс № ******* към Договор за потребителски кредит № **************** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 22.04.2025 г., до окончателното плащане, а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 23 ЗПК – за сумата от 1 713,75 лева – част от вземане в общ размер на 2 000,00 лева, представляващо чистата стойност на Анекс № ******* към Договор за потребителски кредит № **************** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 22.04.2025 г., до окончателното плащане.

В насрещната искова молба се навежда фактически твърдения, че на 30.06.2023 г. между „А.Т.Г“ АД, в качеството на кредитодател, и Л. Л. Н., в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № ******* по реда на ЗПФУР. На 07.04.2024 г. между страните е сключен Анекс № ******* към Договор за кредит № *******, съгласно който кредитополучателят е получил от кредитодателя паричен заем в размер на сумата 2 000 лева, срещу насрещно задължение да я върне на 24 броя месечни погасителните вноски, първата от които платима на 08.04.2024 г., а последната – в срок до 07.04.2026 г., при условията договорени между страните. Ищецът по насрещния иск поддържа, че кредитополучателят не е изпълнил задължението за плащане на изискуемите суми по Анекс № *******, поради което се позовава на чл. 11, б. а) от Общите Условия на „А.Т.Г“ АД и с връчване на препис от НИМ на кредитополучателя обявява Анекс № ******* за предсрочно изискуем. Моли ответникът по насрещния иск да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 1713.75 лева, частично от 2 000 лева, представляваща сбор от дължимата, падежирала и непогасена част от главницата по Анекс № ******* и предсрочно изискуемата главница, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението, евентуално сумата в размер на 1713.75 лева, частично от 2 000 лева, представляваща чистата остатъчна стойност на кредита, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на насрещната искова молба от Л.

Л. Н., с изразено становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

По разпределението на доказателствената тежест между страните:

По първоначалния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК:

УКАЗВА на ищеца по първоначалния иск, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за потребителски кредит № **************** г., изменен с Анекс № *******/07.04.2024 г., с ответното дружество, с посоченото в исковата молба съдържание, вкл. на оспорените клаузи от договора и анекса към него, които противоречат на императивни материалноправни норми.

УКАЗВА на ответника по първоначалния иск, че е в негова доказателствена тежест да докаже възраженията си, в това число, че договорът за потребителски кредит е действителен, вкл. договорен индивидуално, като за последното не се представят доказателства.

3

По първоначалния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

УКАЗВА на ищеца по първоначалния иск, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1./ сключването на договор за потребителски кредит № **************** г., изменен с Анекс № *******/07.04.2024 г., с ответното дружество, с посоченото в исковата молба съдържание, вкл. на оспорените клаузи от договора и анекса към него, които противоречат на императивни материалноправни норми; 2./ извършено плащане на претендираните суми по договор за потребителски кредит № **************** г., изменен с Анекс № *******/07.04.2024 г., в полза на ответното дружество.

УКАЗВА на ответника по първоначалния иск, че е в негова доказателствена тежест да докаже наличие на основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

По насрещния иск:

УКАЗВА на ищеца по насрещния иск, че в негова доказателствена тежест е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните е сключен валиден договор за потребителски кредит № **************** г., изменен с Анекс № *******/07.04.2024 г., по силата на който на ответника – кредитополучател е била отпусната заемната сума, която е реално усвоена от последния; предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, съответно че е настъпил падежът на вземанията.