Определение № 208 от 10.03.2023, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно гражданско дело 101/2023
- Вид
- Определение № 208
- Подписан
- 10.03.2023
- В сила
- 10.03.2023
- Състав
- ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА, РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ, ПЛАМЕН ПЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
- чл. 175в, ал. 1 - 3 · Закон за съдебната власт
- чл. 175в, ал. 1 - 3 · Закон за съдебната власт
- чл. 175в, ал. 1 - 3 · Закон за съдебната власт
- чл.80 ал.10 · Правилник за администрацията в съдилищата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 208 гр. Ловеч, 10.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:
ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20234300500101 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази:
С Решение № 14/23.01.2023 г., п***ановено по гр.д. № 632 по описа на РС-Т*** за 2022 г., е отхвърлен предявеният установителен иск от "М*** Ф**** М****" АД, вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията към Министерството на правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр. С***, район С***, бул. „С**" № 23, ет.б с ЕИК: ***, представлявано от В** Ю*** Б** - Изпълнителен директор, срещу Д. В. В., произтичащо от сключен между нея и «БНП П** П*** Ф**» ЕАД гр.С*** Договор за малък паричен заем № CASH-**, с който се иска да се признае за установено, че "М*** Ф**** М****" АД има вземания срещу Д. В. В., както следва: сумата 1207.33 /хиляда двеста и седем лева и тридесет и три стотинки/ лева, представляваща незаплатен ***атък от отпусната сума по Договор за малък паричен заем, с номера CASH - ** от 04.09.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 30.01.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 526.67 /петстотин двадесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ лева - договорна лихва за периода от 05.11.2012 г. до 25.02.2013 г., сумата 503.08 /петстотин и три лева и осем стотинки/ лева - неустойка за забава за периода от 16.11.2012 г. до 26.01.2017 г., сумата 44.74 /четиридесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки/ лева - разноски за държавна такса, както и сумата 150.00 /сто и петдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 50 от 31.01.2017 г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 83/2017г. по описа на РС Т*** като неоснователен и е осъден "М*** Ф**** М****" АД, вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията към Министерството на правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр. С***, район С***, бул. „С**" № 23, ет.б с ЕИК: ***, представлявано от В** Ю*** Б** - Изпълнителен директор да заплати на Д. В. В., с п***оянен адрес гр. Т***, ул. „Г** К**" № 466, ЕГН ********** сумата от 860.00 /осемстотин и шестдесет/ лв., направени разноски по ч.гр.д.
83/2017г. по описа на РС-Т*** и сумата 487.00 /четиристотин осемдесет и седем/ лева 1 направени разноски по настоящото дело, съгласно представен по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските.
П***ъпила е въззивна жалба с вх.№ 554/1.02.23 г. от "М*** Ф**** М****" АД, гр.С***, бул, "С**" № 23, етаж 6 представлявано от В** Ю*** Б** - Изпълнителен директор, чрез Я. М. юрисконсулт срещу Решение № 14/23.01.2023г., п***ановено по гр. дело № 632/2022г. по описа на Районен съд-гр. Т***, като счита решението за неправилно и незаконосъобразно.
Излага, че производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „М*** Ф**** М****" АД, ЕИК *** срещу Д. В. В., с искане ответникът да бъде признато за установено парично вземане в размер на 1 207,33 лева - главница; 526,67 лева договорна лихва за периода от 05.11.2012г. до 25.02.2013г.; 503,08 лева - неустойка за забава, считано от 16.11,2012г. до 26.01.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 30.01.2017г., произхождащи от неизпълнение на Договор за потребителски паричен кредит № CASH-**/04.09.2012r., сключен между „Д** Ф** И***" АД /с ново наименование „БНП П** П*** Ф**" ЕАД/ и Д. В. В., както и 44,74 лева- разноски за държавна такса, както и сумата 150,00 лева юристконсултско вънаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 50 от 31.01.2017г. по чл.
410 ГПК по ч.гр. дело № 83/2017г. по описа на PC Т***.
Сочи, че с Решението си, първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е счел, че искът е неоснователен, поради погасяване на задължението с петгодишна погасителна давн***. Счита това за неправилно поради следните съображения:
Твърди, че съдебния състав е посочил, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в законна сила на 10.03.2017 г. и на същата дата е издаден и изпълнителния лист под № 2016/10.03.2017г., като изпълнителното дело, въз основа на този изпълнителен лист е образувано на 04.03.2022 г., а изпълнително действия, прекъсващо давн***та е извършено на 14.03,2022 г. и според решаващия съдебен състав давн***та е изтекла на 10.03.2022г., тъй като заповедта е влязла в сила на 10.03.2017г.
Счита обаче, че решаващият съдебен състав не е взел предвид чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., който гласи:
Чл. 3. За срока от 13 март 2020 г. до отмЯ.та на извънредното положение спират да текат:
1. (изм. -ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението;
2. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) давн***ните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти;
3. (отм. - ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.);
2
4. сроковете по глава пета, раздел I и III, глава осма, раздел V, глава десета и глава дванадесета, раздел I, II и IV от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, с изключение на срока по чл. 38, ал. 1, т. 2 от същия закон;
5. сроковете по чл. 175в, ал. 1 - 3 от Закона за съдебната власт, с изключение на срока по чл. 175в, ал. 1, т. 2 от същия закон.
Изтъква, че съгласно посочения член от Закона, давн***ният срок е удължен до 10.05.2022г. и счита, че в полза на длъжника не е изтекла, посочената в закона давн***.
С оглед на гореизложеното, моли съда се произнесе по същество и да отмени Решение № 14/23.01.2023г., п***ановено по гр. дело № 632/2022г. по описа на И-ри състав на Районен съд-гр. Т*** и да п***анови ново справедливо решение и да му присъди разноски за настоящото производство.
По отношение на разноските, присъдени на ответника в Решение № 14/23.01.2023г., п***ановено по гр. дело № 632/2022г. по описа на 11-ри състав на Районен съд-гр. Т*** изтъква, че въпреки че в депозираната молба за провеждане на заседанието на 24.11.2022г., са направили възражение за прекомерн*** на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника, съдът е присъдил 860,00 лева разноски по ч.гр. дело № 83/2017 г. Сочи, че за извършването на тези разноски ищецът е уведомен с обжалваното решение, съдът е присъдил и разноски в размер на 487,00 лева за исковото производство, които в случай, че се отхвърли въззивната жалба, моли да се намалият възнагражденията, съгласно възражението ни и НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ,
В срок е п***ъпил отговор от Д. В. В., с адрес в гр. Т***, ул. г** К**" № 466, чрез адвокат Б. Д..
Изтъква, че във въззивната жалба се сочи, че Решение № 14/23.01.2023 год. по гр. д.
№ 632/2022год. по описа на ТРС не било съобразено с чл. 3 от ЗМДИП, който спира хода на погасителната давн*** от 13 март 2020 г. до отмЯ.та на извънредното положение - последно удължено с РМС № 826/25.11.2021 г. до 31 март 2022 г. Смята, че фактическата констатация на въззивника е вярна, но без правно значение за правилния извод на съда относно изтеклата погасителна давн***, основал решението по гр. д. № 632/2022год. по описа на ТРС.
Счита, че изискуем***та на вземанията на кредитора, т.е. началото на погасителната давн*** за тях е уговорена в т. 4 от Договора за малък паричен заем № CASH**/04.09.2012r., съгласно която кредитора не дължи покана за изпълнение, а предсрочната изискуем*** за всички уговорени и дължими вземания на кредитора настъпва при неизпълнение на задължението на заемателя да плати четири или повече седмични вноски.
Изтъква, че в конкретния случай датата на настъпване на предсрочната му изискуем*** по Договор за малък паричен заем № CASH **/04.09.2012г. е 26.11.2012 год. 3 посочена е от ищеца в заявлението по чл. 410 ГПК и не е спорна по делото, макар да е установена и с назначената по делото съдебно-икономическа експертиза (т.2 на стр.З от заключението).
Твърди, че съгласно чл. 114 ЗЗД давн***та почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, в процесния случай 26.11.2012 год. Твърди, че на 30.01.2017 г. дружество „М*** Ф**** М****" депозира чрез „Български пощи" ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. В. В., ЕГН ********** за сумата от 2237,08 лева, от които 1207.33 лева ***атък от главница по Договор за малък паричен заем № CASH**/04.09.2012 г.; 526.67 лева договорна лихва, начислена за периода 05.11.2012г.-25.02.2013г.; 503,08 лева — неустойка за забава за периода от 26.11.2012г.
(датата на настъпване на предсрочната изискуем*** на заема) до 26.01.2017г. - датата на изготвяне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда, а именно 30.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението и е направено е искане за присъждане на направените по делото разноски в общ размер на 194,74 лева. Сочи, че подаването на Заявление за издаване на заповед за изпълнение и издаването на изпълнителен лист (ИЛ) по ч. гр. д.№ 83/2017год. по описа на ТРС не са действия по чл. 116 ЗЗД, които прекъсват хода на погасителната давн***, започнала да тече на 26.11.2012 г, поради което към 26.11.2017год. всички вземания по Договор за малък паричен заем № CASH **/04.09.2012г. са погасени по давн***.
Твърди, че периода по чл.З от ЗМДИП започва от 13.03.2020 г. когато всички вземания по Договор за малък паричен заем № CASH**/ 04.09.2012г. вече са били погасени по давн***. Затова решаващия извод на съда, основал Решение № 13 / 23.01.2023год. по гр. д. № 632/2022год. по описа на ТРС за изтекла погасителна давн*** е правилен като резултат и не се засяга от действието на чл.З от ЗМДИП.
На по-силно основание поддържа, че решението по гр. д. № 632/2022год. по описа на ТРС е правилно защото Договор за малък паричен заем N9 CASH**, сключен на 04.09.2012 год. между „БНП П** П*** Ф**" ЕАД и Д. В. В. е нищожен поради противоречие със закона (чл.26, ал.1 ЗЗД) и поради накърняване на добрите нрави, като уговореното възнаграждение на кредитора в противоречие с чл.9 и чл.10 ЗЗД и добрите нрави относно своя размер, който надвишава многократно трикратния размер на основния лихвен процент на БНБ, и в случая е 734.18% както установи назначената съдебноикономическа експертиза, а установения от БНБ за месец септември 2012 г. е 0,04%, е базисният, а основният + 10 пункта, тоест 10,04% е законната лихва за забава.
Сочи, че съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.201 Ог. на ВКС, ***К, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедлив*** са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях. Твърди, че въпреки тяхната абстрактн*** законът им е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, 4 ал. 1 ЗЗД). Изтъква, че за противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се нед***иг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр. Сочи, че съгласно установена съдебна практика противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека, залог), противно на добрите нрави е нейният размер да надвишаваща двукратния размер на законната лихва (в този смисъл Решение № 906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II г. о., Решение № 378/18.05.2006г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г. о., Решение № 1270/09.01.2009г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.; Определение № 901/10.07.2015г. по гр. д. № 6295/2014г. на ВКС, IV г.о.).
Разпечатката съдържа 35 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/928cc648-c3e4-4e76-ad29-661c432c3868