Определение № 933 от 01.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 933 гр. София, 01.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА в присъствието на прокурора Детелин К. Георгиев като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно дело № 20261000600899 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК, вр. чл. 306,ал.3, вр. ал.1, т.1, пр. 2 от НПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на упълномощен защитник на осъдения К. С. С. срещу определение № 1039/18.09.2025г., постановено по НОХД № 1027/2025г., на Окръжен съд – Благоевград (Бл ОС), с което съдът е отнел в полза на Държавата на основание чл.53, ал.2, б. „б“ от НК иззетите на 03.07.2025 г. от помещение, обитавано от К. С. С., следните парични суми: сумата от 3 780 лева - 14 бр. банкноти с номинал от 100 лв., 46 бр. банкноти с номинал от 50 лв., 4 бр. банкноти с номинал от 20 лв.; сумата от 100 евро - 1 бр. банкнота с номинал от 100 евро; сумата от 36 470 лв.; сумата от 36 470 лв. 1460 евро; сумата от 700 лв. и от 3160 евро.

В частната си жалба осъденият К. С. счита определението на Бл ОС от 18.09.2025г. за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Възразява срещу изложения в определението довод, че намерените и иззети при претърсването на 03.07.2025 г., в жилището му, находящо се в ***, парични суми представляват непряка облага от престъплението, за което е осъден с одобреното от съда споразумение.

Твърди, че намерените пари били събирани за дъщеря му Е. К. С. /която също имала свое семейство и дете, но живеела при родителите си/, на която предстояла операция на стволови клетки в Турция. В тази връзка към жалбата са приложени медицински документи относно здравословното й състояние, както и документи и удостоверение от АСП за получени от нея парични добавки за няколко години. Сочи се, че тези добавки не били харчени, а пазени за плануваната операция. С пари за плануваната 1 операция на дъщерята Е. в Турция, били помогнали братята на осъдения К. С. - В. С. и С. С., които дали сумата от 4 233 лева. Около 5 000 лева пък била им дала майката на осъдения К. С. - Е. А. С.. Голяма част от намерените суми пък били дадени от Аделина Атанасова Петкова - съпруга на брат му В. С., която извършвала търговска дейност, като собственик на ЕООД „АДИ — СТРОИ 2020“. Представят се и фактури за изплатени на търговското дружество парични суми. Като доказателства, в подкрепа на твърденията си, жалбоподателят е приложил Удостоверение от Д„СП“, според което Е.

К. С. получава социални помощи от 2022 г.; Епикриза и Етапна епикриза на Е. С. за здравословното й състояние; Преводно нареждане на С. В. С.; Разпореждане от ТП на НОИ на Е. А. С.; фактури - 3 бр. за изплатени на ЕООД „АДИ-СТРОЙ 2020“ парични суми; Акт за раждане на Е. К. С.; писмо от здравно заведение в Р. Турция и част от чат относно цената за операцията. В заключение жалбоподателят К. С. С. прави искане за отмяна на обжалваното определение с което се отнемат в полза на държавата иззетите на 03.07.2025 г. от дома му парични суми, подробно описани в жалбата и тяхното връщане.

При предходно производство пред САС по ВНЧД № 1400/2025г. на Х-ти въззивен състав, инициирано по жалби на осъдените М. С. С. и К. С. С. срещу същото определение № 1039/18.09.2025г., постановено по НОХД № 1027/2025г. на Бл ОС и с неподлежащо на обжалване определение № 1148 / 02.12.2025г. на САС, Х-ти въззивен състав е потвърден в цялост съдебният акт на Бл ОС.

Въз основа на отправено искане единствено от осъдения К. С. С. до ВКС за възобновяване на ВЧНД № 1400/2025г. на САС, е образувано КНОХД № 388/2026г. по описа на ВКС, І-во НО, по което с решение № 298 / 26.06.2026г. е отменено по реда на възобновяването определение № 1148/02.12.2025 г., постановено по ВЧНД № 1400/2025г. на САС в частта му, с която на основание чл.53, ал.2, б.“б“ от НК са отнети в полза на държавата иззетите като веществени доказателства парични суми от дома на осъдения К. С. С. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в отменената част.

Изложеното дотук процесуално развитие на производството сочи, че обхватът на въззивния контрол от този съдебен състав на САС обема единствено частта на определение № 1039/18.09.2025г. по НОХД № 1027/2025г. на Бл ОС, касаеща постановеното отнемане от осъдения К. С. С. на парични суми. По отношение на съпроцесника му и осъден М. С. С. определение № 1039/18.09.2025г. по НОХД № 1027/2025г. на Бл ОС е влязло в сила, тъй като потвърдителното определение на САС по ВНЧД № 1400/2025г. в тази му част не е отменено по извънредния способ на глава 33 от НПК.

В хода на проведените пред Софийски апелативен съд, НО, ІІ въззивен състав съдебни прения упълномощеният от осъдения К. С. защитник – адв. Д. поддържа 2 искането си за отмяна на обжалваното определение на Бл ОС, като излага доводи за липса на каквито и да било доказателства, сочещи, че отнетите парични суми на доверителя й К. С. са в резултат на негова престъпна дейност. Изтъква, че за да отнеме паричните суми на доверителя й Бл ОС се обосновавал преимуществено с обстоятелството, че в сключеното споразумение за решаване на делото, подзащитният й е дал съгласие за отнемане на тези парични суми. Защитникът счита, че незаконосъобразно Бл ОС е приел, че паричните суми са непряка облага от престъплението, като в тази насока се позовава на възобновителното решение на ВКС, според което доверителят й е осъден за извършено престъпление по чл. 321, ал.3, пр. 2, т.1 от НК – ръководене на ОПГ, създадена с цел извършване на престъпления по чл.213а и чл. 214 от НК и което престъпление е на простото извършване. Оттам адв. Д. заключава, че от това престъпление няма причинена пряка облага, респективно и не може да има и непряка облага.

Осъденият К. С. в правото си на лична защита заявява, че поддържа изложените от защитника си доводи без да излага свои такива.

Прокурорът от САП прави искане за потвърждаване на атакувания съдебен акт, като го намира за правилен и законосъобразен.

В предоставената му последна дума осъденият К. С. прави искане да му бъдат върнати парите, за да може дъщеря му да се лекува.

Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното във въззивната частна жалба, дадените указания по прилагане на материалния закон в решение № 298 / 26.06.2026г. на ВКС, І-во НО по КНОХД № 388/2026г. и материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Въззивната частна жалба е подадена от активно легитимирана страна и в процесуалноопределения срок за атакуване на съдебни актове от такъв характер, поради което е и допустима. Разгледана по същество, този съдебен състав преценява, че е основателна.

С определение от 18.09.2025 г., постановено по НОХД № 1027/2025 г. по описа на Бл ОС, е било одобрено споразумение за решаване на делото, по силата на което обвиняемите С. А. Я., К. С. С., М. С. С., М. М. Я. и Н. С. Я. са се признали за виновни в извършването на престъпления по чл.321, ал.3, пр.2, т.1, вр. ал.1 от НК – за обвиняемите С. А. Я. и К. С. С., и по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК – за обвиняемите М. С. С., М. М. Я. и Н. С. Я. – ръководене и участие в организирана престъпна група по смисъла на чл.93, т.20 от НК – структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години /престъпления по чл.213а и чл. 214 от НК/, като групата е създадена с користна цел.

3

След одобряване на споразумението, Бл ОС, по реда на чл.306, ал.1, т.1, пр.2, вр. чл.383, ал.2 от НПК, се е произнесъл с определение № 1039 / 18.09.2025 г . по НОХД № 1027 / 2025 г., за приложението на чл.53, ал.2, б. „б“ от НК, като е отнел в полза на Държавата намерените и иззети при претърсването на 03.07.2025 г. в дома на обвиняемия М. С. С., находящ се на адрес: гр. Разлог, ул. „Занаятчийска“ № 25 и гр.Разлог, ул.“Божур“ № 3, парични суми - 550 лева /9 банкноти с номинал 50 лв. и 1 банкнота с номинал 100лв./; 200 лева /3 банкноти с номинал 50 лв., 2 банкноти с номинал 20 лв. и 1 банкнота с номинал 10 лв./; 1400 лева /24 банкноти с номинал 50 лв. и 2 банкноти с номинал от 100 лв./. Със същото определение, Бл ОС е отнел в полза на Държавата и намерените и иззети при претърсването на 03.07.2025 г. в дома на обвиняемия К. С. С., находящ се на адрес: *** и ***, парични суми - 3 780 лева /14 банкноти с номинал 100 лв., 46 банкноти с номинал 50 лв., 4 банкноти с номинал 20 лв./; 100 евро /1 банкнота с номинал 100 евро/, 36 470 лева; 1460 евро; 700 лева и 3160 евро, всички суми съхранявани по сметка на ГДБОБ на МВР.

При така формулираното обвинение срещу осъдения К. С., за което страните са постигнали съгласие за решаване на делото и одобрено от контролираната инстанция, въззивният съд намира за неправилен извода на Бл ОС, че намерените и иззети от дома му парични суми представляват непряка облага, придобита от престъплението по чл.321, ал.3, пр.2, т.1, вр. ал.1 от НК и съответно е налице хипотезата на чл.53, ал.2, б.

„б“ от НК (понастоящем чл.53, ал.3, б.“б“ от НК –ДВ, бр.32/2026 г.) за тяхното отнемане в полза на Държавата.

Чл.53, ал.2, б. „б“ от НК (понастоящем чл.53, ал.3, б.“б“ от НК –ДВ, бр.32/2026 г.) предвижда отнемане в полза на държавата на пряката и непряката облага, придобити чрез престъплението, ако не подлежат на връщане или възстановяване.

„Пряка облага“ по смисъла на чл.53, ал.3, т.1 от НК, съответно чл.53, ал.4, т.1 от НК съобразно последвалото изменение на закона (ДВ, бр.32/2026 г.) е „всяка икономическа полза, настъпила като непосредствена последица от престъплението“, а според чл.53, ал.4, т.2 от НК, съответно чл.53, ал.3, т.2 от НК в редакция към момента на постановяване на атакуваното определение, „непряка облага“ е „всяка икономическа полза, настъпила в резултат на разпореждане с пряката облага, както и всяко имущество, получено в резултат на последващо пълно или частично преобразуване на пряка облага, включително, когато е била смесена с имущество, придобито от законни източници; на отнемане подлежи имуществото до стойността на включената пряка облага заедно с настъпилите увеличения на имуществото, ако са пряко свързани с разпореждането или преобразуването на пряката облага и включването на пряката облага в имуществото“.

Видно от приложимите разпоредби за отнемане на имущество по реда на чл.53, 4 ал.2, б. „б“ от НК (понастоящем чл.53, ал.3, б.“б“ от НК –ДВ, бр.32/2026 г.) за наличието на „пряка облага“ по необходимост е нужно престъплението, за което е налице влязла в сила осъдителна присъда или определение, приравнено по последици (чл. 383, ал.1 от НПК) на нея, да се отнася до користно резултатно престъпление, от което да е настъпила имуществена полза за дееца. В случая тази материално правна предпоставка не е налична, тъй като К. С. е осъден за престъпление по чл.321, ал.3, вр. ал.1 от НК, което е формално ( на просто извършване), а не резултатно ( при което задължително се реализира престъпен резултат като елемент от престъпния състав) без да е нужно специалната (користна) цел, която осъденият К. С. като ръководител и съпроцесниците му – като участници в ОПГ, са си поставили, да бъде постигната. Ако все пак целта бъде реализирана, тогава ще е налице съвкупност между престъплението по чл. 321 от НК и реално извършеното друго престъпление. Именно естеството на деятелността, за която Кр.С. е осъден по настоящото наказателно производство, при която общественоопасният резултат се изчерпва с ръководенето или участието на създадената ОПГ и липсата на имуществен резултат като съставомерен признак, води до еднозначен извод за невъзможността от престъпление по чл.321, ал.3, вр. ал.1 от НК деецът да придобие „пряка“ имуществена облага, респ. намерените в жилището му парични средства да бъдат счетени за такива. За да отнеме в полза на Държавата паричните средства на осъдения Кр. Сименово, контролираната инстанция е достигнала до извод, че те представляват „непряка облага“, придобита от престъплението. Тази теза на Бл ОС е в противоречие на закона, като в тази насока указанията в решение № 298 / 26.06.2026г. на ВКС, І-во НО по КНОХД № 388/2026г. по приложението му са еднозначни – „ … за определянето им като непряка облага, не е достатъчен фактът, че произходът им е недоказан, а ОПГ е функционирала с користна цел…..Във всеки случай е необходимо положително да се установи реализиране на пряка облага от престъплението, предмет на осъждането. Следващата кумулативна материалноправна предпоставка съобразно съдържанието на законовата дефиниция за непряка облага, е установяването на разпоредителни действия с пряката облага, алтернативно – пълното й или частично преобразуване, каквито фактически положения по делото не са установени….. Евентуалните имуществени ползи за осъдения като ръководител на ОПГ са последица от извършените от групата целеви престъпления и се намират в причинна връзка с тях, а не със самото ръководене на ОПГ. В случая такива целеви престъпления се явяват тези по чл.213а и чл.214 от НК, с които е било обвързано обвинението, а впоследствие и осъждането на искателя за ръководство на ОПГ. Извършването обаче на такива резултатни и вредоносни посегателства не е установено с одобреното от съда споразумение, нито по друг процесуален ред. С. не е бил привлечен като обвиняем, съответно не е осъден за това, че преследваната от ръководената от него ОПГ користна цел е била реализирана… не може поради факта на конкретното осъждане на К. С. - само за извършване на 5 формалното престъпление по чл.321, ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК, да се приеме, че иззетите парични суми от владението му са пряка, още по-малко непряка облага от извършеното от него престъпление…“.

Разпечатката съдържа 29 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/928bcc40-6926-4cb3-9e55-d0396f075460